Най-накрая след толкова много години, мечтата ми да посетя Египет се сбъдна. Избрах да отида в началото на месец октомври, но мисля, че времето не е подходящо, защото е много топло, особено в Луксор, където температурите достигат до 50 градуса на слънце и времето е направо непоносимо за разходка. Така че може би след средата на месец ноември, би бил по-добър период.
Това беше първото ми стъпване на континента Африка и за мен беше безкрайно интересно. Египет е многолика държава, с население вече над 104 милиона души, които живеят предимно около течението р. Нил, тъй като огромна част от територията на страната е пустиня. И там живеят хора – бедуините, които избират местата около оазисите и създават своите домове за семействата им и за животните. Към момента те са около 3 милиона. Египет е най-гъсто населената страна в Африка и по статистика на всеки 28 секунди се ражда по 1 дете. Жените са много повече от мъжете като не е задължително жената да работи и един мъж не може да я накара да го прави. Това става единствено по неин избор, както и мъжът не е прието да иска пари от жената в случай, че тя взима заплата. В наши дни семействата имат по 3, 4 деца и живеят в големи къщи от около 120 квадрата, за да има място за всички като момчетата спят отделно от момичетата. Много от бедните хора живеят в къщи без покриви, първо, защото така не плащат данъци когато къщата не е довършена, а и защото нямат средства. Най-ниската температура в Египет е около 8-10 градуса и много от тях, особено на юг не се къпят цяла зима, за да не им е студено и ако разберат, че някой се къпе всеки ден, го смятат за побъркан. Дъжд вали много рядко и то е за около петнайсетина минути. Ако се случи изобщо да вали сериозно в продължение на два часа, го считат за бедствие и спират децата от училище. Хората на Север са по-светли заради по-умерения климат и тъй като там има по-голямо смесване, а на юг могат да бъдат доста черни заради постоянното слънце и ужасно високите температури. По-голямата част от населението почита исляма, но има и процент християни. Жените на шиитите ходят изцяло забулени, виждат им се само очите, а тези на сунитите покриват само косите си (или пък беше обратното, но такива са спомените ми). Черният цвят, който ползват за забулването няма нищо общо с религията, а е просто техен избор. Направи ми впечатление обаче, че напълно забулените имат леки украси по черните си одежди било като лъскави нишки, шевици, леки бродерийки и т.н. Забулените жени се къпят така в басейните и в морето – нещо много нехигиенично за мен.
Първият източник на доход за страната е Суецкият канал и таксите, които правителството взима от него. На второ място е добивът на газ и нефт, на трето място е туризмът и на четвърто селското стопанство. За 1 долар в момента може да се купят 2 литра бензин и 3 литра дизел, а Египет се посещава от около 13 милиона туристи годишно. На Север се отглеждат предимно памук и ориз, който тук е по-дребен. На юг, където земята е много плодородна, расте захарна тръстика. И въпреки това цената на захарта непрекъснато се покачва, защото египтяните обичат много захар. Слагат по няколко лъжици на чая, единствено кафето могат да пият малко по-горчиво. Дори и хлябът им е сладък. В хотела от 8 вида хляб, 7 бяха сладки.
Най-големият град е Кайро, в който живеят около 25 милиона души. Градът е препълнен, мръсен и много забързан. Шофирането е просто абсурдно, не бях виждала подобно нещо до този момент. Както един от водачите ни каза, в Кайро има 9 светофара, 5 от които светят зелено и аз наистина не видях нито един. Всеки си прави каквото поиска, някои дори карат в насрещното, а клаксонът звучи през цялото време, с което се предупреждават какво искат да направят като маневра и буквално се избутват един друг. Най-силно впечатление ми направи обаче пешеходецът, който буквално пресича където си иска и изскача пред колите от най-неочаквани места и винаги е прав и с предимство. Ако се случи шофьор да бутне някой, който се е материализирал от нищото, всички се юрват да бият шофьора. Той винаги е виновен.
В Египет разликата между бедни и богати е огромна – богатите са много богати, а бедните много бедни. По-голямата част от населението живее в мизерия и често се налага мъжете да работят на повече от едно място. Работното време в администрацията е от 8 до 14 часа и след това повечето се хващат на допълнителна работа. Мизерните заплати са около 150 долара месечно, а средната заплата в туризма е 300-400 долара, но когато се плати квартирата и разходите по нея, отново не остава много. Затова заетите в туризма разчитат толкова много на бакшишите. Не забравяйте да вземете дребни банкноти по 1 долар, които да давате на служителите в хотелите, таксиметровите шофьори, шофьорите на рейсове и екскурзоводи. Те ще го оценят и след това ще ви покажат своята благодарност по най-милия начин. Наистина могат да направят много само за долар, което е тъжно, защото тези хорица работят по поне 13-14 часа. Момчето, което ни домъкна два шезлонга от другия край на басейна получи от нас долар, за което благодари пет пъти и после ей така от нищото дойде с чашка, пълна с ароматни цветя. Беше много мило. За нас един долар не е нищо, за тях е много. Да, вярно е, че навсякъде искат бакшиши и всеки заслужава, но вие ще прецените на кого да дадете. Хубаво е, че туристите са много и ако всеки дава по малко, хората ще са доволни.
Бъдете внимателни при избора на хотел. Влезте в booking и проверете рейтинга и коментарите, защото повечето хотели изглеждат добре отвън, но когато отидете, се сблъсквате с куп неприятни неща. По-добре дайте малко повече пари, за да имате по-добра обстановка и храна ако сте на вариант почивка. Ако сте на круиз и ще прекарате само 2 дни в Хургада, хотелът няма да е от особено значение. В Египет е трудно да намерите хотел, в който хигиената да е на висота. Камериерите са мъже и да си кажем честно не са много по чистенето, а на рецепцията нехаят за повечето ви оплаквания и всичко е като при испанците – „маняна“. Когато египтянин ти каже 10 минути, го чакай след поне половин час.
От една страна е добре да сте с агенция, защото всичко ви е организирано и е много по-сигурно, но пък агенциите не ти оставят много време на ключови места, на които аз лично исках да остана много повече. Да започнем с първия ден когато се опитват да видиш възможно най-много неща веднага след слизането ти от самолета. Те си имат и план да те заведат в различни фабрики – за парфюми, за папируси и за базалт и алабастър, защото взимат комисионни, но така ти губят много от времето. Има си и добрата страна, защото наистина те водят на места където продуктите са оригинални, тъй като в магазините на улиците продават фалшификати. Разбира се и цените са високи, но можете да се пазарите, както навсякъде в Египет. След слизането от самолета, ни забавиха много на самото летище , където трябваше да чакаме полицията да прави разни проверки, което ни изяде допълнителни 40-50 минути, които можехме да прекараме на пирамидите. Следващата спирка беше музеят на Кайро – голяма сграда, в която се съхраняват много артефакти – саркофази, мумии и най-ценното – съкровищата от гробницата на Тутанкамон – неговата златна маска, както и двата златни саркофага, в които е била мумията му като големият саркофаг е от 110 килограма чисто злато, а по-малкият от 90. Маската му, която наподобява лицето му тежи 9 килограма, но нищо от това не може да се снима в музея, за което следи един младеж, чиито очи шарят на десет в малкото помещение. Каменният саркофаг и мумията на Тутанкамон са в гробницата му в Долината на царете.
За задгробния си живот фараонът взел със себе си и златен трон, който също може да видите в музея. На облегалката на стола са изобразени фараонът и неговата съпруга, сестра му Анхесенпаамон. На главите и двамата имат фараонски корони и с яки около вратовете, с инструктирани в тях скъпоценни камъни, цветни стъкълца и полускъпоценни камъни. На сцената Тутанкамон е седнал на трон, а пред него жена му поставя парфюм върху лявото му рамо от купичка, която държи в ръцете си. Над техните глави са прострени лъчите на слънчев диск, символизиращ божествената власт на фараона, Господарят на Горен и Долен Египет.
В музея има зала на мумифицирани животни, които също са открити в гробниците, в които имало буквално всичко, от което един фараон би имал нужда в отвъдното. Там могат да се видят мумиите на крава, риби, куче, крокодил, различни птици и маймуни.
Пак в музея ще видите ветрило, специално изработено за фараона, което изглежда доста добре, както и сандалите по онова време, които по нищо не отстъпват на съвременните.
Повечето неща нямахме време да видим заради закъснението на летището и поради препълнената програма за деня, в която бяха включили и пирамидите, които по принцип трябваше да видим на следващата сутрин. В момента се строи огромен нов музей, за чиято направа са похарчени милиони долари и който се намира в близост до пирамидите. По план е трябвало да е готов в днешни дни, но строителството му се бави. Успяхме да го видим, наистина има още много работа, но ще е огромен и според мен много, много интересен. Предполагам, че само за разглеждането на част от него ще е нужен цял ден.
Пирамидите се виждат още от самолета и наистина са изключително красива гледка отгоре, особено ако очакваш да ги видиш от години. Когато пристигнахме, имахме буквално по петнайсетина минути на всяка една, защото комплексът затваря рано и на групите не им разрешават да се застояват много. Така че ако отидете сами без агенция, ще можете да стоите по-дълго време и да разгледате всичко на спокойствие като се насладите на обстановката. Те са разположени на платото Гиза на западния бряг на река Нил. Фараоните са строяли домовете и храмовете си на източния бряг на Нил, защото там според тях е бил изворът на живота, тъй като слънцето се ражда и изгрява от там всеки ден. Гробниците си строяли на западния бряг, където слънцето „умирало“.
Целият комплекс включва трите големи пирамиди – Хеопсовата пирамида, Пирамидата на Хефрен и Пирамидата на Микерин – както и няколко по-малки пирамиди, разположени в близост до тях.
Хеопсовата пирамида, наричана още Голямата пирамида, е най-старата и най-голямата от пирамидите в Гиза. Въпреки че не са намерени никакви останки на фараон в нея, археолозите предполагат, че това е гробницата на втория фараон от Четвърта династия Хуфу (познат с гръцкото си име Хеопс). Била е с първоначална височина 146.5 м. Днес пирамидата е висока едва 138.8 м – липсва върхът, който е бил от чисто злато, както и външната каменна облицовка, използвана за строителството на сгради в близкия град Кайро. Тази облицовка се вижда на върха на пирамидата на сина на Хеопс – Хефрен.
Пирамидата на Хефрен е втората по големина пирамида в Гиза. Тя е гробницата на фараона Хефрен, който е владетел от Четвърта династия, син на Хеопс и баща на Микерин. Пирамидата е построена по време на неговото управление, а също така са извършени строителни работи по сфинкса.
Три по-малки пирамиди в съседство принадлежат на Хеопсовите царици или сестри.
Пирамидата на Микерин е гробницата на фараона от Четвърта династия Микерин (Менкаура), син на Хефрен и внук на Хеопс. Тя е най-южно разположената, най-късно построената и най-ниската от трите като е около 1/10 от обема на Хеопсовата пирамида.
Сфинксът представлява голяма статуя на сфинкс, символизираща фараона на Древен Египет като въплъщение на бога на слънцето Ра. Поради тази причина той гледа на изток, към посоката на изгряващото слънце. Огромната статуя с човешка глава и тяло на лъв пази покоя на фараоните, погребани в пирамидите. Липсва носът с ширина един метър. Египетските фараони са носели малка изкуствена брада, такава брада има и Сфинксът. Остатъците от боя по камъка свидетелстват, че някога монументът е бил оцветен. Малкото снимки, които успях да направя за краткото време при него, не са много добри, тъй като бяха срещу слънцето, но другият път повече, защото определено искам да се върна на това място и да прекарам повече време.
Има много мистерия около изграждането на пирамидите в Египет – от това, че са построени от други цивилизации до вярването, че древните египтяни са били едва ли не исполини, чиито голям ръст е помогнал в изграждането. Това съвсем не е така, защото според редица изследвания се е установило, че те са били дребни хора. За сравнение, най-едрият от фараоните – Рамзес Втори – е бил само 1.67 м.
Внимавайте с десетките търговци, които дори египтяните наричат „мухи“, защото са нахални като мухите, че дори и повече. Ще ви наобиколят веднага, за да предлагат евтини боклучета само срещу долар или два – шалове, шапки, фигурки и неща, които да си сложите на главата за да си направите снимка като древен египтянин. Много от тях ще ви бутнат нещо в ръката и ще ви кажат, че е подарък за вас (особено ако сте жена) и след като го вземете ще ви искат пари най-безцеремонно. Не са малко и тези, които искат да ви покажат място за най-добрата снимка само срещу долар. Ако имате дребни, можете да им дадете, защото наистина знаят местата за най-добрите кадри. Аз лично не го направих, ужасно подразнена от нахалните търговци преди това, и честно казано малко съжалявам, а и с това непрекъснато бързане беше много трудно. При пирамидата на Микерин има малък базар за сувенири, евтини са, да, но са големи боклуци, а и са грозни. По-нататък в пътуването си ще имате възможност да купите много по-добри неща.
Прочете още ⤵️
Прочетете продължението на пътуването и още полезна информация тук.
Какво взимам с мен когато пътувам?
5 thoughts on “Египет – чакан и толкова вълнуващ”