След като намерих евтин билет от Ryanair до Будапеща, реших да се възползвам и да отскоча до унгарската столица за четири дни. Направих си проучване в интернет и набелязах основните забележителности, които да посетя за малкото време, което имах. Намерих си хотелче в центъра и започнах моето пътешествие с ентусиазъм. Месецът е ноември, а времето беше относително приятно. В Будапеща е по-студено отколкото у нас, предполагам заради Дунава и влагата, която се пропива в костите ти. Но аз имах късмет и с някои по-топли дни. От летището до центъра се стига бързо и лесно, за около 30 минути с автобус 100E срещу 900 форинта, което е около 5 лева. Последната му спирка е централния площад Deac Ferenc ter (Деак Ференц тер). На всяка спирка има автомати за билети, но аз успях да си купя от шофьора. Веднъж ми се случи, купувайки си билет от автомат да не ми върне цялото ресто, задържа си 150 форинта, които може да не са много пари, но когато не ти достигат за нещо точно толкова си е проблем. За съжаление в този момент най-известният мост над Дунава, който свързва Буда и Пеща беше затворен за ремонт и така ще остане за доста дълго време. Казвам за съжаление, защото исках да мина по него, а и защото води по пряк път от центъра до две от най-големите забележителности на града – Замъка Буда и Рибарския бастион. В Будапеща се стъмва с един час по-рано отколкото при нас, така че в 16.30 часа е вече тъмно. Имайте го предвид ако ходите по това време на годината и искате да снимате преди здрач. Аз пристигнах и се настаних в хотела около 18 часа и веднага излязох, за да се разходя покрай Дунава. Гледката на красиво осветените забележителности на Буда е направо спираща дъха. Минах по моста Елизабет, изключително натоварен от коли и автобуси и се разходих малко и в Буда. След това минах през модната улица на столицата (Fashion street), красиво украсена с Коледна украса, което ми създаде прекрасно настроение още в средата на ноември. Там е и голямото виенско колело, което е известно като „Окото на Будапеща“, на което исках да се кача и по вечерно време, и през деня, но впоследствие се отказах, защото първо се движеше много бързо, което не мисля, че ще е комфортно, а и беше на място, от което надали щеше да се вижда красив пейзаж, а пък и не беше чак толкова високо, но вие го направете ако ви влече.
На следващия ден се отправих пеша до Парламента. Сградата му е наистина внушителна. Стоях и я гледах в захлас въпреки студеното време. Просто очите ти трудно могат да се отделят от невероятната гледка. Извисяващ се високо на левия бряг на Дунава, той е и най-високата сграда в града заедно с базиликата „Свети Стефан“ – цели 96 метра. Числото 96 не е случайно за унгарците. Коронясването на първия крал на унгарския народ бележи началото на унгарската държава през 896 г. Метрото в Будапеща е построено през 1896 г., точно за 1000-годишнината на страната. Именно затова и двете емблематични сгради са високи 96 метра. Като казах метрото, то е най-старото в континентална Европа и второто в света след лондонското. Най-стара е жълтата линия М1, на която се повозете ако имате време, а и тя води до някои от забележителностите на града. Билетът за метрото струва 350 форинта, а ако се возите до 3 спирки цената е 300 форинта. Има и по-изгодни билети за повече пътувания, но това можете да видите на автоматите за продажба. Транспортът на Будапеща е прекрасно организиран, много бърз и можете да стигнете лесно и бързо до всяка точка на града. Билетът за трамваите е също 350 форинта, а за автобуса – 450.
Но да се върна на парламента. След като разгледах сградата от всички страни, реших да вляза вътре. В различни часове започват групи на различни езици, така че проверете предварително кога е групата на езика, който искате. Цената е 3500 форинта за граждани на ЕС, а времетраенето на обиколката е 45 минути. Аз избрах тур на английски език, но дамата, която се падна беше с ужасен английски със силен акцент, говореше много бързо и доста тихо, макар всеки да има слушалки, за да я чува, но дори увеличени на макс, пак се напрягах, за да я чуя и да разбера какво говори. Жалко, защото историята е интересна.
Отвътре сградата е уникална. Тя е действащ парламент и дори и в момента, в който бях вътре някъде там течеше сесия. Това е третият по големина парламент в света и е инспириран от архитектурата на парламента в Лондон, а и двата са на река. Проектиран и построен е от Имре Щайндл и е завършен през 1904 г., но тъй като той ослепява няколко години преди това, не успява да види творението си завършено. Малко цифри: В него има 612 стаи, 10 вътрешни двора, а стълбищата му са на обща дължина 20 км. Парламентът има 365 кули, по една за всеки ден от годината, а в него са използвани 40 кг. злато.
Обиколката започва с уникално стълбище, което ако не се лъжа има около 132 стъпала, но ако не ви се изкачва има и асансьор. Аз обаче го препоръчвам, защото е много красиво, с уникални тавани, фигури и витражни прозорци. Няма да съжалявате.
Голямото стълбище, до което ще стигнете след това е наистина разкошно с 96 стъпала (отново числото 96), покрити с червен килим и свързва главния вход с Куполната зала. Отваря се само за специални случаи, един от които е влизането на новоизбрания парламент. Прозорците са с красиви витражи, а осемте гранитни колони са уникални, защото има само 12 такива в света. Куполната зала е най-емблематичното място на парламента и там е абсолютно забранено да се снима, жалко, защото е и най-красивата зала в него, която няма как да се опише с думи. В центъра е най-голямото съкровище на Унгария – короната на първия крал на Унгария Свети Стефан, изработена от 2 кг. злато и украсена с красиви перли и полускъпоценни камъни. Над 50 унгарски крале са коронясани с нея и тя е изключително ценна. Там е и кралският скиптър и други символи на властта, за които не разбрах нищо от бръщолевенето на девойката. Полилеят е огромен и е супер високо (както казах височината на купола е 96 метра) и лампите по него се сменят ужасно трудно и много рисковано през покрива. По протежение на купола има статуи на най-известните крале в историята на страната.
В коридорите ще забележите интересни поставки в златист цвят. Това са поставки за пури по времето когато в парламента се е пушело. Има цели 100 такива, които са с номера, за да може всеки да знае къде е оставил своята. Ще разгледате и двете чакални на двете камари, които са украсени с фигури на занаятчии и хора с различни професии като едната е с червен, а другата със син ръчно изработени килими.
Заседателната зала също е много интересна, с дървени банки с място за поставяне на карта за гласуване с бутони за натискане на „За“ и „Против“, както и такъв ако искат да вземат думата. По време на Втората световна война при бомбардировките парламентът е бил почти разрушен като върху него падат цели 30 бомби. За щастие след войната той е възстановен и всяка година му се прави ремонт заради материала, от който е построен и тъй като лесно се руши от влагата на Дунава. Дано на вас ви се падне по-читав гид. За да влезете се изисква зелен сертификат, а преди да започне обиколката, багажът ви минава на скенер, а след това имате възможност да си оставите връхната дреха на гардероб.
Ако искате да направите красиви снимки на сградата на парламента, вземете червената линия на метрото от Деак Ференц за две спирки и слезте на Батяни тер. От там са правени моите снимки фронтално на парламента. Добре е да идете там и през деня, и вечерно време.
Съвсем близо до парламента е монументът „Обувките на Дунава“. Това са 60 чугунени обувки, които са там, за да почетат смъртта на евреите по време на Втората световна война когато са били водени на брега на реката и карани да съблекат и да събуят обувките си – ценна стока през войната. И така, голи и боси са били разстрелвани и телата им падали във водата. Смята се, че по този начин са избити около 20 000 души. На брега могат да се видят мъжки, дамски и дори детски обувки и когато и да идете ще видите до тях оставени цветя и свещи. Аз попаднах на група евреи, които бяха дошли да почетат загиналите си събратя като накрая се прегърнаха и изпяха песен. Беше много силно.
След това реших да отида пеша до площада на героите, който е в края на известната улица Андраши, но можете да стигнете до там с жълтата линия на метрото. Построен е в чест на 1000-годишнина на Унгария през 1896 г. На централната колона, с височина 36 метра, е разположена скулптурата на архангел Гаврил, който, според легендата, се явява и дава короната на първия унгарски крал Свети Ищван, основоположник на държавата. Именно нея държи в ръката си. Тук се намират и статуите на 7-те маджарски племенни лидери, довели местните по унгарските земи.
Зад колоната, в хронологичен ред, се издигат статуите на едни от най-видните унгарски крале и национални герои. Зад монумента е градският парк, в който са термалните бани Сечени и няколко изкуствени езера. Замъкът Вайдахуняд е разположен на остров в средата на едно от тези езера. Този замък е издигнат в чест на 1000-годишнината от основаването на държавата и в момента е музей. В двора му има няколко статуи, най-известните от които е паметник на Анонимния, за който се смята, че е авторът на хрониката за делата на унгарците. Вярва се, че това е хроникьорът на крал Бела и на вид изглежда малко зловещо, особено в здрача, в който аз стигнах до него. В ръката си държи писалка и се смята, че който иска да бъде велик писател и да има вдъхновение, трябва да се докосне до нея и да я потърка. Може би на това се дължи златния й цвят. Други вярват, че ако го направят просто ще им донесе късмет.
Изобщо, смятам, че Будапеща е градът на статуите. Има ги навсякъде в различна големина и форма. Може ви са необходими минимум 10 пълни дни, за да се обиколи столицата и да се видят всички. За съжаление аз нямах това време, но вие ако можете, го направете. Много са красиви. Една от най-популярните се намира в близост до моста „Сечени“ – статуята на малката принцеса, която аз не можах да видя, защото си мислех, че е на самия мост, който е затворен. Снимах доста други обаче, които бяха пръснати по улиците, докато се движех пеша. Вижте някои от тях на снимките по-долу, а другите очаквайте в продължението на този пост.
Прочетете продължението на моята обиколка на Будапеща.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Прага – история с дух на приключения
Египет – чакан и толкова вълнуващ
1 thought on “Будапеща – градът на скулптурите”