Отдавна си мечтаех да посетя Венеция за карнавала и след като намерих евтин самолетен билет и приличен хотел в самия град, веднага направих резервацията.
Пристигнах в 13:00 часа местно време на летището в Тревизо и веднага хванах рейса за Венеция, който спира точно на изхода на малкото летище. След 45 мин. спряхме на местната автогара Piazzale Roma и след като се опитах да се ориентирам по една карта как да стигна до хотела и не успях, реших да попитам в бюрото за туристи. Оказа се, че най-бързият начин да се стигне е с лодка. Билетът за автобуса до тук беше 12 евро, а този за лодката 7.50 като важи за 70 минути. Транспортът във Венеция е много скъп, но на втория ден му намерих цаката. Освен на автогарата, не открих други места, на които да ми трябва билет, за да се кача. Само там има датчик и врати, които се отварят единствено ако имаш билет, иначе нямаш никакъв проблем. Вътре имаше разлепени надписи, че има контрола и глобата е 60 евро плюс цената на билета, но за четири дни аз не срещнах нито един.
Имам проблем с вестибуларния апарат и си мислех, че пътуването с лодката ще е кофти, тъй като не е много голяма, но движението по водата не ми причини дискомфорт. Единственото неприятно усещане е чакането на така наречените спирки, които представляват нещо като постаменти, които са закрепени върху водата и се клатят непрекъснато от вълнението на морето. Гледките по време на самото пътуване са много приятни и могат да се направят красиви снимки.
Навлезеш ли обаче в града, транспорт не ти трябва. Венеция е малка и ако не ти е проблем ходенето пеша, можеш да кръстосваш спокойно от единия до другия край. Проблем за мен беше ориентирането. Венеция е като лабиринт и дори местните хора трябва да отворят карта на телефона си, за да те упътят до уличката, за която си ги попитал. Трудно ми беше да открия някои от обектите, които си бях набелязала и затова накрая не посетих два от тях, защото след многократно питане и разнопосочни насоки от местните хора се уморих и се отказах.
Веднага след настаняването в хотела се отправих към площада Сан Марко – най-емблематичното място във Венеция. Още с приближаването започнах да виждам хора, маскирани специално за карнавала. Разнообразието от костюми беше огромно. Преобличат се не само местните хора, а предимно чужденци, дошли от всички краища на света, за да присъстват на това грандиозно събитие. Имаше англичани, германци и дори японци. Те влагат много пари в специално изработено облекло, за да могат да присъстват на някой от многобройните балове, които се провеждат всяка вечер през уикендите и където карнавалното облекло е задължително. Входът също струва доста пари в зависимост от това дали искаш само лека почерпка с напитки или специално подготвена гала вечеря. Купоните продължават до късно с атрактивно DJ парти и спектакъл с различни артисти. Обещах си, че следващото ми посещение на карнавала ще бъде съчетано именно с едно от тези събития, за което обаче си е нужна сериозна подготовка и средства. Цените варират от 150 (за по-непретенциозните балове и при вход след 23 часа) до 1250 евро като последната включва гала вечеря и костюм под наем. Баловете се провеждат в красиви сгради с типична венецианска обстановка като част от местата са доста по-красиви от двореца на дожите, за който ще разкажа малко по-натам. По-известните са „Балът на дожа“, „Балът на мечтите“, „Балът на Казанова“, и др.
Ако сте един от маскираните хора ще ви е нужно голямо търпение, защото много хора ще ви спират и ще искат снимка с вас. Понякога са необходими 30 мин, за да се изминат едва 100 метра. Също така можете да участвате в конкурса за най-добър костюм, който се провежда на площада.
Атмосферата на Сан Марко е прекрасна. Усещането е космополитно. Всички сгради, които ви заобикалят за величествени и много красиви. Множеството костюмирани хора, които позират театрално за всеки, летящите гълъби и морският повей са магнетични. Денят беше петък, началото на уикенда, и реших да посетя базиликата на площада докато все още няма опашка от стекли се хора за карнавала. Входът е свободен, само помещенията със златните предмети се заплащат като цените са 2, 3 евро. Много ми хареса отвътре, снимките са забранени, но всичко живо снимаше без притеснения. Аз също направих опит, но тъй като светлината не е добра, не се получи нищо. По стените може да се види златна мозайка, а колоните са повече от 500. Срещу 4 евро можете да се качите на терасата на базиликата, от която се разкрива прекрасна гледка към целия площад. Навън беше изградена голяма сцена, на която течеше шоу и конкурс за най-добър костюм със силна музика и прекалено креслива водеща. Италианска му работа.
Campanile или кулата с камбаните е висока около 100 метра и можете да се изкачите по нея за невероятна гледка над града. Цената на това удоволствие е 8 евро или почти колкото стойността на един билет за лодка. Казват, че ако времето е ясно, може да се види близкия остров Мурано.
Часовниковата кула на площада (Torre dell’Orologio) е много красива както и самият механизъм на часовника. На всеки кръгъл час, бронзовите фигури на върха на кулата отмерват часа, като удрят с чук по голяма камбана в синхрон, така че звученето е уникално. Часът се показва в две отделни прозорчета от двете страни на мадоната и младенеца, с римски цифри за часа, и с арабски за минутите. По така нареченото балконче под тях на Богоявление и Възнесение, на всеки кръгъл час, минават ангела и влъхвите. В нея също може да се влезе срещу 12 евро и с предварително записване, като посещението става на малки групи, задължително с гид.
Когато минете под кулата, попадате в Мерчерие (Mercerie) – старинният търговски квартал, изпълнен с малки, цветни улички и стотици магазинчета, ресторанти и кафенета. Това е рай за любителите на шопинга и на онази особена атмосфера, която само тези места са способни да създадат. Тук имате възможност да закупите сувенири или пък истински произведения на изкуството като типичните венециански маски, чието разнообразие е изключително – от магнитчета за хладилника, до такива, достойни за конкурс и театрална постановка. Тук са и магазините за дрехи – от Zara до Chanel и Louis Vuitton. Почти на всеки ъгъл можете да откриете магазин за муранско стъкло като трябва да внимавате да не попаднете на такъв с ментета от Китай. Но те са обикновено в сувенирните магазини, а луксозните и скъпи изработки си личат от километри. Ще откриете огромни полилеи, декоративни фигури, които често достигат до 2 метра, както и уникални бижута. Непременно купете чифт обици или красиво колие за себе си или за подарък. Определено ще се отличите в тълпата. Във Венеция има и много магазини за чанти от естествена кожа, буквално по няколко на всяка уличка. Моделите се повтарят, тъй като явно зареждат от едни и същи фабрики, но все пак разнообразието е голямо.
Имайте предвид, че ако платите в брой, на повечето места ще ви направят отстъпка.
В Мерчерие можете да хапнете в едно от десетките ресторантчета с неповторима атмосфера, където да опитате някои от невероятните италиански специалитети. Мога да препоръчам място за пица на парче на крак или в кутия за вкъщи, където пиците са превъзходни и можете да намерите разнообразие от вегетариански и дори веган такива на цени около 2.5 евро парчето и 8, 9 евро за цяла пица. Нарича се Pizzeria L’Angelo на улица Calle da la Mandola 3711. Тук идват много от местните хора, можете да срещнете и полицаи, които хапват пица на крак и си говорят със собственика. Това само затвърди мнението ми, че храната е качествена и вкусна. На около 100 метра от мястото има площадче с паметник, на който аз лично сядах с кутията пица и си изяждах всичко докато наблюдавам тълпата наоколо.
В Мерчерие уличките са малки, понякога възтесни, но симпатични и изпълнени с очарование. Мостчетата над каналите са идеалното място за снимки, но водата на места е толкова заблатена, че миризмата е наистина непоносима. Балконите на съседните къщи почти се допират един до друг, а прането е провисено от всеки прозорец.
Тук наблизо е всеизвестният мост Риалто (Ponte di Rialto). Той е най-старият от четирите моста, които пресичат Канале Гранде. Завършен е през 1598 г. и е една от емблемите на града. Свързва кварталите Сам Марко и Сан Поло. Историята му е дълга. В началото е бил понтонен, след това става масивен от дърво. Имал е подвижна централна част, за да могат да минават големите плавателни средства. Под напора на тълпата, която гледала парада с лодки по случай сватбата на маркиз Ферара, мостът се срутва през 1444 г. Трагедията се повтаря и през 1551 г. Изграден е в сегашния си вид по проекта на Антонио да Понта, който следва вида на дървения си предшественик. Издига се на 7.5 метра над водата, има формата на дъга и е дълъг 28 метра. Мостът Риалто е частично покрит и изпъстрен с магазинчета за сувенири и различни стоки. Винаги е изпълнен с тълпи от хора, които искат да се полюбуват на изгледа над канала и да си направят снимки.
Мостът на Академията (Ponte dell’Accademia) е другият мост, който пресича канала. Построен е през 1854 г. като първоначално е бил железен. От четирите моста понастоящем, той единствен е дървен като в последствие е подсилен с метална конструкция. Снимах гледката от него в последния ден от моя престой, но за съжаление сутринта беше доста мъглива и снимките не са с добра видимост.
Scala Contarini del Bovolo за мен е една много интересна сграда, която също се намира в старата част на Венеция и се характеризира с извито, спираловидно стълбище. Bovolo означава охлювче, затова е известна също като „Охлювата къща“. Намира се на много закътано място и на мен ми отне поне половин час да я открия. Можете да се качите по стълбите й срещу 7 евро. Кулата е висока 28 метра, има 6 етажа и 80 стълби.
Съботата отделих, за да посетя двата близки острова Мурано и Бурано. Тръгването може да стане от две места. Аз избрах да стартирам от гарата Stazione Ferroviaria с лодка с линия 3 до Мурано. Билетът за двата острова за деня струва 20 евро. Купих си от гишето, тъй като мислех, че специално за тези две дестинации ще има контрол, но после, в края на деня вече съжалявах, защото така и никой не ме провери, а на спирките нямаше датчици за допускане с билет.
Първият остров Мурано е по-малкият и известен най-вече с фабриките си за стъкло. Именно затова уличките му са изпълнени с магазини за произведения от стъкло. За мен лично мястото изобщо не си заслужава. Само няколко са наистина луксозните магазини и галерии, а останалите са масови и в голяма част от тях се продават ментета от Китай. Според мен стоката, която се предлага във Венеция е в пъти по-добра и наистина няма смисъл да се идва до тук. При слизане от лодката се минава покрай малък канал, от двете страни на който има тесни пътечки с наредени един до друг магазини. Следва мост над малко по-голям канал и общо взето това е целия остров. Реших да не губя повече време на това място и се отправих към белия фар, където е спирката на линия 12, с която се отива до остров Бурано. Заради огромните тълпи трябваше да чакам близо 50 минути, за да се кача на лодката. Пътуването отне повече отколкото очаквах. Общо взето лодките са препълнени с хора, особено в силен период като карнавала, и не се движат особено бързо. Не съм засичала по часовник, но ми се сториха поне 25-30 минути.
Изсипах се заедно с цялото множество на острова и още първите гледки на китните цветни къщички ми грабнаха сърцето. Мястото е известно с ръчно плетената дантела, от която се правят дрехи, бижута, картини и дори чадъри. Легендата за дантелата гласи, че един сгоден рибар излязъл в открито море, за да лови риба. В мрежите му обаче се оплела една морска сирена. Тя се опитала да го омае със своите сладострастни песни. Рибарят обаче останал верен на годеницата си и не се поддал на съблазънта. Впечатлена, сирената ударила с опашка по водата и от морската пяна излязло прекрасно дантелено було. В деня на сватбата жените от острова толкова харесали булото, че започнали да се надпреварват коя ще изплете толкова фина дантела. И така с времето станали най-добри в занаята. За да научите и други истории, можете да посетите музея на дантелите.
Всяка къща на острова е боядисана в определен цвят и така мястото сияе като китна градина, повдига настроението и оформя облика на мястото. За да сменят цвета на дома си, обитателите му трябва да подадат специална молба, за да получат разрешение от общината, която определя на кое семейство какъв цвят ще се падне. Къщите са с типични дървени капаци и саксии, пълни с цветя. Не липсва и прочутото италианско пране, проснато навсякъде без свян от погледа на туриста. Според легендата, на острова често падала мъгла, и цветните къщички привличали погледа на рибарите, които се ориентирали лесно за дома си още при стъпването на брега.
Впечатление прави и наклонената кула-камбанария на църквата „Сан Мартино“. Казват, че наклонът се дължи на постоянно влажната почва на острова, но ако питаш някой от местните жители (които са малко над 3000), ще ти кажат, че строителите са били пияни. На моята снимка обаче незнайно защо наклонът не личи.
След безцелната разходка по малките улички, канала с прекрасен зелен цвят на водата и мостчетата, можете да седнете в един от многобройните ресторанти и да хапнете типичното fritto misto, което представлява микс от пържена риба и морски дарове или просто да изпиете чаша прекрасно червено италианско вино на площада. И тук също ще намерите магазини с бижута, както и прекрасно местенце за ръчно направен сапун от естествени съставки, в което многообразието е огромно. Задължително си вземете нещо с дантела за спомен. Аз си купих уникално колие с дантела и стъклено манисто от Мурано.
За мен островът ще остане завинаги в сърцето ми с пъстротата на къщичките, със зелената вода на каналите, с тесните улички, пълни с очарование и с усмивките и вежливостта на местните хора.
На връщане се качих на същата линия 12, която ме откара до Венеция за около 40 минути.
На следващия, последен ден, в неделя се отправих към площада Сан Марко, за да наблюдавам емблематичното събитие „Полетът на орела“. Точно в 12 часа на обяд от кулата на площада се спуска известна италианска личност и се приземява директно на издигнатата сцена. Тази година това беше шампионът Kristian Ghedina със ски екипировка и знамето на бъдещето световно по ски алпийски дисциплини, на което Италия ще бъде домакин в Кортина Д’Ампецо през 2021 г. Не беше толкова красиво колкото „Полетът на ангела“, но признавам, доста е високо и плашещо.
След това реших да се отправя към двореца на дожите, но когато видях опашката и колко бавно се движи, горчиво съжалих, че не си бях купила билети онлайн, с които да пропусна цялата тълпа. Спомням си, че в един сайт четох коментарите, че на някакви хора не са им признали билетите и е трябвало да се редят и да ги платят наново. Предполагам, че има и такива сайтове, макар и малко, но за единия час, в който висях на опашката видях десетки хора, които влизаха с предимство и наистина ме беше яд, че не съм направила същото.
А сега малко за мястото – това за мен беше най-голямото разочарование в цяла Венеция. Дворецът изобщо не е това, което очаквах. Мислех, че ще попадна на място с разкошна обстановка, представях си нещо от рода на Версай или поне тези интериори от Венеция, които съм виждала по филмите, но освен няколко наистина красиви тавана, дворецът беше скучен и дори грозноват. Отворени за посещение са няколко помещения, които както казах освен тавани, нямаха абсолютно нищо друго като обзавеждане. Входът е цели 25 евро и срещу това получаваш едно нищо. Единствено ме впечатли вътрешния двор до някъде и възможността да мина по Моста на въздишките отвътре и да направя няколко снимки от тази перспектива. Ако питате мен, спокойно можете да пропуснете това място и да си купите вместо това чифт обици или да хапнете вкусен италиански обяд с чаша вино.
Както споменах и по-рано, пропуснах да посетя две от набелязаните ми места заради трудността ми да ги открия в лабиринта от малки улички във Венеция. Но ако имате желание вие можете да идете до тях.
Първото е Libreria Acqua Alta – една симпатична книжарничка, в която книгите, за да бъдат спасени от честите наводнения, се съхраняват в лодки, гондоли и дори вани. Името й буквално означава „Книжарницата на високата вода“. Като любител на книгите си бях отбелязала мястото, но ще го оставя за следващото ми посещение. Намира се на Calle Lunga 5173. Интересни са както интериорът, така и екстериорът, където има стълби от книги, а пожарният изход е посочен с табела на плуващо човече и сочи направо в канала.
Второто място е един от емблематичните барове на Венеция – Bar Longhi. Намира се в луксозния хотел The Gritti Palace, именно тук Хемингуей завършва „Отвъд реката сред дърветата“. Обстановката е тежка, полилеите са от муранско стъкло, а барманите са в смокинги. Барът е известен със своите коктейли, сред които най-популярен е Bellini от Просеко и праскови, любима напитка на писателя. Цените започват от 20 евро за коктейл, а меню можете да намерите в интернет. Колкото и да е красиво вътре, ако отидете в топло време, излезте на терасата, тъй като гледката към канала е зашеметяваща.
Прочетете за пътуването ми до Атина тук
Прочетете за пътуването ми до Амалфийското крайбрежие тук
7 thoughts on “Карнавална Венеция”