Реших да се разходя за ден в близката ни съседка Македония и си избрах Осоговски манастир „Свети Йоаким“, който е само на няколко километра от границата. Първата ми спирка беше градчето Крива Паланка, в което честно казано няма нищо за гледане. Останах малко разочарована от липсата на „неща, които да снимам“ и забавления, на които да се отдам. В центъра има малко паркче, в което направих няколко кадъра, които обаче изтрих впоследствие, защото ми се сториха скучни. Сега ако ме питате дали съжалявам, ще ви отговоря утвърдително, но каквото такова. Градът е разделен на две от Крива река, а местните се опитват да поддържат коритото й в добро състояние. Населението му е малко над 20 000 човека, но на мен ми изглежда доста малко градче за толкова хора. Абе общо взето не бях никак впечатлена. Бях там в събота когато е местният пазарен ден и реших да се поразходя, за да видя това толкова известно сред българите събитие. Не ми хареса. Беше примитивно и с нищо по-различно от нашите стоки, но много сънародници буквално се биеха за кило ориз и боб, които да занесат вкъщи. Казват, че тези стоки си заслужавали, но аз не мислех да мъкна от прехвалените суровини, каквито със сигурност мога да намеря и у нас.
Исках да посетя местната църква и намерих една женица, която лично ме заведе до там. Виждайки телефона и апарата в ръцете ми, ме закле да не снимам светците, прекръсти се, пожела ми да съм здрава и си тръгна. А там нямаше никого. Харесаха ми тишината и спокойствието на мястото и използвах възможността да остана насаме в приятната обител. Сигурно съм прекарала така повече от двадесет минути, а това определено се стори странно на жената, която поддържаше мястото, защото заряза каквато работа имаше и стоя при мен през цялото време. Спазих обещанието си към моята водачка и не направих снимки. Запечатах само сянката и кората на интересно дърво в двора и се задоволих с това.
След това се заех да намеря място за хапване. Знаех, че хит тук са ущипците и плескавиците, но тъй като не ям месо, бях сигурна, че ще се видя в чудо какво да си поръчам. Реших да питам местните хора за препоръки, но каква беше изненадата ми когато всеки човек, който спирах на улицата ми казваше: „Ама аз съм от Кюстендил“, или „Аз съм българка“. Оказа се, че градчето е популярна дестинация сред сънародниците ни за шопинг през уикенда. Най-накрая попаднах на две девойки, които бяха толкова мили, че ме заведоха сами до препоръчаната кръчма. Хората са отзивчиви и усмихнати и с тях наистина говорим на един език. Беше ми забавно и дори смешно как говорят, но съм сигурна, че са имали същото усещане за мен.
В ресторанта беше пълно с българи. Забих нос в менюто, изпълнено с месни специалитети. И тъкмо когато се зарадвах, че ще ям тавче на гравче, лелята, която ме обслужваше отсече, че няма нищо готвено. Или скара, или нищо. Задоволих се с мешана салата и пържени картофи, които поне се оказаха домашно приготвени. Поръчах и студена бира (навън температурата беше 30°C), Скопско пиво, което никак не е лошо. Евтино е и цените са напълно постижими за нас. Може би и затова всички българи, освен боба и ориза, мъкнеха торби с плескавици, от които се разнасяше мирис на месо и подправки из целия град. Зачудих се дали има и друг народ, който би помъкнал печени меса през граница, но едва ли.
Нямах търпение да отида до манастира, който беше и главната ми цел в този ден. Осоговският манастир „Св. Йоаким“ се намира само на 3 км. източно от Крива паланка.
След като паркирате, се отправяте към входа. Слизате по няколко десетки стъпала и се озовавате направо пред голямо заведение с външна градина и много места за сядане, което буквално бе претъпкано от хора от всяка националност. Реших обаче първо да разгледам мястото и след това да седна и изпия още една студена бира. За да стигнеш до двете впечатляващи църкви, трябва да слезеш по доста стъпала, но гледката отгоре е направо изумителна. Не можех да спра да снимам, но и си дадох време, за да се полюбувам на планината, прегърнала в зелените си обятия двете омайни постройки пред очите ми. Въпреки многото хора наоколо, мястото беше някак спокойно и умиротворено.
От малкото, което бях прочела, разбрах, че Осоговски манастир е мъжки и действащ. Основан е от свещеника с монашеско име Теофан, който погребал тук мощите на св. Йоаким (ученик на св. Иван Рилски). През годините, манастирът ту е западал, ту е бил в разцвет.
През 1847 г. хаджи Стефан Младенов от Крива Паланка със свои средства реставрира манастирската сграда и строи голямата църква, чийто архитект е Андрей Дамянов-Зографски от Дебърско. Църквата е изографисана от Димитър Папрдашки и иконописците от дебърската школа Григор Петров, Аврам Дичов, Мирон Илиев. Именно в нея са мощите на светеца, които се намират вдясно след входа.
Малката църква „Рождество на Пресвета Богородица“ на Осоговски манастир е построена в края на 11 век във формата на вписан кръст. В нея има аязмо, за чиято вода казват, че е силно лековита. Имах на разположение празно шише от минерална вода и го напълних. В църквичката влезе баба, която сподели, че водата се пие и с нея се маже мястото, което те боли. Още на другия ден имах възможност да проверя това. Събудих се със силно главоболие и вместо хапче, реших да пробвам с водата. Намазах челото и слепоочията си и не след дълго от болката, нямаше и следа. Не знам дали е от внушение, но резултатът беше налице.
Ако искате да си купите сувенир или икона за спомен, можете да посетите местното магазинче. Можете и да закупите местни продукти, изработени от монасите на манастира – различни сладка и конфитюри, айвар и други.
Манастирската част се достроява и до ден днешен и при желание, можете да отседнете в нея.
Навръщане изпих още едно студено пиво и доволна от прекрасната гледка, се отправих към родината. Определено си заслужава да се разходите до това магично място, да хапнете местни специалитети под прохладната сянка на голямата кръчма и да изпиете няколко студени бири. В магазинчето между двете черкви ще ви продадат свещички, които също като у нас, можете да запалите за здраве.
Прочетете за посещението на Мелник тук
Информация за пещера Магура тук
3 thoughts on “Красотата на Осоговския манастир в Македония”