Малко факти
Пещерата Магура или Рабишка пещера (намира се във варовиковата Рабишка могила) определено си заслужава посещението заради праисторическите рисунки по стените й, запазени в добро състояние и до днес. Много са споровете и легендите какво именно е изобразено на тях, но съм сигурна, че във времето учените ще открият истината. Пещерата се състои от няколко зали и галерии с обща дължина около 2500 метра, но водачите са сигурни, че има още много галерии, които все още стоят неоткрити. Температурата е различна, в различните части на пещерата. Започва от дванадесет градуса, постепенно преминава към десет, след това петнадесет при рисунките и накрая, малко преди изхода (който е със 7 м. по-ниско от входа) е вече само пет. Престоят ви ще бъде приятен, заради водачите – млади и винаги усмихнати момчета, които разказват с ентусиазъм и настроение любопитни факти за пещерата. Но ако сте там през лятото, вземете си и топла дрешка, защото ще прекарате вътре около час и половина. Образувана е преди около 15 милиона години и е една от най-старите пещери у нас, а отдолу и до ден днешен минава реката, която е текла през нея в древността.
Първата зала е Триумфалната, където са живеели праисторическите хора и където са намерени останки от оръдия на труда. Тук се намира и огнището, на което жените са приготвяли храната, донасяна от мъжете. Те избрали именно тази зала, поради близостта й с входа. Името й идва от факта, че ловците, прибирайки се с улова са триумфирали с него пред жените, преди да им го предадат за готвене.
Рисунките
Може би най-известната зала в пещерата е тази с рисунките. Тя е й най-топлата, намира се навътре и там е най-сухо. Именно затова древните хора са избрали това място за творбите си, защото по този начин рисунките са се запазили и до днес. Издълбани са в скалите и са нарисувани със смесица от гуано и кал и изобразяват предимно ловни сцени. Можем ясно да отличим ловците и животните, една част от които са с гръб към хората и се страхуват от преследването, а друга са с лице към тях. Това показва, че праисторическият човек е разбрал, че освен за лов, животните могат и да се опитомяват и да се използват и за други цели. За това свидетелстват и откритите кости на домашни животни и пещерна мечка в първата зала. Обърнете внимание и на рисунката, показваща нещо като куче, което напомня по-скоро за малък динозавър. Ще видите и танца на плодородието, където жените са изобразени с вдигнати над главата ръце, а мъжете с фалоси. В някои от по-късните рисунки можем да видим на кръста на жените нещо като панделка, която символизира плодородието, а погледната отдалеч фигурата прилича на знака с кръст, с който в днешни дни се изобразява женското начало. Има твърдения, че част от рисунките изобразяват именно произхода на човека. Дали е така, тепърва ни предстои да разберем.
За съжаление вандалите са си казали думата и са оставили и своето „творчество“ по стените. Ясно се различават буквите К+Г при първата ловна сцена. Липсва само = ВНЛ, но може би творецът не е разполагал с време.
Годишен календар
Оставеният ни слънчев календар буди много теории и все още неразкрити загадки. Едно обаче е ясно, дните според пещерните хора са били 366, а на рисунката са отбелязани поне пет годишни празника. В центъра се намира слънцето, около което са символите за пролетно и есенно равноденствие и лятно и зимно слънцестоене.
Буквите
Смята се, че 26 от буквите от нашата кирилица имат своя първообраз в пещерата Магура. А все още не уточнено със сигурност от кога датират рисунките в нея. Някои от твърденията са за 5000 до 9000 години, но най-нови теории изказват предположения за повече от 38 000 години!
Образувания
В пещерата се намира вторият по големина сталактон с височина 20 м. и диаметър в основата 4 м. (най-големият е в Съева дупка) и най-големият сталагмит у нас с име „Падналият бор“. Той дава и името на залата, в която се намира и която е най-ниската проучена точка в пещерата, 50 м. под нивото на входа. Дълъг е 11 м. и с диаметър 6 м. Като се има предвид, че 1 см. сталактон се образува за около 100 години в зависимост от условията в различните пещери, то може да си представите колко време е било необходимо за образуването на тези сталактони. Интерес представляват и многобройните малки сталагмити в една от последните зали, които са известни с името „Османският град“ или „Багдад“.
Прочетете за разходката ми до Мелник
Съева дупка – може би най-красивата пещера в България
Разходка до Осоговски манастир в Македония
Приказните гледки на Соренто, Позитано и Амалфи