Прекрасното малко бижу на Югозападна България, Мелник, е разположено в полите на планина Пирин. Заобиколен от скални пирамиди и невероятни гледки, най-малкият ни град очарова с природа, история, култура и традиции. Данни за живот има още от древността, когато Мелник е бил населяван от траки от племето Меди. Римляните също оставят своя почерк тук като от тяхно време е запазен стар римски мост в началото на града. Славяните, които идват след това дават и името на града. През 13 век Мелник става столица на феодално княжество начело с деспот Алексий Слав, останки от чиято крепост могат да се видят и до днес.
През 1395 г. градът попада под османско владичество и в града съществува турска казарма, която оперирала от турския конак, запазен и до днес в центъра на града. Едва през 18 век идва възраждането на Мелник, който за времето си бил с големи размери и повече от седем хиляди жители (за сравнение днес те са едва 208), както и с бурно развиваща се търговия. Търговците продавали стоката си, предимно вино и тютюн, в далечни места, сред които Венеция и Англия. Малко известно е, че мелнишкото вино е било любимо на сър Уинстън Чърчил, който поръчвал по 500 литра годишно. Едни от най-големите търговци били богатата мелнишка фамилия Кордопулови, чиято къща се извисява накрая на града и до днес.
Кордопуловата къща
безспорно е най-добре запазената постройка и най-голямата възрожденска къща у нас. Огромната изба, издълбана в скалите с постоянна годишна температура и добра вентилация, е наистина впечатляваща. Най-интересна е дневната с 12 големи прозореца, горната част на които с цветни стъкла, гледащи в четирите посоки. Едната стена е украсена с барокови орнаменти, много цветя и с вградени гардероби от дърво. На тавана е изобразено слънцето с дванадесет правоъгълни елемента, които символизират дванадесетте месеца. Интересен е тайникът в къщата, който укривал и извеждал Яне Сандански към лятната градина на покрива, където е и слънчевия часовник, който работи и до днес. Друга известна постройка от Възраждането е
Болярската къща
Тя е опожарявана и разрушавана няколко пъти. Била е резиденция на деспот Алексий Слав и е една от най-старите сгради на Балканския полуостров. През вековете е преустроявана, а през 18 век към нея е добавен тавански етаж и часовникова кула, просъществували до началото на 20 в. През Възраждането, тя е била една от най-ярко обзаведените къщи в Мелник и района. Имала е четири етажа, двор с мраморни настилки, фонтани с мраморни статуи, мозаечни подове и прозорци с цветни витражи. За съжаление, днес не е останало нищо от това й величие.
Турската баня
Попитайте как да стигнете до нея, защото не се намира на самия път. Построена е през втората половина на XIX в. Издигната е върху основите на римска баня от XV в. Работила е на принципа на скачените съдове – мраморният под е бил изкуствено повдигнат на каменни стълбчета , а в стената са били вградени тръби за отвеждане на пушека от огнището и за затопляне на помещението.
За съжаление днес са останали само руини и макар да е точно зад двора на скъп хотел, никой не е вложил пари в нейното възстановяване.
Манастирите
Четири манастира заобикалят града, а на около 6 километра на изток е най-големият в района, Роженски манастир. Деспот Алексий Слав издига манастира „Св. Богородица Спилеотиса“, а около града се забелязват останките още на манастир „Свети Харалaмпий“. В миналите времена в Мелник е имало над 70 църкви и поклонниците го сравнявали с Йерусалим. Не слъчайно е бил наричан „Градът на 100-те църкви“. Първите датират още от 6 век. В днешни дни най-емблематични са:
Църквата „Свети Антоний“
Това е единствената църква с такова име не само у нас, но и на Балканския полуостров. Свети Антоний Велики е смятан за велик лечител на душевно болни, на хора, обладани от демони и зависимости. Според местните жители ако преспиш една нощ в храма, ще си напълно излекуван. Трябва обаче да си праведен, да вярваш и да те завържат с железни окови, за да останеш мирен докато бесовете излизат от теб. Църквата е построена през 18 век и е известна повече като „храмът на чудесата“. В средата на пода е поставен знака на Патриаршията в Цариград – двуглав орел, който се слага само на места с големи целебни сили. Интерес представлява иконостаса, който освен невероятните икони е изрисувани с вити клонки и цветя. Стенописите също привличат вниманието, както и балконът на втория етаж, предназначен за жените или хора, също изрисуван с клонки и цветя. Според местните, иконата на светеца привлича праведните и отблъсква грешниците, на някои се усмихва, на други намига, а други виждат третото око на светеца.
Църквата „Света Варвара“
Била е храмът на фамилията Кордопулови и се намира точно под голямата им къща. За съжаление също е доста разрушена. Може да се забележи мраморния под и външните стени, които издават величието на някогашната постройка. В момента вътрешността е обрасла с бурени, а самотен свещник стои в единия й край. Запазена е олтарната част, където местните хора са поставили икона на света Варвара, могат да се видят монети, а понякога и храна за светицата, покровителка и предпазваща от внезапна смърт. Баща й е бил езичник и когато разбрал, че дъщеря му е приела Христовата вяра, я измъчва дълго, а след това и обезглавява. От скоро отвън има малко дървено параклисче, където можеш да запалиш свещ.
Църквата „Света Параскева“
15-вековният храм в края на града е напълно възстановен и осветен през 2016 г. след цели 12 години тежка работа. Църквата е била разрушавана и възстановявана неколкократно в миналото. Функционирала е до 1904 г. когато е съборена от Кресненското земетресение. Останките й са открити през 2004 г. и именно тогава започва процесът по нейното изграждане отново от камък, както сочат руините й. Впечатление правят уникалните стенописи, иконостасът и трона, измайсторени в Охрид. Камбаните са седем и са донесени от Урал, Русия. Камбаненият звън е опияняващ и се чува надалеч. До църквата се стига по сенчеста пътека между вековни дървета, а самата тя е разположена на височина. В двора й ще забележите множество растения и уникална чешма с глава на лъв. Поддържа се изключително добре и атмосферата е спокойна и мирна.
Разходка до Осоговски манастир в Македония
