„Дрехите са език за общуване, цветовете са думите в него, а стилът е граматиката!“
Познавам Маргото от много години и с интерес следя нейното развитие като имидж консултант, макар и отдалеч. Тя е амбициозна, лъчезарна и много цветна, и при срещата си с нея веднага забелязваш, че наистина разбира от това, което преподава. Излъчва стил, увереност и лекотата да бъде себе си. Впечатлена съм от нея, от работата й и от резултатите, които постига със своите клиенти. Не се поколебах да й задам няколко въпроса, за да ви запозная с нея, с нейната мисия и с цветната й натура. Надявам се да ви хареса, а дали аз ще бъда поредния й клиент? Със сигурност.
В днешни дни стилът на обличане придобива все по-голямо значение – от необходимостта да си подходящо облечен за изкачване по кариерната стълба, до това да намериш правилния партньор, имайки самочувствие, че изглеждаш добре. Но до колко наистина важно е да намериш твоя стил?
Стилът има все по-голямо значение, защото в днешно време все по-голямо значение има индивидуалността на човека, а стилът е окраската на тази индивидуалност. Това е културна социална тенденция, която тепърва ще накара хората да се замислят повече за собствените си личности. Но не в нарцистичния смисъл на думата, а обратното. В един момент всеки, който иска да води нормален и качествен живот, ще трябва да си отговори на въпросите – кой съм аз, какви са моите водещи качества и какво мога да предложа на другите хора. Или както е модерно сега да се казва – да открие себе си. Личният стил е всъщност посланието на хората, които са тръгнали по пътя да откриват себе си. За тях не е важно просто да се вписват, а да реализират личността си и потенциала си.
За намирането на правилния партньор например, както си го формулирала, личният стил има огромно значение. Ако не са хармонични с твоята природа и архетипна енергия, дрехите, които носиш, може да направят така, че да привлечеш тотално грешните хора към себе си, само защото си им дал погрешно първоначално послание. Дрехите си имат език, те говорят директно. Те могат да кажат например – аз съм Героиня и спасителка, която се интересува от каузите за справедливост в живота, затова ела с мен да се борим заедно, докато ти всъщност си Елф и си много по-добра в това да се забавляваш и да имаш ведро, игриво присъствие и да помагаш на хората да приемат живота повече на шега и по-леко. Така и ти, и партньорът ти в един момент ще се разочаровате, че свързването ви няма да е удовлетворяващо, защото той очаква да се държиш като спасителка, а на теб в същото време ти се “играе”. Идеята е, че с дрехите предупреждаваме за себе си – кои сме, какво ни вълнува, какво искаме от живота и какво можем да предложим на другите. Много е интересен например казусът с жените, които искат да са архетипни Принцеси, за да може “и тях някой да дойде да ги спаси” (както е в приказките с принцесите). Но като дойде принцът на белия кон, привлечен от въпросните дрехи, те в крайна сметка му се сопват: ама ти ли ще ми казваш на мен какво да правя. И разбира се, че няма шанс той да им казва, защото те са всъщност Кралици или Магьосници или пък Нимфи… За архетипните стилове ще разказваме на въвеждащия семинар “Езикът на дрехите” на 29 октомври – който иска да научи повече за тях и за себе си, може да се включи тук:
Защо цветовете също са от голямо значение?
Както казах и по-горе – дрехите са език за общуване, цветовете са думите в него, а стилът е граматиката. Така че цветовете всъщност изнасят съдържанието на нашето излъчване. Ние можем да правим с тях естествена хармония, която е много приятна и балансираща както за самите нас, така и за хората около нас. И можем също така да се съчетаваме дисхармонично и да звучим като фалшива раздрънкана мелодия. Това възприятие протича подпрагово, но то е решаващо за комуникацията. Ако сме хармонични с нюансите, подчертавам НЮАНСИТЕ на цветовете, тогава показваме истинската си природа и характера си, такъв какъвто е в действителност. На английски му казват: show your true colors. А в едно с всичко това се вижда и красотата ни. Така че като говорим за цветовете на дрехите не става дума просто за външен вид – нещо “ходи ли ни, не ни ли ходи”. Става въпрос за проекция на излъчването, която повлиява целия процес на общуване. Ако например хората със силна енергия си мислят, че трябва да се “омекотят” и затова избират да си слагат приглушени нюанси на цветовете, вместо ярки и наситени, ефектът от това е, че те просто притъпяват излъчването си, а не го омекотяват. Положителна стойност в съчетание с нас дават само нашите лични цветове. Според теорията на анализите, като цяло цветовете се делят на четири групи нюанси, носещи имената на сезоните. Повече за това отново ще говорим на споменатия семинар.
Има ли промяна в поведението и усещанията на хората, минали през анализ на цветовете и стила?
Обратната връзка, която е достигнала до мен след анализите е доста интересна. Някои хора споделят силата на вълнението да се почувстват най-накрая като себе си, след като дълго време преди това са се мъчили да влизат в рамките на разни популярни течения и това ги е изтощило. Други разказват колко изненадани са останали от това как са започнали да ги възприемат хората около тях – как изведнъж започвали да идват и да ги поздравяват колеги, дори и от други отдели, които преди това изобщо не са ги отразявали. Веднъж се обади приятелката на една дама, която си беше направила анализите и тъкмо беше започна да прилага резултатите в ежедневието си. Та приятелката й, с която си общуваха в продължение на години, ме попита – какво сте направили с нея, тя е неузнаваема, разцъфнала и толкова красива. И това беше приятелка, което само по себе си беше страхотно, защото знаеш колко скептични и критични са понякога жените една към друга. Усещанията със сигурност се променят и то подчертано към по-добро, ако си готов да се срещнеш със себе си и да покажеш най-доброто, на което си способен и което носиш, за да споделяш със света. Един вид – цялата си красота, не само на лицето и тялото, но и на душата. Но имайте предвид, че това невинаги е много лесно. Понякога хората се страхуват да са щастливи или красиви. Така че това си е индивидуален процес за всеки човек.
До колко е вярна поговорката „По дрехите посрещат, по ума изпращат“?
Вярна е, когато има разминаване между това, което носиш и това, което говориш. Както казах дрехите са език и ако казват за теб неща, които са коренно различни от собствените ти думи и твърдения, тогава се получава този парадокс. Най-важното е да забравим да си мислим, че общуваме само с думи. Известно е, че над 60% от комуникацията преминава през визуалния канал, така че дрехите понякога са много по-красноречиви от изказванията ни. Но най-важното всъщност е те да бъдат в синхрон. Ако не са в синхрон, се губи огромно количество време и енергия докато се установи положителния резултат (както е в приказката за Хитър Петър) или се стига до огромни разочарования и провали при отрицателния резултат, когато се оказва, че прекрасно и скъпо облечения човек не може две думи на кръст да върже. Не че има нещо лошо да изглеждаш добре, но трябва да си наясно, че само дрехите не могат да ти помогнат – трябва да развиваш и себе си. А в първия случай, няма нужда да се подценяваш, като можеш да се представиш още от началото като адекватен човек, включително и с визията си и то съвсем без да се правиш на звезда.
С какви страхове на клиентите си се сблъсквала в твоята работа?
Че може да станат забележими; че може никога да не ги забележат; че може да дойдат в повече на другите със силата си; че може да не ги приемат за достатъчно силни; че никой няма да ги харесва, ако са себе си; че непоносимо много ще ги харесват, ако покажат себе си и няма да знаят какво да правят; че може да бъдат осмени, ако се отнесат творчески към стила си; че може да бъдат скучни, ако носят просто елегантни дрехи; че е време да пораснат; че е време да се върнат към детето в себе си; и много, много други по-леки или дълбоки човешки страхове, които всъщност се оказват универсални, но понякога водят до образуването на сериозни комплекси в нашата личност, които могат да ни възпрепятстват много мощно живота. А когато говорим за външност и красота, комплекси и страхове да искаш – това се оказва много по-лесно за хората, отколкото да се доверяват в творческата сила на природата, каквато е всъщност тяхната собствена красота.
Какво е отношението ти към черния цвят? Много момичета се обличат изцяло в черно. Смяташ ли това за подходящо?
Моето отношение към черния цвят си е добре (усмихва се). Това за моя личен сезон е базов цвят и аз го използвам често като основа. Друг е въпросът, че това не е най-добрият цвят за моето излъчване. За добро или за лошо. Много по-лесно щеше да ми бъде, ако беше обратното. Но има хора, за които той работи прекрасно. Да не подценяваме и факта, че е много по-практично от всички останали цветове – най-малкото една некачествена материя много по-трудно си личи, когато е черна.
Що се отнася за целенасочения избор на тоталното черно, то в него има много повече културни и психосоциални пластове, отколкото визуално послание. Макар че има много артисти и творци, които ще ви кажат, че черното си е най-красиво. Минималистично е, да. И е красиво. Но не е сигурно, че на теб ти стои красиво. Обаче обикновено хората влюбени в черното не се интересуват много от мнението на другите. То това е и посланието им. Тук ще цитирам дизайнера Йоши Ямамото, който е цар на черното и го е формулирал отлично: “Черното е скромно и в същото време арогантно. Черното е лесно и мързеливо, но е загадъчно. И преди всичко черното казва – аз не те притеснявам и ти не ме притеснявай.”
Има ли зависимост към даден начин на обличане или цвят?
Към черното, по мои наблюдения, има най-голяма зависимост. Но иначе начинът на обличане, който е покорил днешните хора е съчетанието дънки-и-тениска, дънки-и-пуловер. И това е поголовно. И много тъжно. Защото на малко хора това съчетание стои истински добре. То е функция на Естествения стил. На хората с други архетипни доминанти и лични стилове обаче, то стои вяло, раздърпано, тъпо или грубо. Така че ми се иска хората да започнат да използват повече от модните идеи и предложения, за които вече няма никакви ограничения, както беше едно време. Всичко е възможно да носиш – просто открий кое е твоето. Е, точно това правим в нашето студио.
Смяташ ли, че по-пълните жени трябва да се обличат в широки дрехи и задължително в по-тъмни цветове?
Това е другата голяма илюзия. Истината е, че когато една жена облече по-широки или тъмни дрехи, за да изглежда по-слаба, хората виждат жена, която е облякла по-широки или тъмни дрехи, за да изглежда по-слаба. Само това ще кажа. И другото е, че личният стил не зависи от килограмите. Изобщо.
Има ли възраст за определяне на личен стил и цветове?
Анализът на цветовете може да се прави от съвсем ранна възраст. Той е свързан с нашата физическа конституция като цветност и интензитет на енергията, с които си се раждаме и които си остават такива до края на живота ни. Нищо че може да си боядисваме косата във всички цветове на дъгата.
Анализът на личния стил обаче се прави след 18 години. Това е една условна граница, след която се смята, че индивидът вече се е развил и тялото му има сравнително устойчиви пропорции. И също така се предполага характерът да е по-установен след пубертетната възраст.
Клиентите на нашето студио са от 12 до 70+ годишни.
Можеш ли да обобщиш накратко пред какви предизвикателства е изправена българската жена по отношение на начина си на обличане и къде сме спрямо другите държави?
В България нямаме култура по отношение на дрехите и всички го знаем. Едно ще кажа за българската жена – тя прави чудеса от храброст. За условията и мястото, от което тръгва, тя много често изглежда прекрасно, стилно и много адекватно. Искрено се радвам, когато видя такива жени по улицата. Но обикновено това става в София и то в централните й райони. А много ми се иска да е навсякъде у нас. За съжаление обаче първо трябва да преодолеем доминацията на изплувалата вакханално и може би донякъде резонно след тежката оскъдица на соц-а, чалга култура в обличането. Макар че като гледам и в световен контекст това няма да е много лесно. Защото за мен явлението Кардашиян например също е форма на чалга. И все пак смятам, че елегантността е присъща черта на българката и тепърва предстои да покажем това на света. Оптимист съм.
Трябва ли задължително да се робува на модата?
Коя мода? Както казах и по-горе – вече всичко е възможно. През 21 век. Модата не е това, което беше през миналия век. Ако мислиш да се влияеш от тенденции, приготви се да си сменяш дрехите в гардероба на два месеца. А и коя тенденция ще избереш всъщност – дори и в тенденциите си има стилове и най-важното отново се оказва да узнаеш кой е твоя личен стил. Дори и Vogue така си представиха актуалните тенденции за тази есен – намерете се, казаха. Модата може да ти даде страхотни нови предложения в посоката на твоя личен стил и с нейна помощ той може да се развива все повече и повече и да се усъвършенства, но далеч вече не е в състояние да те накара да й робуваш. Ако продължаваш да го правиш значи си всъщност много “извън крак” с нея 🙂
В какво вярваш?
В любовта и в красотата.
За какво мечтаеш?
Да живеем в любов и красота.
Каква е твоята рецепта за щастие?
Любов и красота.
Маргарита Асадурова се дипломира в Софийския университет на тема иновативни комуникации и работи няколко години в медиите. От журналист до изпълнителен продуцент, тя практикува в някои от най-големите и престижни медии като вестник Капитал, Дарик радио, лайфстайл списания и телевизия. По време на работата си в областта на рекламата и брандинга на продукти и услуги, тя е един от създателите на националната реклама на България „Отворени врати към отворени сърца“, излъчвана по CNN и Euronews. Усъвършенства увлечението си по дизайна в Националната художествена академия и с голяма страст специализира в модната журналистика, като редактор в най-голямата световна модна марка, издавана в България до момента. След обучение и практика към водеща консултантска фирма в Лондон през 2007 г. основава единственото професионално студио за индивидуални анализи на цветовете и личния стил в България, My Beautiful I. Като експерт визуална комуникация работи със стотици индивидуални клиенти, изнася презентации и лекции и води корпоративни обучения из цялата страна и в чужбина.
Повече за нейната работа, вижте тук:
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Наталия Кобилкина – щастливата жена, която трансформира животи
Мариана Калъчева – приказната фея на изобразителното изкуство
Елица Великова за белия лист и магията на творчеството
