Планът ми за деня беше посещението на Вазовата еко пътека със зашеметяващия водопад Скакля или известен още като Бовска Скакля. Намира се само на 40 км от София и води началото си от с. Бов, община Своге. Пътеката е със средна трудност и приключва в с. Заселе. Можете и да започнете от там надолу, което е по-лесният вариант, но аз избрах да тръгна от пътя София-Мездра на 500 м от гара Бов. Облагородена е и е посещавана от много хора. Препоръчвам да идете там през месеците април, май и най-късно юни когато водопадът е най-пълноводен и времето е приятно и прохладно. По пътя на пътеката има прекрасни гледки и рекичка, която се вие покрай вас и образува малки каскади и красиви водопадчета. Пътеката е изградена през 70-те години на 20-ти век от Станимир Тодоров и следва стъпките на великия ни поет Иван Вазов, който е обожавал този маршрут и от него е черпел вдъхновение за своите произведения. Именно тук му хрумва идеята за разказа „Дядо Йоцо гледа“.
Стигането до водопада Скакля е приятно и трудността е малка. Ще го видите първоначално в цялата му прелест в далечината от една естествена площадка, минути преди да стигнете физически до него. Височината му е внушителните 85 м. Ще имате възможността да застанете буквално под него и да се окъпете от водите му ако сте по-смели или от пръските му, ако сте по-предпазливи. След като си направите доволно количество снимки в подножието му, можете да продължите пътя си към с. Заселе. В началото маршрутът е интересен и сравнително лесен. Дори можете да срещнете хора, които го правят боси. Аз лично не можах да се престраша, защото в последната си част, около двадесет минути, всичко е в камъни, част от които много остри и чепати, а и в околността има скорпиони. Да, не са големи, но все пак са скорпиони. Та, както казах, последните минути са тежки, заради високите стълби, които трябва да изкачите, от големи и ръбести камъни. Има обаче гледки към планината, които могат да спрат дъха ви, като за целта можете да спрете за снимки на една от няколкото площадки.
Метри преди Заселе, ще видите няколко беседки, на които може да седнете и да се подкрепите ако си носите сандвичи. Ако пък не, в началото на селото, има ресторантче с красива градина, евтино и вкусно, където може да хапнете супи, салати и скара на изключително приемлива цена. Добре е да подкрепите местния бизнес, защото за картофки, боб чорба и бира ми взеха само 6 лева. Метри преди местната кръчма, точно в края на пътеката, може да видите малка библиотечка, скована от дърво, в която ще намерите сборници с произведенията на Вазов. Прекрасно е това.
Друго място, което можете да посетите в околността е манастирът „Седемте престола“ или още известен като Осеновлашки, заради близостта му до с. Осеновлаг. Намира се на около 40 км от Своге и 80 км от София. Основан е през XI в. от брата на Петър Делян, княз Георги, който по-късно става монах Гавраил. Друга легенда гласи, че е основан още през IX век от седем монаси боляри, които изградили църквата да е със седем престола, по един за всеки. Освен това са основали седем селища в околността с имена Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник.
Манастирът е играл голяма роля в българското просвещение като в него са се преписвани книги, тук е пребивавал и Софроний Врачански. През 1849 г. игуменът, йеромонах Христофор, основава килийно училище за децата от околните селища. Тук е идвал Васил Левски, за да основава част от комитетите, както и част от Ботевите четници. Любимо място е на Иван Вазов, който често отсядал тук и намирал вдъхновение на манастирския чардак, от където съзерцавал природата. От там се виждали и двете клепала – едното желязно, другото дървено (изработено от портата на крепостта Калето по идея на Софроний Врачански), заради които написал стихотворението „Клепалото бие“.
В последните години от живота си, тук е живял и творил писателят Змей Горянин и гробът му може да бъде видян и днес. Манастирът е разрушаван цели два пъти – първо през 1737 г. по заповед на султан Махмуд I, известен още като Безбожник заради факта, че по времето му са били разрушени множество църкви и манастири.
Манастирът е действащ, мъжки е, и в него в момента живеят четирима монаси, подчинени на Софийската епархия. Най-старата сграда е църквата с името „Рождество Богородично“, заради което тук светицата е дълбоко почитана. Църквата е създадена през 1815 г. и е уникална заради наличието на седем престола или олтара, в които едновременно може да се отслужат седем литургии, всеки от които със собствен иконостас. Това е нещо невиждано по християнските земи. Централният олтар е и най-големият и е посветен на Света Богородица. Тук е иконата на Рождество Пресветая Богородица-Осеновска, за която се счита, че е пренесена тук от Атон. Интерес представлява големият дървен полилей, съставен от 15 резбовани части, известен с името „Хоро“. Останалите шест олтара са от двете страни на централния – по три съответно от ляво и от дясно. Олтар 2 е наименован „Св. Първомъченик и архидякон Стефан“, който е първият великомъченик на християнската вяра. Убит е с камъни пред стените на Йерусалим през 35 г. Тачи се и като един от седемдесетте апостоли. Олтар 3 е с името „Св. Мъченици за вяра и родина“ – седемте братя Макавееви – мъченици за вяра и родина, умрели около 180 г. пр. Х. Техният празник, и този на майка им Соломония, се чества от християнската църква на 1 август. Олтар 4 е посветен на Св. Кузма и Дамян, чиито празник се отбелязва на 1 юли. Олтар 5 е с името „Св. Седмочисленици“ – създатели и разпространители на кирилицата и глаголицата – Кирил, Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Олтар 6 – „Св. Благовещение“, посветен на Благовещението, когато Арх. Гавраил се явява на Дева Мария, за да й каже, че ще роди Спасителя Иисус Христос. Празнува се на 25 март. И последният олтар е „Св. Архангел Гавраил“. Той открива тайните послания на бога. Той е един от двамата ангели, посочени в библията по име. Другият е Михаил.
Манастирът е много красиво и спокойно място в Ржана планина, а църквата е просто прекрасна и много въздействаща. В двора има пейки, на които да седнете и да се полюбувате на красивите секвои. На няколко метра от него ще намерите и прекрасно аязмо, което казват, че лекува очи.
Манастирът може да приюти до 60 души, но в момента тази опция не е възможна. Той е част от 100-те национални туристически обекта, така че си носете книжката.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Красотата и магията на Крушунските водопади
Красотата на Осоговския манастир в Македония
Мелник – малкото бижу на Югозападна България
