2.
Събудих се от лъчите на майското слънце, които си играеха с кожата на лицето ми. Вечерта бях забравила да дръпна завесите и така го бях поканила в спалнята. Беше съботна топла утрин. Погледнах мобилния си телефон. Часът беше осем и половина. В този момент той иззвъня в ръцете ми. Кой по дяволите е сега, толкова престъпно рано в събота сутрин? На екрана се изписа името на Ади, едната от двете ми най-близки приятелки. Спомних си, че снощи имаше среща с някакъв от сайтовете за запознанства. Щом звъни толкова рано, значи е било шеметно незабравимо или пък разочарованието си е казало думата, както между другото и с последните петима. Вдигнах телефона и чух писък в ухото си:
– Емаааа, познаааай… – е сега вече оглушах.
– Привет, Ади… – опитах се да прекъсна писъка с резервиран тон.
– Беше страхотноооо, ох Боже, какъв мъж, какъв секс, какво чудо! И на кого да се обадя, естествено, че на теб, любима. – Ади продължаваше да чурулика в ухото ми.
– Поласкана съм, но е събота, имаш късмет, че вече съм будна.
– Ама на кого му пука, че е събота, правих секс, чуваш лиии?
– Ха-ха-ха, виждам, че си в настроение и има защо, даже малко ти завиждам, да знаеш – беше успяла да извика усмивка на лицето ми.
– Хайде да се видим да ти разказвам, обличам се и идвам у вас.
– Не е ли по-добре да отидем някъде, вместо да се завираме по къщите?
– Обичам твоята къща.
– И аз я обичам – усмихнах се доволно. – Но си мисля да запалим колата и да отскочим до някоя готина кръчма в околността, да хапваме, да пийваме, да поклюкарим, ще пренощуваме в някое семейно хотелче и утре ще се приберем.
– Ами, ако ТОЙ ми се обади да се видим довечера? – попита Ади и за момент си представих глуповатото изражение на лицето й и широко отворените й като на пале очи.
– Миличка, не искам да те разочаровам, но вероятността да ти се обади е нищожна, пък и като ти звънне, ще кажеш, че си с приятелка в провинцията. Не е нужно да му се мяташ на врата втора поредна вечер. Остави го да те желае, да тръпне, да си спомня моментите от изминалата нощ, но да не може да те има веднага. Така ще го накараш да те иска повече – опитах се да звуча колкото се може по-убедително и да я накарам да излезем извън града.
– Да бе, най-много да ми тегли една майна – измънка Ади.
– Ади, много добре знаеш, че няма… Но ако все пак се случи… ами още по-добре, за какво ти е говедо, което е готово да те зареже още в мига, в който не стане на неговото? Дори и да е само за секс приключения, ти си жена, готина жена, трябва да те уважава и да те цени, нищо, че иска само твоето цветенце – казах през смях, но всъщност дълбоко вярвах в думите си.
– Ох, не знам, може и да си права, но нека все пак да си останем в града – простена Ади.
– Окей, окей, облечи се, вземи нещо сладко на път за вкъщи и ще те чакам да се наговорим на спокойствие, без да събираме за пореден път погледите в някое заведение с нецензурните си изказвания. Ще звънна на Мила, снощи трябва да се е върнала от командировка, нека и тя да чуе лудориите ти, знаеш, че също го е закъсала като мен.
– Сууупер, как не се сетих, тръгвам след малко. Целувки, любима. До след малко.
Ади затвори телефона толкова бързо, че Юсейн Болт можеше да й отстъпи поне един от златните си медали. Представих си я как трескаво се облича от нетърпение да се добере по-бързо до мен и да излее си душата, така дълго страдала от липсата на мъж и приключения, душа, която с месеци бе мечтала да преживее нещо подобно. Нищо чудно да дойде с различни чорапи, ако изобщо обуеше такива. Разбирах я, ох, само как я разбирах. Има един младеж, на когото можех да се обаждам винаги когато искам секс, но не го бях правила от дълго време. Отбелязах си на ум да му звънна скоро.
Станах, отворих прозореца, подадох си главата навън и вдъхнах свежия майски въздух. После се обадих на Мила и я поканих да се присъедини към цветния разказ на Ади за бурната й нощ. Когато се уверих, че и другата ми приятелка ще бъде на линия до час, събух късите панталонки и потничето, с които спях обикновено, врътнах предизвикателно дупе към огледалото пред мен, пратих му целувка и се запътих към банята за сутрешен душ. Пуснах водата, която се стече на силна струя върху голото ми тяло. Настръхнах от удоволствие. Водата винаги отмиваше част от стреса и натрупаните негативни емоции, затова често пълнех ваната, лягах в нея с чаша питие и просто се отпусках. Тази сутрин обаче реших да взема само един бърз душ и да се приготвя за срещата с момичетата.
Как бях останала с толкова малко приятелки? Брояха се на пръстите на едната ми ръка. Познати имах, да, но с течение на времето истинските приятели намаляха. Отсявах ги бавно и внимателно. Бях търпелива за глупостите и обидите им, а и за забитите ножове, но когато ножът стигнеше твърде дълбоко, просто си тръгвах. Без обяснения, без думи. Просто прекъсвах връзката. С времето се научих, че няма смисъл да се обяснявам на човек, който не вижда сам грешките си, особено когато си му казвал десетки пъти, че те наранява. Нямах енергията и желанието да отварям повече очите на онези, които не желаят да прогледнат. Пътищата на някои хора се разделят по същия начин, по който са се събрали, и това бе напълно нормално. Едни хора израстват, променят се и се осъзнават, а други остават да тъпчат на едно място или затъват по-надолу. А аз нямам намерение да влизам в подвижните пясъци на пустотата заедно с тях. Предпочитах да си тръгна, да продължа напред, да се освободя от негативните емоции на тези хора и да търся нови контакти, които да ми носят радост. Не всичките ми близки приятелки блестят с особена интелигентност. Да вземем например Ади, тя е наивно, глуповато момиче, но пък е искрена и земна, забавна и с чиста душа. Тя ме зарежда с невероятни емоции и ми дава жизнена сила, каквато малко от предишните ми „приятелки” бяха успели да ми донесат.
С Ади се запознахме преди три години и веднага разбрахме, че сме „от една порода”. Веселото чуруликане, непрестанната й усмивка и милото й непринудено поведение ме очароваха мигновено. Срещнахме се на един от курсовете по психология, които посещавах по онова време. След като още първия ден си изплакахме взаимно всички болки и проблеми, открихме, че имаме много общи неща и продължихме да се виждаме и след края на едноседмичния семинар. В началото само си споделяхме поуките, които си бяхме извадили от курса, а после постепенно започнахме да излизаме по ресторанти и клубове и да се забавляваме до ранни зори. По онова време и двете бяхме без гаджета, така че уикендите ни бяха само за нас. Барове, пътувания до други градове, безкрайни вечери и нощи на смях и лудории.
Това безгрижие продължи година, през която и двете имахме нормална работа от 9 до 18 часа и можехме да щуреем на спокойствие. Когато обаче преди две години аз реших да започна да работя за себе си, нещата малко се промениха. Отговорността, с която се сблъсках, ме направи по-обрана, малко или много ме накара да променя начина си на живот и да намаля темпото.
Излязох от душа след десет минути, измих си зъбите, вързах си косата на кок и нахлузих старите скъсани, но така любими дънки, които стояха окачени на вратата на дрешника, за да са ми подръка. Разчистих масата, заредих миялната и сложих ароматно кафе в кафеварката. На вратата се позвъни настойчиво.
– Идвааам… – извиках силно, но звънът продължаваше да оглася къщата.
– Хайде, Ем, размърдай дупе и отвори проклетата врата – дочух гласа на Ади, който кънтеше на стълбището.
– Спокойно, нетърпеливке – отговорих, докато отварях и гледах към глуповатата усмивка на своята приятелка.
Вечно нетърпелива, първична и почти винаги усмихната, Ади буквално връхлетя като пролетна буря в коридора. Апетитно миньонче, с руса коса и огромни тъмни очи като на кошута, тя винаги успяваше да привлече мъжките погледи, но мъжете я приемаха за лесна плячка и точно толкова лесно се отказваха от нея след една-две вечери на взаимни удоволствия. Ади знаеше как да им достави удоволствие и не се пестеше в леглото, опитваше се да очарова своя избраник за вечерта и той да остане с нея завинаги. И така с всеки следващ.
– Ще събудиш всички съседи и ще ми го върнат тъпкано с някое среднощно парти, знаеш какви са – скарах й се шеговито.
– Мила тук ли е?
– Не, още не е дошла. Не спря да мрънка по телефона, че сме я събудили толкова рано, след като се е прибрала в два часа през нощта от командировка.
– Тя пък с нейното мрънкане… ще се наспи все някога. Вие двете прекалено насериозно взимате работата си…
– Ади, не бъди такава, да работиш за себе си е прекрасно, но и много отговорно и човек трябва да го приема сериозно, иначе не става. Но днес не сме се събрали да говорим за работа. Казвай, какво се случи снощи?
– Не, нека да изчакаме Мила. Къщата ти ухае прекрасно на кафе, отивам да си сипя. Още ли държиш големите чаши в шкафа над мивката?
– Да, там са, вземи направо три – подканих я, а тя ме подмина като торнадо, развихрило се сред полята.
Такава си беше, активна и винаги енергична, първична и пълна с емоции, но безкрайно добронамерена и сладка по свой собствен начин. Беше от хората, на които не можеш да се разсърдиш или поне ти минава за нула време. Единственото кофти нещо бе, че невинаги я приемаха насериозно и това й причиняваше куп главоболия.
Тъкмо когато си сипахме кафе и отворихме бисквитите, които беше донесла, на вратата се звънна и не след дълго в хола влетя и Мила. Беше облечена спортно. Слабата й висока фигура бе подчертана от черен клин и розова спортна блуза. Косата й, кестенява и права, беше вързана на конска опашка. Тя целуна и двете ни по бузите, хвърли си чантата на земята и се настани на огромния диван пред чашата кафе. С грейнали очи се обърна към Ади:
– Ииии? Разказвай, хайде, за какво иначе ме измъкнахте от леглото толкова рано. Какво стана, коя е новата звезда?
Ади кръстоса крачета в поза лотос, взе чашата кафе с двете си ръце и с огромна усмивка на лицето започна да разказва.
– Казва се Виктор и се запознахме в сайта, в който се регистрирах миналата седмица. Още веднага попаднал на моя профил, но не ми писал, защото бях без снимка, докато чаках одобрението от администратор. Случайно или не, няколко часа по-късно видях снимката му като препоръка в горния десен ъгъл на екрана ми – тук тя направи пауза и отпи малка глътка от димящата в ръцете й чаша кафе. – Хареса ми, още повече – пожелах го, пожелах го лудо, така както само аз мога. Момичета, от погледа му лъхаше страст и аз веднага се поразрових в профила му, за да видя повече детайли. С две години по-голям от мен, на тридесет и две, сам, с добра професия, зодия Овен. Полудях, вярвате ли ми?
– Напълно – отговорихме в един глас с Мила и се спогледахме усмихнати.
– Писах му и той ми отговори веднага. Каза ми как ме е видял, забелязал, че съм нова в сайта, но изчаквал да види дали ще имам снимка, след като я одобри администраторът, или ще предпочета да остана анонимна. Зарадвал се много все пак, че съм решила да се покажа, че съм му писала и още повече – че съм толкова красива. Да, да, момичета, каза ми, че съм красива. А аз само това и чаках, веднага си ни представих заедно, живеем в неговата къща (знаете, че не харесвам моята квартира), правим уникален секс, пътуваме, той ме обожава, не след дълго се женим и…
– Чакай, чакай малко – прекъсна я Мила. – Не ми казвай, че пак си се отнесла във фантазии и си сложила каруцата пред коня, и едва ли не си му предложила ти на първата вечер от разговора ви.
– Замалко – ухили се някак глупаво и влюбено Ади. – Момичета, знаете колко съм емоционална и нетърпелива и че чакам принца вече сто години. Всеки мъж, който малко ми обърне внимание, става моят бъдещ съпруг или поне гадже.
– И кога ще разбереш, че това само те подлъгва, а после плачеш от обида и разочарование? – смъмри я Мила.
– Мила, миличка, моля те, спри да ме съдиш, остави ме да разкажа, после, ако щете, ме критикувайте – нацупи се Ади и така стисна чашата, че за момент си помислих, че ще я счупи.
– Да, остави я да разкаже – включих се и аз. – Продължавай, Ади.
– И така от дума на дума си станахме все по-симпатични. Той ми разказа за себе си. Работи в голяма компания с няколко сайта и портали и отговаря за техническата поддръжка. Няма гадже вече шест месеца, но и не си търси.– Ади сви тъжно устни, но побърза да поясни. – Аз обаче съм сигурна, че като ме опознае, ще си промени решението веднага.
С Мила тайничко се спогледахме и си намигнахме – „Колко наивна беше нашата приятелка“, но продължихме да я слушаме с нестихващ интерес.
– Говорихме си цялата нощ, вече в скайп. Разказах му за себе си, питах го хиляди неща и за него. Няма да скрия, че веднага отбеляза колко съм секси, колко ме харесва и как иска да ме види на живо. Решихме да се срещнем, но отклоних молбата му това да стане още на другата вечер. Малко поне съм си научила урока да изчакам. Това се случи миналия петък, а аз дадох съгласието си едва за вчера, цяла седмица по-късно. Можете ли да повярвате?
– Голям напредък несъмнено – подхвърли Мила леко иронично и заръфа една шоколадова бисквита. – Продължавай, вече предвкусвам най-интересната част.
– Видяхме се, значи, ние снощи. Дойде да ме вземе от вкъщи, представете си. Предложи да идем у тях, да ми сготви, да пием вино и да си говорим. Харесах го още от пръв поглед, изглеждаше много по-секси, отколкото на снимките. Явно също съм му допаднала, щом ме покани направо в дома си – тя прехапа устни и кокетно вдигна вежди – Живее на 15 минути с кола от нас, така че пристигнахме бързо. Ем, знаеш колко много харесвам жилището ти, но и неговото си го бива, ергенско, но чаровно, ухаеше прекрасно и предразполагащо. Свалих си якето и се настаних нервно и нетърпеливо на дивана. Апартаментът му е по-малък, с хол и кухня заедно, с готин бар-плот, който ги разделя. Предложи ми да седна на високото столче на бара, за да го наблюдавам, докато приготвя вечерята, и да си говорим.
Преди да продължи в типичното за нея бясно темпо, тя направи пауза, пое си шумно въздух и отново отпи от кафето.
– Пусна готина музика, запретна ръкави и започна да готви. Изобщо не се интересувах дали ще става за ядене, беше ме омагьосал с движенията си, сексапила, погледите, които скришом ми хвърляше, докато режеше зеленчуците. Боже, помислих си, красив, секси, а и готви. И взе да ме обзема паника. Притесних се, че е прекалено съвършен и че ей сега ще се изложа, каквато съм си глупавичка и непохватна.
– Ади, стига глупости! – възкликнах с малко по-висок тон, отколкото ми се искаше.
– Е какво, да си кажем истината, никога няма да бъда толкова зряла и умна като вас двете с Мила.
– Не е и необходимо, ти си толкова готина и сладка точно защото си ти. Продължавай де, не ни дръж в напрежение.
– Та гледам го аз как готви и колко е съвършен и си мисля какво ще се случи по-нататък. Да си легна ли с него, да не си ли? Хем го искам много, хем ме е страх да не стане като друг път. Но той ме извади от вцепенението. Явно съм се замислила много и съм се отнесла, защото силното му щракане с пръсти пред очите ми ме извади от унеса. „Ади, добре ли си“ – попита ме той. „Добре съм, да, да, какво казваше“ – върнах се в разговора аз. Оказа се, че вечерята ни е готова.
– Какво ти приготви? – намеси се Мила.
– Паста някаква, тривиално, но адски вкусно, ама на кого му пука. Чак сега си давам сметка, че съм го зяпала и почти не съм докоснала вечерята, докато не ме попита дали ми е вкусно. Предложи, ако не ми харесва да отидем на ресторант. Нахвърлих се да ям, за да не го обидя, а и беше вкусно. Виното също си го биваше, вносно някакво, бяло, ама дотам, не ме питайте за подробности – каза го някак извинително и сви рамене. „Как да не я харесваш? Толкова сладка в своята наивност!“
– Знаем те каква си, не се интересуваш много от храната и напитките. Само да вметна, че реших да се запиша на кулинарен курс – промълвих аз.
Не исках да прекъсвам ентусиазма на Ади, но същевременно ми се искаше да се похваля, че най-накрая бях предприела нещо, за да задоволя страстта си към готвенето и добрата храна.
– Еха, супер! – зарадва се Ади.
– Но хайде, продължавай, за моя курс ще говорим друг път.
– Хапвахме ние и си говорехме, по-точно говореше той, знаете, че мен не ме бива много по дългите и задълбочени разговори. Разказа ми за работата си, за майка си и баща си, които живеят в друг град, за мечтите си, а аз слушах ли слушах. След като извади десерта, един шоколад, се пренесохме на дивана да го хапнем, и се зазяпахме в телевизора. Усещах тялото му до моето и сърцето ми заби лудо в гърдите. Толкова много го желаех! Усетих, че същото се случва и с него. Ръката му остави чашата вино и той обгърна раменете ми. Обърнах глава към него и срещнах очите му, сини и дълбоки. Моментално почувствах пареща топлина в слабините, дишането ми стана по-дълбоко и учестено, инстинктивно притворих очи и облизах устни. Може би точно това е чакал, защото наведе бавно глава над моята и започна да ме целува дълго. Устните му, меки и нежни, езикът му умел и настойчив, ме накараха да простена в ръцете му. Нежното му докосване отстъпи място на страстта и той вече беше върху мен там, на дивана, а ръцете му се движеха по цялото ми тяло. Исках да му кажа да спре, исках да стана и да си тръгна, защото умът ми казваше, че това е правилното, но бях завладяна от страстта и умението му да ме кара да се чувствам малка и безпомощна в ръцете му. Тежестта на тялото му върху мен беше така приятна, че не исках да помръдна. Целувките му ставаха все по-настойчиви, ръцете му все по-умели и аз не можех да сдържам повече желанието си, простенвах силно и все по-често, а това го възбуждаше още повече. Стана, взе ме на ръце и ме понесе към спалнята. Чувствах се лека като перце, възбудена и желана. Положи ме на хладните чаршафи, свали с огромна скорост ризата и панталоните си и остана само по боксери. Запали нощната лампа и ми каза: „Искам да те гледам, толкова си красива.“ Момичета, буквално полудях, започнах да целувам гърдите му, корема и да слизам все по-надолу.
– Ау, Ади, каква си мръсница – възмути се на шега Мила.
– Е, какво, не ми казвай, че ти не правиш френска на твоите партньори, хайде, моля те – защити се Ади.
– Ами невинаги, първо чакам да видя дали ще ми направи той и ако ми хареса, може да се замисля.
– Е на това му се казва егоизъм.
– Не, егоизъм, скъпа, прагматизъм.
– Хайде, стига вие двете, продължавай Ади. Естествено, че ще му направиш свирка, защо не, а ако той не тръгне да прави на теб, няма нищо лошо да си поискаш – защитих я и аз. Обичам френската любов. Много!
– Не се и наложи да си искам, защото момчето си знаеше работата. В момента, в който тръгнах надолу, ме спря с нежен жест и започна той да ми доставя удоволствие – замечтано се усмихна Ади и млъкна.
– Е, хайде де, няма ли да ни разкажеш още. Колко му беше голям, колко пъти, ти свърши ли? – започнах да изреждам въпросите един след друг.
– Ех, ама че сте и вие, голям, голям, колко да му е голям, нормален, бих казала. Само два пъти, но дълго време, беше мнооого добър и предимно той се грижеше за моето удоволствие. Не успях да свърша, но изимитирах оргазъм, той толкова се стараеше, че ми се искаше да не го разочаровам, а и ми беше хубаво. След втория път станах да си ходя и той не ме спря. Тогава ми стана малко кофти. Не че щях да остана, но ако беше предложил да се гушкаме, щеше да е много мило, нали? – гледаше ни с онези очи на кошута и се надяваше на одобрение.
– Може човекът да е отвикнал да спи с друг. Аз например, до такава степен съм свикнала да спя сама, че който и да дойде, ще го изритам веднага след като приключим – каза Мила в типичния за нея твърд стил.
– А не те ли изпрати поне? – попитах аз.
– Не, и двамата бяхме пили доста вино, повика ми такси, целуна ме за довиждане, погледна ме някак замечтано. Тръгнах си и сега не знам какво…
– Как какво, ще чакаме и ще видим, а ти просто се наслади на прекрасната вечер и нямай очаквания, ако изобщо ти е възможно – каза Мила някак укорително, с което ми заприлича на учителката ми по химия, взискателна и винаги в лошо настроение.
– Момичета, много го харесах, знам, че го казвам всеки път, но сега е различно, повярвайте ми – проплака Ади. – Какво да направя?
– Този път съм съгласна с Мила – казах. – Изчакай, не се обаждай, дай му време. Той ще ти се обади, ще видиш. Всичко е било чудесно, направо ти завиждам. Искам и аз такова преживяване.
Наближаваше времето за обяд и решихме да си поръчаме храна по телефона. Предложих един препоръчан тайландски ресторант, обадихме се и щом се уверихме, че храната ще дойде след по-малко от час, с Мила отидохме до близкото магазинче да купим вино. Оставихме Ади, която нищо не разбираше от това и не би ни помогнала особено в избора, а и бе в едно никакво настроение.
Навън времето бе чудесно. Ранното майско слънце огряваше раззеленените дървета, грееше приятно, но все още не можеше да те стопли, както през летните месеци. Двете крачехме към магазина, хванати подръка, като се наслаждавахме на меката топлина. С Мила се запознахме преди близо две години покрай новия ми бизнес и стартирането на сватбената агенция, която по-късно се беше превърнала в агенция за различен вид събития. Мила беше уникален фотограф, който имах щастието да срещна благодарение на общ познат. Тя работи по една от първите сватби, организирани от мен, и след като клиентите останаха много доволни, решихме, че ще работим заедно винаги когато е възможно. От сватба на сватба станахме близки, започнахме да излизаме заедно, включихме и Ади в женските събирания и се забавлявахме. Най-зряла от трите, на тридесет и седем години, Мила беше и най-праволинейна, директна, критична и сериозна. Да й се чуди човек как е толкова креативна и разчупена в работата си, а същевременно толкова сдържана в личния си живот. Не рискуваше, не изпробваше нови неща и не се забавляваше от сърце според думите на Ади, която често я питаше кой от бастуните си е глътнала днес. Двете имаха редовни пререкания, но се обичаха истински и си помагаха. Ади разчупваше Мила, а Мила й вливаше малко разум в сладката руса главица. Живееше сама – нещо, което й тежеше може би най-много. Беше наследила голям апартамент в центъра на столицата, родителите й бяха починали отдавна, нямаше братя и сестри и най-близките й хора бяхме аз и Ади. Копнееше за близост, семейство със сериозен и стабилен мъж, а винаги попадаше на слаби, недостойни мъже без амбиции, които очакваха от нея да бъде водещата, да планира и да осигурява всичко, та дори и кога и колко секс да правят през седмицата. Затова в последните две години се беше отдала изцяло на работата и приятелките си и рядко си позволяваше по някой флирт за една нощ. След това обаче винаги мрънкаше, беше недоволна и се кълнеше, че повече няма да кани поредния лигльо в леглото си. „За какво са ми? – нареждаше тя. – Да ми цапат само чаршафите, да ми пият от уискито и да не могат да ме задоволят като хората“. Забавна беше в тези си изказвания и колкото и да мислехме Ади за глуповата и първична, тя често й казваше, че е прекалено силна и затова привлича мъже, които я възприемат като майка. Напразно се опитвахме с Ади да я замъкнем на някой от семинарите, които посещавахме. Убеждавахме я, че те ще й помогнат да постигне щастието, но тя отсичаше, че щом ние двете не сме оправили живота си с тези курсове, как искаме да я накараме да отиде. Имаше ли право Мила? Не съвсем. И аз, и Ади бяхме постигнали много. Едната беше зарязала дългогодишна връзка, която я смазваше психически, беше се погрижила сама за себе си, беше си намерила работа, наела квартира и взела живота си в ръце. Аз пък най-накрая стартирах собствен бизнес и оставих зад гърба си тежката и неблагодарна работа за десетките шефове, които не ми плащаха достатъчно, товареха ме като магаре и не оценяваха усилията ми. Съдбата обича смелите, онези, които действат, а не прекарват живота си в мечти и филми за по-добър живот. Убедих се, че Вселената възнаграждава този, който се осмели да направи първата крачка дори когато не е напълно готов за нея, особено тогава. Що се касае до връзките, ставах все по-уверена, мека и женствена и знаех какво искам и може би как да го постигна. Вървях напред, посещавах поредния семинар, обучавах се непрекъснато, винаги гладна за нова информация, и се опитвах да прилагам наученото, а когато забравях, животът просто ме принуждаваше.
Когато стигнахме до магазинчето за вино, Мила ме остави да избера какво ще пием, защото преди време бях посещавала курс за сомелиери и разбирах от това. Върнахме се в апартамента и не след дълго куриерът звънна на вратата. Трите притаихме дъх. Имахме една игра на залагания дали ще бъде млад, хубав и усмихнат или някой забързан льольо, който ще остави поръчката набързо и ще хукне към асансьора. Отворихме вратата заедно и се подсмихнахме бутайки се една друга с лакът, когато се появи пъпчив и свит младеж, който при вида на трите красавици замалко да изпусне пликовете с храна. Платихме му и бегом се върнахме в хола, където дълго се кискахме на реакцията му. Дано не ни беше чул, можехме да бъдем много гадни понякога! Тайландското беше уникално вкусно и след като приключихме с яденето, се замислихме какво ще правим вечерта.
– Аз искам да идем на клуб – подхвърлих повече от ентусиазирано. – Не сме ходили от сто години, а мои клиенти ми казаха непременно да посетим Poison, който отвориха преди две седмици.
– Не знам, аз съм малко уморена – изхленчи Ади.
– Ти пък откога се уморяваш след една вечер секс – сръчках я аз.
– Тя ще седи и ще чака Виктор да й се обади – заключи малко иронично и заядливо Мила.
– Ако сте си разменили фейсбука можеш довечера да се обозначиш от клуба и да му покажеш, че не стоиш вкъщи да чакаш да ти звънне, вперила отчаян поглед в телефона – дадох идея, за да я накарам да се съгласи. – А може и да го привлечеш да дойде, току-виж има готини приятели. – Май прекалено много се надявах, но не пречеше да опитам.
– Може и да си права. Нека излезем, със сигурност ще е по-весело, отколкото да си седим по къщите и да гледаме поредното сериалче.
– Добре, момичета, разбрахме се. Хайде, Ади, да се прибираме да се оправим за довечера – подбра я на бърза ръка Мила. – Аз със сигурност трябва да ида на фризьор, а и един маникюр няма да ми дойде зле.
Изпратих ги до вратата и се разбрахме да се чакаме пред клуба направо в единайсет, а аз щях да помоля своите клиенти да ни запазят места.
След като момичетата си тръгнаха, разчистих останките от обяда и се замислих какво да облека. Погледнах си телефона. Видях, че е изключен. Сигурно му беше паднала батерията и аз, увлечена в разговора с момичетата, не се бях сетила да го погледна. Сложих го да се зарежда и се обадих на фризьорката си да се разберем за час. Докато затварях, видях, че имам две пропуснати повиквания. Беше три часа. В този момент той зазвъня с познатата мелодия в ръцете ми. Беше същият номер, изписан на екрана преди малко.
– Ало? – казах леко раздразнено. Кой ли звънеше в този час в почивен ден?
– Ема Скот търся – чух приятен мъжки глас в слушалката и раздразнението ми започна рязко да намалява.
– Аз съм Ема, кажете… – все още леко намръщена, но и с интерес отговорих аз.
– Взех номера ви от моя приятелка, която е клиент на агенцията ви. Извинете, че ви притеснявам по това време. Звъннах по-рано, но телефонът ви беше изключен. Сега получих смс, че вече сте на разположение, и побързах да се обадя. Става въпрос за рождения ден на най-добрия ми приятел след около две седмици. Снощи споделих с моята позната, че искам да го изненадам с парти, защото той е след тежка раздяла и не иска да празнува, но нямам никаква идея какво да направя. Тогава тя ми препоръча вас. Моля да ми помогнете.
– Как се казва вашата приятелка, която ме е препоръчала?
– Катя, тя е използва агенцията ви за партито на компанията, в която е HR директор, преди около пет месеца. Каза, че е очарована от професионализма и лекотата, с която сте се справили, както и от идеите, които сте й дали, а тя е доста капризна, повярвайте ми. Разгледах сайта ви и мисля, че сте точният човек за тази работа.
Уникален секси глас, прекрасен изказ, интелигентен… Хм, подразнена от споделянето на Ади, веднага си представих красавец, който би могъл да сбъдне сексуалните ми прищевки. Много професионално от моя страна, няма що!
– Да, сещам се за нея – опитах се да не издам мислите си. – Ами добре, ще трябва да се видим, нека да е в понеделник сутрин. Как е вашето име?
– Ох, да, простете. Казвам се Александър, Александър Стоун. Мислех да се видим още днес или в най-лошия случай утре на обед. Много ми е важно и не търпи повече отлагане.
– Съжалявам, но днес няма да мога, Александър. Утре на обед също ще ми е малко трудно, но нека се разберем за три часа следобед в моя офис. Вземете адреса от сайта ми.
– Да, да, много ви благодаря и до утре.
– До утре.
Затворих телефона и сбърчих чело. Ще трябва да внимавам с напитките довечера, ако искам да съм в кондиция за срещата си утре. Всеки клиент е важен, независимо дали става въпрос за голяма сватба или за рожден ден за десет души. Фирмата ми беше отскоро и тепърва си изграждах реномето. Доволните клиенти вече бяха започнали да препоръчват услугите ми, а това беше петдесет процента от успеха на следващото събитие. Знаех, че съм добра в работата си най-вече защото се наслаждавах на процеса и всичко ми носеше безкрайно удоволствие. Свежа, креативна, изслушвах клиентите си и с лекота предлагах на всеки това, за което е дошъл. Не се колебаех да им противореча в случаите, когато не съм съгласна с тях или имам по-добра идея. В крайна сметка те ме наемаха точно за това – да им дам предложение, да ги консултирам и да направя празника им незабравим. Не обичам сервилниченето, за мен е важно нещата да са направени стилно и с вкус, за да мога с гордост да прибавя поредното събитие към портфолиото си. Случвало ми се е да отказвам поръчка само защото имам генерални различия с исканията на клиента си. Сега вече, като работя за себе си, можех да си го позволя и честно считах, че е добре както за мен, така и за тях. Градях бавно и внимателно своята репутация, гордеех се с всяко събитие, организирано от мен, и смятах, че клиентът невинаги е прав и че бизнес не се прави и разширява на всяка цена. Бях щастлива от това, което вършех, и за секунда дори не съжалявах, че стартирах самостоятелно преди години. Беше ми много трудно в началото, разбира се, сама в бранш, в който имаше не една или две фирми, водени от хора с много по-голям опит и с огромни инвестиции зад гърба си. Аз обаче се наложих с професионализма си, със способността си да разбирам нуждите на своите клиенти, да виждам както детайлите, така и общата картина, да преценявам силните и слабите страни във всяка ситуация. Освен това смятах, че работа има за всички, и се опитвах да не се сравнявам с останалите. Имах контактите, имах желанието за работа и най-вече бях намерила своето място и именно затова започнаха да ми се отварят вратички още в начало. Първо започнах със сватбите, те като че ли ми бяха най на сърце, а и до ден днешен си остават най-любимото от дейността ми. Обожавам да виждам любовта в очите на хората, да ги правя щастливи в най-важния за тях ден, да създавам красота и да бъда във вихъра на положителните емоции. Тогава се чувствам жива и истински щастлива. Благодарността, която получавам за добре свършената работа, ме зарежда и окрилява и ми дава стимул да продължавам напред. Спомних си укора в думите на баща ми, когато му казах, че искам да правя нещо за себе си. Консервативен, предпазлив и противник на новите и рисковани начинания, той попари ентусиазма ми още след първите думи, с които му споделих идеята си. Знаех, че ме обича по свой начин, просто исках да ми го показва по-честичко. Не бяхме говорили много за чувствата си и имаше период в живота ми, когато го бях изолирала и не се виждахме повече от година. Никога не бе вярвал във възможностите ми и не бе подкрепял изборите ми, а това ми тежеше много, колкото и да се опитвах да го скрия. Майка ми почина малко преди да взема решение да опитам сама в света на бизнеса, иначе тя щеше да бъде плътно зад мен и да ме подкрепи и окуражи в пътя ми. Споменът за нея стегна сърцето ми и болката пропълзя в ума и тялото ми като черен дим и обхвана цялото ми същество. Притворих и стиснах очи в опит да прогоня тази неканена гостенка, която често се промъкваше в мен и довяваше студ в душата ми. Все още не можех да приема, че нея вече я няма в живота ми. Постепенно в съзнанието ми изникна образът на татко и реших да му се обадя. Бяхме оправили отношенията си, след като започнах да посещавам курсовете за личностно развитие. Научих, че ако искам да продължа в живота си, да се реализирам в работата си и да имам здраво семейство, първо трябва да оправя връзката си с него. Знаех, че няма как да го променя, просто реших да го приема такъв, какъвто е, и да позволя на любовта ми към него да ми помогне. Така и се случи. От повече от година живееше в друг град и гледаше болните си и вече доста стари родители. Набрах номера му и зачаках.
– Ало – каза кратко в слушалката. Беше си такъв. Пестелив на думи и емоции.
Отново се беше забавил да вдигне. Преди време му бях подарила модерен смарт телефон за рождения му ден и все още не можеше да свикне да борави с него.
– Как си, татко? Как са баба и дядо?
– Всички сме добре, доколкото това е възможно за годините ни.
– Е хайде сега и ти…
– Ами така си е, това е реалността, Ема. Гледаме се. Ти как си, кога ще дойдеш да ни видиш?
– Ще се постарая да е скоро, сега имам малко повече работа, но ще отделя два дни да ви видя. Съвсем скоро, обещавам, татко – знаех, че беше прав, не бях ходила от няколко месеца и ми се прииска отчаяно да съм там и да прекарам няколко дни в родната му къща. Обичах това място и си обещах да го направя.
– Добре, ще те чакам. До скоро и се пази.
– До скоро, татко. Обичам те – побързах да затворя.
Знаех, че му е неудобно, защото ще се чувства длъжен да ми отговори, но никога не е бил добър в изразяване на чувствата си, особено положителните. Така поне спестих неловкото мълчание и на двама ни.
След разговора се заех да си избирам тоалета за вечерта. Не исках нищо много предизвикателно, не беше време за свалки, утре ми предстоеше ангажимент и трябваше да съм на линия. Затова избрах дънки и красива дантелена блуза, която чудесно подчертаваше големите ми гърди, и тръгнах към фризьорката. Движението беше слабо и стигнах бързо и безпроблемно. Приех предложението й за варианта с буклите. По този начин косата ми падаше на едри къдрици и ми придаваше закачлив вид, а и щеше да издържи до следващия ден, за да бъда представителна пред новия клиент. Някак си очаквах срещата си с него с трепет, гласът му беше толкова приятен и секси.
Срещнах се с момичетата точно в единадесет пред клуба и трите влязохме в най-новото заведение на столицата. Клубът беше подчертано снобарски – както повечето, които се отваряха в последно време. Честно казано, беше ми писнало вече от подобен род заведения, в които жените бяха подложени на критичен оглед и дефилираха като пауни пред очите на мъжкарите с цел да бъдат почерпени, да пофлиртуват, да си намерят секс за вечерта или пък просто богат любовник, който да ги издържа известно време. Всички бяха с рокли и прически все едно са на абитуриентски бал. Като си помисля само, че и аз можеше да изглеждам по този начин. Но, предполагам, това беше стилът на нощния живот и аз просто свих рамене. Седнахме на запазената маса и им споделих за обаждането през деня и за нетърпението, с което очаквах този ангажимент.
Момичетата бяха много красиви. Мила беше в настроение, готова да се забавлява, а Ади хвърляше око на телефона си на всеки пет минути в очакване на знак от Виктор. Не пропусна да се отбележи във фейсбук веднага, за да му покаже, че е навън и се забавлява. Поръчахме си уиски и се впуснахме в ритъма на клуба. Танцувахме, смеехме се, флиртувахме с очи, но нито една от нас не искаше реално нищо повече от вечерта. Идваха мъже до масата ни, опитваха се да се пъхнат в леглата ни, но трите бяхме решили, че тази вечер ще бъде само за нас. Виктор така и не се обади, нито дойде в заведението. Около три часа след полунощ, допих питието си и реших, че е време да се прибирам. Не се поддадох на увещанията на момичетата и десет минути по-късно вече бях в таксито на път за вкъщи.
Прочетете третата глава тук:
Можете да закупите книгата тук:
