Ето че почти накрая на моето пътешествие се отправих на втората допълнителна екскурзия, която бях избрала, а именно Луксор и Долината на царете. Тръгнахме много рано от хотела, около 5 часа сутринта, защото имахме доста път, а и трябваше да посетим немалко места. Тук отново ще кажа, че в Луксор температурите са много по-високи от останалата част на Египет. Ние бяхме на около 43-44 градуса на сянка, а на слънце се усещаха над 50. Не можеш да дишаш, въздухът, който поемаш е горещ като лава, слънцето напича неумолимо и всичко се стича по теб от всички страни. Иска ти се да чуеш какво говори гидът, но и нямаш търпение да се върнеш на климатика в рейса. Само красотата на Карнак те кара да останеш и да се насладиш на невероятната атмосфера със стотици колони, украсени с йероглифи и тогава някак забравяш за жегата, вдигнал глава нагоре към красотата на едно древно изкуство. Карнак е село край Луксор (старото име на Луксор е било Тива – столица на Египет през 1500-1000 г. преди Христа). Карнак се намира на източния бряг на р. Нил, там където започва животът, там където изгрява слънцето. Именно тук са строили своите храмове поне 26 фараона от средното и ново царство. Всеки фараон давал своя принос в храма, за да увековечи името и заслугите си. Затова е станал и толкова величествен. Той е най-големият религиозен храм в света. Състои се от три части.
Централната част е посветена на бог Амон, заета е от храма на Амон Ра. Започва да се изгражда по времето на Аменхотеп III. Най-впечатляваща е хипостилната зала, построена от Рамзес II. Оглеждаш се и виждаш 134 колони, високи от 15 до 21 метра с голям диаметър. В миналото са поддържали таван и всичко това тук е било затворено. Впечатляващо! Изрисувани са с йероглифи и барелефи, всеки от които съдържа цветни, позлатени изображения, описващи изкачването на фараона към боговете.
Пред залата са две статуи на Рамзес II. Едната статуя е изградена след смъртта му, което става ясно, защото двата му крака са на едно ниво. В краката му е съпругата му Нефертари, една от най-красивите жени в древността, изобразена докато още е била жива, което личи от това, че с единия крак е стъпила напред. Втората статуя на Рамзес II е отсреща и е изградена още приживе, защото на нея единият му крак е пред другия, все едно е в крачка.
На юг е храмът на Мут богинята майка. На север са руините на храма на Монту бог на войната и син на Амон Ра и Мут.
Тук е и свещеното езеро, което е служело за поклонение, за набавяне на вода и за различни церемонии на жреците. До него се намира статуята на един скарабей. Има поверие, че ако си намислиш желание и го обиколиш три пъти в посока, обратна на часовниковата стрелка, то ще се сбъдне. Аз повтарях три докато се въртях, ей така за всеки случай.
По време на управлението на кралица Хатшепсут в нейна чест са издигнати два гигантски тридесетметрови обелиска и осем пилона в храма на Амон.
Път със сфинксове с глави на хора е свързвал храмът на Луксор и този на Карнак. Смята се, че броят им е бил около 1350. Строежът на т.нар. „Авеню на сфинксовете“ започва по времето на Новото царство и завършва по време на 30-тата династия (380-363 г. пр.х.). В днешни дни е почти напълно разрушен.
Храмът в Луксор е храмов комплекс, построен в чест на бог Амон Ра. Започва да се изгражда по време на управлението на фараона Аменхотеп III., но е завършен от Тутанкамон и Хоремхеб, а по-късно модифициран от Рамзес II. Размерите му са 208 метра дължина и 54 метра ширина.
През хилядолетията е бил завършен и модифициран, той е станал по-красив и величествен, защото всеки фараон е считал за свой дълг да увековечи бога Амон Ра.
Тук е мястото да спомена няколко думи за Рамзес II. Той е бил велик фараон от Новото царство, управлявал цели 66 години и времето му е известно като Златен век. Имал е 49 жени и 109 деца, но най-обичана от него била Нефертари, в чест на която строи много неща. Първата жена на фараона трябвал да бъде от царски произход и само дете от нея е имало право да управлява. По принцип египтяните живеели малко – до 40-45 години, но Рамзес II доживял до дълбока старост – над 90 години.
Днес от двата обелиска, които украсяват входа е останал само един с височина 24 метра. Вторият е дарен на Франция в благодарност за дешифрирането на египетските йероглифи и се намира на площад „Конкорд“. Там е имало и шест масивни статуи на Рамзес II – четири седящи и две прави. В днешни дни са останали само две седящи и една права.
След като отново не ни оставиха на спокойствие да си разгледаме всичко в прекрасния Луксор (то и беше много топло, за да се насладим напълно), тръгнахме към река Нил, за да я прекосим с лодка и да отидем на западния бряг, там където фараоните били погребвани, там където залязва слънцето и животът си отива. Там е и долината на царете. Прекосяването е бързо, колкото да се направят няколко снимки и кратко видео. Водата е мътна, мръсна, с плуващи боклуци и не, крокодили няма.
На брега ни чака автобуса, който ни закарва до долината. Там се качваме на влакче, за да изминем разстоянието до гробниците. Вятърът, който се получава от движението му е горещ и се лепва в ноздрите ти, за да ги опари. Но е по-добре отколкото да ходиш в морния пек. С билета ни можехме да посетим три гробници, които бяха избрани от гидовете. От всички 62 или 64 (виждам спорни цифри навсякъде) от откритите до момента, са отворени едва няколко, като периодично се затварят едни и се отварят други, за да се запазят боите от унищожаване, да им се даде „почивка“ и да им бъде направена реставрация. Всеки турист издиша доволно количество въглероден двуокис, влагата, както и потта, която оставя заради задуха и голямата жега, пречат на боите и надписите. С билета обаче не можете да посетите гробницата на Тутанкамон и още някои, които се плащат допълнително. В тази на Тутанкамон е оставена мумията, а всички останали съкровища, съркофази и маска са в музея в Кайро. Интересно е, че фараоните от Новото царство не са строили пирамиди, а гробници под земята. Правели го заради набезите на грабителите, които унищожили гробовете на техните предшественици. Пирамидите са големи и забележителни и се виждат от далече. Ясно е, че в тях има тяло и съкровища, те приканват към набези. Затова фараоните от по-новото време започнали да строят гробници дълбоко скрити под земята. За тяхното местонахождение знаели само архитектите и никой фараон не е знаел къде е гроба на останалите. Случвало се е при копаенето да се попадне на друга гробница и планът е трябвало да се променя.
Първата гробница, в която влязохме беше на Рамзес III. Определено ми хареса макар вътре да нямаше въздух и отново да бързахме, защото имаше да спираме на още три места. Тя е една от най-големите и е много красива.
Следва гробницата на Меренптах (не знам дали се произнася така). Тя е доста дълга и се слиза много надолу чак до погребалната камера. Не е толкова богата на илюстрации и йероглифи, а мумията му е в музея в Кайро.
Третата гробница е на Рамзес IX. Също е много красива с пленително нарисувани коридори. Тук се виждат рисунки на роби, завързани един за друг и надолу с главата, които нямаше да видя ако не ми бяха показани от един от пазителите на гробницата. Много бяха интересни. Погребалната камера в края е също прекрасна.
След като разгледахме и трите набързо се качихме отново на влакчето, за да стигнем до рейса, който ни откара до величествения заупокоен храм на Хатшепсут, изграден в огромна скала зад него на три нива. Не слушах много какво говори гида, защото бях вече много уморена и въпреки че беше след 16 часа, жегата продължаваше. Ще споделя само няколко факта, а вие се подгответе предварително с информация, за да знаете какво ще гледате. Така е по-лесно. Тя е първата жена фараон, управлявала 22 години и един от най-успешните фараони. Изобразявана е с фалшива брада и мъжко облекло, такава е и на статуите в този храм, за да се изтъкне статутът й на владетел след като тя заграбва трона. По време на управлението си обръща огромно внимание на търговията и на строителството, за което свидетелстват рисунките в храма.
Както вече написах това не е гробница, а заупокоен храм. Царица Хатшепсут не е погребана тук, а в погребалната камера на баща си, фараон Тутмос I в Долината на царете. Причината за смъртта й е спорна.
Архитектът на храма, Сененмунт, е бил приближен на царицата и дори се е смятало, че е бил неин любовник, но това не е доказано. Храмът е най-великото му творение с много модерниситчни елементи. Гробницата на Сененмунт е високо в скалите вдясно от храма когато застанеш с лице към него.
Храмът има три етажа тераси, всяка с около 10 метра по-високо от долния, украсени със скулптури. Втората площадка изобразява божественото й раждане целяща още веднъж да подчертае правото й да управлява. Най-горе е храмът на Амун с фигури на богове и саркофаг. Някъде бях чела, че на 21-22 декември слънцето да прониква в залата и осветява определени фигури на богове, най-напред тази на Амон Ра.
По някое време през деня ни заведоха отново във фабрика за парфюми, което си беше тотална загуба на време при положение, че вече бяхме ходили в Кайро. Това са 30 минути, които можехме да имаме в храмовете или пък да посетим още една гробница. Бяхме и във фабрика за базалт и алабастър. Аз лично харесах това посещение, защото си купих скарабеи и анкх, наречен още „ключ на живота“. Още за символиката му и тази на скарабея, може да прочетете на много места в интернет.
С това приключението ни за деня завърши. Върнахме се в хотела чак след 22 часа, но щастливи след един интересен ден в Луксор. Имахме последен шанс за плаж на следващия ден и после се отправихме към България.
Като цяло съм доволна, но не мога да спра да страдам за това, че нямахме много време на ключови места като пирамидите, храмовете и гробниците. Бих искала да отида сама, за да разполагам с времето си, но си е опасно, а и организацията е важна. Може би ще проуча нещата повече и ще се върна отново сама и задължително ще посетя отново Луксор, но и Абу Симбел.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Египет – чакан и толкова вълнуващ
Египет – чакан и толкова вълнуващ, продължение
Приказните гледки на Соренто, Позитано и Амалфи
Какво взимам с мен когато пътувам
1 thought on “Луксор и Долината на царете”