На втория ден от престоя ми в Будапеща, взех червената линия на метрото за две спирки и отидох в Буда, за да посетя още две известни забележителности – замъкът Буда и Рибарският бастион, както и църквата Матияш, която е до него. След бърз петнадесетминутен ход, стигнах до фуникуляра, който обаче се оказа затворен. Фуникулярът те качва нагоре до замъка иначе трябва да се катериш пеша, за да стигнеш до него. Така и направих, но се отправих първо към бастиона. Много е красиво там, а гледките към Пеща са невероятни, особено към Парламента 🙂
Състои се от голяма площадка и седем кули, които символизират седемте вожда, предводители на седемте маджарски племена, формирали Унгарската държава. В центъра е паметникът на първия крал Свети Стефан на кон. Бастионът е изпълнен е в неоготически и неоримски стил и е завършен през 1902 г. За името му съм чела две версии – че е кръстен на близкия до него рибарски пазар или на рибарите, които са го защитавали и пазели по време на Средновековието. Ако сте тръгнали рано към него и все още не сте пили кафе, тук е едно от многото Старбъкс кафенета, пръснати из цяла Будапеща. Ще трябва да се редите на опашка заради многото туристи, но пък е готино да изпиете кафето си тук.
Точно пред бастиона се намира църквата „Матияш“, която препоръчвам да посетите въпреки, че за нея се заплаща вход от 2000 форинта. Фасадата й е прекрасна в готически стил, а вътрешността е още по-красива, решена в различни цветове, фигури, арки и дърворезби. Макар истинското й име да е Света Богородица, хората са свикнали да я наричат Свети Матияш на името на един от най-обичаните Ренесансови крале – Матияш Корвин, който разширява църквата и добавя най-високата кула, наречена камбанария Матияш. Именно тук са и двете му сватби, а след това и не една или две коронации, най-емблематичната от които на крал Франц Йосиф и принцеса Елизабет, известна повече като Сиси. Както повечето сгради и тя е засегната силно през Втората Световна война, но по-късно е възстановена. Била е разрушавана, преобразявана и модифицирани в различни стилове през годините докато достигне днешното си великолепие.
След това се отправих пеша до замъка Буда, който навремето е използван за резиденция на Унгарските крале и е прекрасно осветен нощем, също като Парламента на Будапеща. В момента в сградата му се помещават Унгарската галерия и Историческият музей. Там единственото впечатление ми направиха красивите статуи, като се започне още от портата, която беше с красиви фигури като орнаменти и се мине през величествена композиция в двора от няколко статуи, която представлява ловна сцена на крал Матияш, предвождащ други ловци с техните кучета, има и убит елен. Това всъщност е фонтан, но вода нямаше. За историята на замъка има изписано много в интернет, така че няма да се спирам на нея.
В близост до хотела ми имаше две масажи студиа за тайландски масаж. Оказа се, че в този туристически район на Будапеща те са много. Тъй като бях ходила много през изминалите дни, реших да си подаря масаж на стъпалата. Проучих и двете и ми допадна повече това, което беше на точно една минута от хотела ми. Запазих си час и се появих нетърпелива за първия ми тайландски масаж през живота. Имаше вариант за тридесети минути, един час и час и половина, като аз избрах средния. Цената беше 26 долара. Влязох в масажната зала, която беше в приглушена светлина със запалени свещи и приятна релаксираща музика. Бяха ми дали чехли и панталон до коленете. Легнах и зачаках моята тайландка. Беше жена на средна възраст, много мила, която говореше малко английски. Масажът беше силов и далеч не се изчерпваше само със стъпалата, а обхващаше чак и бедрата. Много съм доволна, че избрах един час, а не 30 минути, защото щяха да ми се сторят малко. Препоръчвам го. Е, не е толкова евтино като в Тайланд, но си заслужава особено след дългото ходене.
На другия ден сутринта реших да посетя първо синагогата на Будапеща, която е препоръчвана в повечето гидове. Да ви кажа честно сега малко ме е яд, защото входът е много скъп, всъщност най-скъпият в Будапеща, много повече от този на Парламента, който си заслужава в пъти повече. Билетът е 5500 форинта и не мога да разбера защо е толкова много, но евреите винаги са обичали парите. Сега малко съжалявам, защото за тези пари можеш да седиш цял ден в някоя от множеството термални бани в града. Хубаво е вътре, да, но изобщо не толкова, че да струва повече от 30 лева. Единственото хубаво нещо беше изчерпателната беседа на един от гидовете, който беше с разкошен английски и разказа интересни неща за живота и гоненията на евреите и за самата Синагога. Това, което научих е, че не във всяка синагога има тора – тяхната свещена книга. По какво може да познаете, че в синагогата, в която влизате има такава – по звездата на Давид, осветена в червено, която виси над мястото, което е нещо като техния олтар. Навън в двора има интересен паметник – върба, а всяко едно от листата й съдържа име на един загинал евреин.
После се отправих към тамошните Хали, които много приличат на нашите, но са по-големи. На първия етаж има всякакви хранителни продукти, а на втория са заведенията за хранене и много, ама много сувенири. На много места в Будапеща ще видите големи магазини за сувенири, които са верига, но тук сувенирите са много повече и по-разнообразни, а и можете да се пазарите за цените. Халите са точно пред моста на Свободата, който е много красив и който води директно до Хълма Гилерт.
Там исках да посетя скалната църква, която се намира буквално в скалата, но беше затворена за ремонт. Стана ми кофти, защото много ми се искаше да я видя, тъй като бях гледала снимки в интернет, но такъв ми бил късметът, да бъдат затворени две ключови забележителности по време на моя престой. Една от главните ми цели обаче бяха термалните бани Гелерт, които са вторите по известност след тези в Сечени и които се намират точно срещу хълма в едноименния луксозен хотел. Будапеща е богата на места, в които можете да се потопите в горещите термални води, но ние туристите винаги избираме двете най-известни. Предварително си знаех цената от 5900 форинта, но бях напълно неподготвена за изненадата, че не се дават хавлии под наем и то най-вече еднократни халати и чехли, както съм виждала на други места. Аз си бях взела джапанки, защото са малки и не заемат място, но нарочно не носех кърпа, за да не ми пречи докато обикалям по другите места, а и да трябва после да я мъкна мокра и тежка. Беше ми казано, че единственото, което мога да направя е да си купя нова, която струва цели 5000 форинта, около 30 лева, почти колкото и без това не евтиния вход на баните. Питах няколко пъти за резервен вариант, но ми беше казано, че няма. Не исках да давам толкова пари, а и после нямах място в багажа, за да си я върна в София, пък и не исках, имам си предостатъчно кърпи. Страшно много им се ядосах и направо си тръгнах като реших да се върна в хотела (който беше на 3 спирки с трамвая) и после да си хвана метрото до Сечени. И без това исках да ида там, но ме спряха препоръките на жената на рецепцията, която каза, че там е прекалено претъпкано, а и не е толкова красиво като в другите. Речено-сторено. Стигнах много бързо до там, защото както казах и в предишната ми статия, транспортът в Будапеща е много добре организиран и е много бърз. За баните Сечени се взима жълтата и първа линия на метрото М1 и се слиза на едноименната спирка. Нямах търпение да се потопя във външния басейн, защото времето този ден беше студено, но без вятър и със слънце. Още от солидната опашка разбрах, че вътре ще е пълно, макар да беше по-рано от 15 часа, но мястото е ключово за туристите. Цената е същата като в Гелерт, 5900 форинта, срещу още хиляда можете да си наемете сейф за ценностите, което аз направих, но от него май нямаше голям смисъл, защото ти се дава пластмасова гривна с четец. Слагаш я на ръката си, отиваш в съблекалните и си намираш свободно шкафче. Отварянето и затварянето става само с твоята гривна като първоначално докоснеш за затваряне и после отново докоснеш за отваряне. Дали наистина не може да отвориш с гривната си и друго шкафче не съм пробвала, но за всеки случай си взех сейф за парите, а телефонът си взимаш със себе си, за да се снимаш. Всички го правят. Тук предлагаха комплекти, в които влизаха еднократни чехли и халати, за които говорих по-горе, видях, че хора си взеха, но така и не знам каква е цената им. Навън температурата беше около 6,7 градуса, но водата в големия басейн е 34. Много ми хареса!
Имаше хора, но не беше онази тъпканица, която съм виждала по снимките в интернет. В средата на басейна има един кръг, в който водата се завихря и всички започват да се въртят по посоката на водата и става голям купон 🙂 Влизах и излизах от водата, но студът се понасяше, а аз мислех, че няма да успея да издържа. Реших да вляза и във вътрешните басейни, които мисля са 15 и са с различна температура. Когато влязох се озовах в помещение с 3 басейна с различна големина, но общо взето бяха малки и претъпкани, а водата не ми изглеждаше много чиста. Обстановката беше доста потискаща и беше откровено казано грозно. Не ми се ходеше в другите зали, защото сигурно изглеждаха по същия начин. И тогава ми хрумна да „простя“ на баните Гелерт и да взема метрото, за да ида и до там. Бях се заразила от силата на водата, а и знаейки, че те са по-красивите, направих точно това – отидох да ги видя, макар хавлията ми вече да бе пропита с вода 🙂 Лошото тук е, че няма отделно мъжки и женски съблекални, нещо изключително неудобно и глупаво! Всичко е смесено и има по три мизерни нещо като пробни на 30 шкафчета, за да влезеш и да се преоблечеш напълно. Има два етажа, изпълнени с шкафчета (доста по-неудобни от тези в Сечени), но на никого не му хрумва да се разделят на мъжки и женски етаж. Супер глупаво! Ако платиш около 7000 форинта за вход, ти се полага отделна кабина само за теб, в която да имаш уединение, но тъй като посетих и двете бани, реших да се въздържа от по-високата цена. Обстановката е много по-хубава тук, изглежда все едно си в дворец и наистина много ми хареса. Има един голям плувен басейн, който е с по-хладка вода от другите, за да можеш да плуваш спокойно, но в него се влиза само с шапка каквато аз нямах. Веднага до него е басейн с вода от 36 градуса и беше много приятно. Имаше си хора, дори и на касите, а аз когато бях към 13 часа първия път нямаше никой.
Има още 4 басейна като един от тях е 38, а другият 40 градуса. Навън вече се беше стъмнило и съответно беше станало по-студено, но реших да пробвам външния басейн. Пътят до него не е кратък и като излизаш вече мокър от другите басейни си е леко настръхващо. Не е голям и не е красив като този в Сечени, но е по-топъл, 36 градуса, а усещането да си там на тъмно е много хубаво. Има и външна сауна, а точно пред нея е голяма каца с ледена вода, за да се бухнеш там на излизане от сауната. Аз не се престраших. След външния басейн влязох и в най-горещия вътрешен. Наистина е много топло, но е и приятно. Ако имате възможности идете и в двете бани, ще извлечете различни ползи и от двете. Бих посетила и третата по известност, но просто ми трябваше още един ден. Може би някой друг път.
Последната вечер реших да посетя и едно от най-култовите заведения на Будапеща – бар Szimpla Kert. Намира се в еврейския квартал и беше на няколко крачки от хотела ми. Това, което е характерното и интересното е, че е в сграда, която не е била реновирана след последиците от войни и бомбардировки, по интериора не е пипнато нищо. Стените са стари, олющени, издълбани и надраскани като всеки е оставил своя отпечатък. Помещението е доста голямо, на два етажа с редица стаи и барове, навсякъде с различна инсталация. Има и открито пространство за пушачите. На входа стриктно проверяват за зелен сертификат като изискват и лична карта. Малко ми беше кичозно на мен, но пък определено си заслужава да се види.
Последният ден сутринта, преди полета ми, отделих малко време на базиликата „Св. Стефан“, онази, за която ви казах, че е заедно с Парламента е най-високата сграда в столицата, а именно 96 метра. Отпред точно строяха коледния базар и ме хвана яд, че няма да мога да го видя. Отвътре базиликата е много красива. Входът е безплатен, но е оставено едно сандъче, за да сложите своето дарение за храма. Смята се за добре да е поне 300 форинта, което е по-малко от билета за метрото. Едно от най-интересните неща вътре е ръката на Свети Стефан, която се пази в уникално златно сандъче и честно казано почти не се вижда и трудно се снима. Има обаче възможност ако искаш десницата да бъде осветена за цели 2 минути, да пуснеш 200 форинта на специално място и воаля, имаш по-добра видимост. Но тъй като има стъкло, няма как да снимаш ръката заради отблясъците. Помислили са за всичко. Базиликата е гордостта на унгарците и е най-голямата в страната. Строена е дълго време, дори по време на строежа пада куполът, което го забавя още повече.
И ето че обиколката ми на този красив град приключи. Със сигурност има още неща, които не успях да видя, но кой знае, може да се върна отново там.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Будапеща – градът на скулптурите
Прага – история с дух на приключения
Египет – чакан и толкова вълнуващ
Какво взимам с мен когато пътувам
1 thought on “Будапеща – термални бани и още нещо”