Запознах се с Дими по времето когато работех в една рекламна агенция и тя беше дизайнер там. Веднага ми направи впечатление артистичната й натура и с какво вдъхновение майстори визиите и за най-скучните клиенти на компанията. Винаги съм се възхищавала на хората, които имат идеи за това как да изглеждат нещата и как да бъдат представени по по-различен начин, така че да не пасват на установените калъпи. А тя е точно такава – идейна, различна и въздействаща. Още тогава разбрах за мечтата й да сътворява ( това е точната дума за нея) бижута от сребро и бях сигурна, че нещата й ще бъдат неповторими и приказни, познавайки работата й като дизайнер. Лека полека, след не малко труд, мечтата й се превърна в реалност и днес тя изработва прекрасни творения, с които изразява себе си пред света. Всяко бижу е отделна Вселена и винаги ме смайва с хрумванията си, които сякаш нямат граници. За мен Дими е мечтател и артист, който сбъдва и работи със сърцето и душата си. Затова нейните бижута омагьосват и те канят да отидете заедно на трепетно приключение.
Не случайно избрах точно нея да направи кориците и на двете ми книги и продължавам да я избирам за творческите ми проекти.
Заразена от артистичния й заряд, реших да я представя и на вас. Затова се срещнахме и в приятен разговор я попитах за процеса по създаването, вдъхновението и още нещо.
Ти си графичен дизайнер, как така реши да се занимаваш с изработката на бижута?
Като графичен дизайнер работя от 20 години, което е свързано предимно с гледане на екран и цъкане по клавиатура. Имах усещането, че животът в създаване на дигитални образи и взиране в монитора, ограбва разни първични неща дето имаме в нас, къса се връзката с изначалната ни природа… Имах нуждата да създавам нещо физически, с ръцете си. Освен това, исках да мога да си сътворя бижута за мен, така както биха ми се харесали. Не, че няма голям избор днес и много забележителни творения, но исках да мога със собствените си ръце да създам за мен или друг човек.
Как определяш себе си?
Мисля си, че най-доброто определение за човек е дейността му, действията. Каквото и да си говорим, ако ти кажа как се определям, може и да бъркам. Така че, оставям дейността и действията ми да ме определят, а не думите.
Защо сребро?
Харесва ми много, не мога да определя съзнателно защо, ама МНОГО МИ ХАРЕСВА (смее се). Любов няк`ва явно, дет не подлежи на определения с думи – “Сърцето знае“, както ти си казала в заглавието на втората ти книга 😉 Ще има ли трета и кога?
Цвете Лале: Да, в момента пиша третата, но съм още съвсем в началото 😉
Твоят стил е много различен, артистичен, закачлив, но все пак, би ли направила някога дизайн на годежен пръстен?
Със сигурност бих направила някога различен, артистичен и закачлив годежен пръстен 😉
От къде черпиш вдъхновение?
От всякъде и от никъде. Понякога звук, гледка, понякога тишина и нищо. Понякога се напъвам да дойде вдъхновението, понякога и без напъване идва – и тогава стават най-яките неща – от „никъде“-то.
Кое е бижуто, което си видяла и те е впечатлило най-много?
Не мога да се сетя за конкретно бижу. Впечатляват ме бижута „направени с душа“, дето като ги видиш ти разкриват галактики с хиляди планети и звезди. Произведения, които са единични, уникати, а не дублирано масово производство. Харесват ми асиметрични модели и такива, дето изглеждат като сътворени от вълшебство. Не ми е нужно изработката да е инженерно прецизна и перфектна, важно е да има и душа, а не само сметки, това ме грабва 😉 Харесват ми тия бижута, дето са купени, не за да впечатлиш, а за да нахраниш душата си. Дето си ги взел за себе си, а не „за пред другите“.
Експериментираш с дърво, с полускъпоценни камъни – има ли друг материал, с който искаш да работиш и да добавиш към среброто?
Не съм мислила за това на тоя етап. Явно не му е дошло времето да мисля за други материали. На мен прощъпулникът в бижутерстването ми беше скоро, имам още много да уча, та с времето със сигурност ще има и други материали.
Гривна, пръстен, обици или колие?
Няма рецепта тука (смее се). Единственото правило е – на който, което и както му харесва, стига да не пречи и вреди на останалите.
Кое е бижуто, с което се гордееш най-много? Разкажи ни неговата история.
За гордост не знам дали все още имам. Има обаче две които ми изпъкват, така като ме питаш. Едното е първите ми обици – звезди със стълби към тях и човешки фигури – мъжка на едната, женска на другата, катерещи се към звездите. Някаква интерпретация на ин-ян символа, ама с добавка – действие, целеустременост, осъзнатост. Някакви такива неща си представях като ги мислих. Тях направих докато се обучавах при първия ми учител – Здравко Даскалов, White Rabbit jewellery. След около година, при едно пътешествие в Италия, видях вино с подобен етикет. Много магично и вълшебно ми стана. Да знаеш, че някъде по света има мозък, дето вижда нещата по начин подобен на твоя е много удовлетворяващо и топлещо душата. Астрални близнаци или нещо такова, дето му казват
Второто е пръстен с ахат и кварцови кристали, върху който е поседнало вълшебно крилато същество. Това бижу беше изработка за финалната част от курса при втория ми учител Владимир Буров, BUROV’s Atelier. Като завършек на обучението трябваше да изработя бижу по мой модел и хрумка. Почвам да мисля аз, да драскам някакви скици, да си представям, обаче нищо не ми хрумва, ама хич. Мисля си „изложих се“ 😀 Тръгвам унила към ателието в деня, в който трябваше да започна изработката, и се хокам на ум „как може да не ти хрумва нищо, къде отиде вдъхновението, защо така сега…“ и изведнъж ми изникна пред очите тоя пръстен с камъка с кристалите и приседналото крилато. Та май не се изложих 🙂
Какво ти дава самият процес на изработката?
Много е блажено усещането при работа, поне при мен. Медитация. Изчиства ми се съзнанието.
Трудно ли се разделяш с бижутата, които изработваш за другите?
Не се разделям трудно, хич даже. Нямам търпение съкровище и човек да се намерят. Докато изработвам бижутата си представям как носят на бъдещия си притежател красота и радости, как походката и настроението се променят, докато ги носи. Колкото по-бързо съкровищата си намерят кой да се кичи с тях, толкова по-кеф ми е и на мен.
Сигурна съм, че и с твоите творения – книгите ти е така. Нямаш търпение да отидат при някой, с когото знаеш , че ще ги съпреживеете. Не е ли така? Мислиш ли и ти за това – как ще опаковаш, изпратиш и как човека ще чете и разлиства страниците им, докато отпива любима напитка на любимо място, например?
Цвете Лале: Да, много си права. Книгите си пиша както заради мен самата, така и заради хората, най-вече заради тях. Представям си емоциите, които изпитват докато ги четат, искам да ги накарам да чувстват, да преживяват.
Как искаш да се чувстват жените, които носят твоите бижута?
Като с вълшебно приятелче, дето им носи приключения, красота и късмет.
Какви са предизвикателствата в твоята работа?
Изработката на съкровища по индивидуални поръчки определено е предизвикателство. Там не винаги има свобода на творчество, защото трябва да спазвам стриктно изисквания или виждания на някой друг. Ако той е много различен от стила и вижданията ми е трудно. Но пък до момента, всичките ми индивидуални поръчки идват от хора, които в голяма степен са ме оставяли свободно да творя, без строги рамки в които искат да изпълня виждането им. Не е имало „точно това искам да ми направиш и точка“.
Предизвикателство е и да успея да не се ядосвам и да свикна, че бумащината и административната част са компоненти от процеса, ако искам да се изхранвам с това. Данъци, сметки, лицензи и всякакви човешки бюрократични усложнения, дето сме си построили… и като сметна времето, през което вместо да създавам съкровища се занимавам с другото и почва да се търкаля един яд и уголемява, като лавина 🙂 Все още се занимавам и паралелно с графичния дизайн, за да има и от там финансови подкрепления, та понякога стават много дините.
Какъв беше най-големият ти страх при стартирането на NoRoof treasures и защо избра това име?
Страх и съмнения дали са ми достатъчно добри съкровищата, за да ги „показвам пред света“, дали ще бъдат припознати за притежание :D. Ама се престраших, все пак искам някой ден само от това да изкарвам прехраната, та нямаше начин – изложих се 😀
NoRoof treasures/Съкровища без покрив не се взимат на сериозно, те са с духа на палави деца, дето не им пука дали ще се изцапат с кал, скачайки в локвите. Те са пътешественици и приключенци. А и няма друг начин – създадени са на едно място – ателието ми, отиват на друго – избраният им притежател, който пък ги води на още повече места и приключения. Не се задържат дълго под покрив и четири стени 😉 Така че са в един смисъл са номади без покрив и от там и името си дойде.
За какво мечтаеш?
Искам да няма болка и страдание.
Магазинчето на Дими и NoRoof treasures ще ви дадат много възможности да направите подарък на себе си или на приятел.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Мариана Калъчева – приказната фея на изобразителното изкуство
Маргарита Асадурова – царицата на стила и цветовете
Здравко и Ангел – щастливите пътешественици
1 thought on “В сърцето на среброто с Дими Узунова”