„Когато човек живее в синхрон със себе си и със средата, която го заобикаля, тогава той е щастлив!“
Запознах се със Здравко преди много години на концерт на Браян Адамс. Свърза ни общ приятел, за да не се налага да ходим сами. Веднага ми допадна с това, че е усмихнат, лъчезарен и някак по детски естествен. Освен концертите, обедини ни и любовта към пътешествията, въпреки че той определено ме бие по брой посетени дестинации. Заедно с Ангел организират кинофестивала MENAR Film Festival, който представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия Изток и Северна Африка. Двамата пътуват от години и посещават едни от най-интересните места по света. Ето какво ми разказаха за работата си, за пътешествията и за сбъднатите мечти.
От къде този интерес към филмите, културата и традициите на ислямския свят?
Първоначалният интерес дойде от Ангел, който е завършил тюркология в Софийския университет. Със създаването на MENAR самите ние започнахме да опознаваме отблизо културата и традициите на хората от ислямския свят. Пътувахме из Близкия изток и Северна Африка и се срещахме с местните, живеехме като тях, хранехме се заедно с тях…
Имахме голям късмет с едно пътуване като на шега през 2009 г., когато с автобус тръгнахме от София, през цяла Турция до Сирия. Успяхме да видим места, които завинаги останаха в нас – Халеб, Палмира, Дамаск… Няма да забравим как спахме на покрива на един хотел в Палмира, за да посрещнем изгрева на сутринта и как се събудихме рано-рано премръзнали от студ.
След това в Ливан, в Баалбек, човекът, при когото бяхме отседнали непрекъснато ни уверяваше, че съседката му е българка, а ние не му вярвахме, докато жената не се появи и на чист български не ни покани в къщата си. 20 години живееше в Баалбек и не беше виждала българи там.
Пътешествията ни помагат да усещаме по-силно посланията на филмите, които показваме.
На всеки фестивал каните посланици, културни аташета, а нерядко и режисьори, за да представят филмите си. Предполагам, че това е голямо предизвикателство?
В началото беше доста трудно, защото трябваше да доказваме, че си струва съответното посолство да подкрепи нашия фестивал. Сега вече нещата стават по-лесно, изградили сме си добри отношения с повечето дипломатически мисии на страните от регионите, чиито филми показваме по време на МЕНАР, и посланиците с радост идват да представят произведенията на техните държави.
Какви са впечатленията на чуждестранните гости от българската публика и не е ли малко странно за тях, че има такъв фестивал в малка държава като България?
Гостуващите режисьори в повечето случаи са изненадани от множеството хора, които идват да гледат филмите им. Случвало се е да имаме гости, които признават, че това е най-многобройната публика на техен филм. С годините фестивалът си е спечелил верни зрители, които с всяко издание се увеличават.
Има ли интерес към подобни филми или българинът предпочита холивудските продукции?
Както за всеки влак си има пътници, така и за всеки филм си има зрители. Не се оплакваме от липса на публика. Хората идват, гледат и в повечето случаи се връщат отново в киното.
Какви са хората, които идват на вашите прожекции според вашите наблюдения? Някои биха ги определили като странни или може да се каже, че са по-скоро арт?
Публиката е много разнообразна. Идват хора на всякаква възраст и с различни интереси. Идват и много чужденци. Задължително условие е филмите да имат и английски субтитри, за да са достъпни и за чуждите зрители. През годините сме се запознали с много хора, благодарение на фестивала. МЕНАР се е обособил като място за срещи на хора с интерес към региона на Близкия изток и Северна Африка. Често след прожекциите хората остават и коментират видяното на екрана. И така се създават нови приятелства.
Разкажете за другата ви голяма страст – пътуванията по света. Колко държави сте посетили или няма да ни стигне времето да ги изброим?
Няма нужда да ги изброяваме, защото са доста – 82. Най-странното е, че има съвсем достъпни места, до които все още не сме стигнали. Така например, преди месец отидохме за първи път във Великобритания. Целта ни е не да отброяваме държави, а да прекараме приятно на места, на които искаме да отидем.
Какво ви носи досегът с чужди култури и всички онези невероятни места, които посещавате? Знам, че предпочитате да прекарвате времето си сред местните хора и нерядко да нощувате в домовете им.
Така е, рядко нощуваме в големи хотели, предпочитаме да отсядаме в домовете на хората, за да сме по-близо до тях. Така много по-лесно приемаш навиците и културата на хората. Много е важно да уважаваш традициите на страната, в която си попаднал. Всяка една държава може да ти предложи невероятно изживяване, стига да си отворен да приемеш това, което ти се предлага. Никога не се натоварваме с предразсъдъци и негативни очаквания към това, което предстои. И това е правилният подход да се отдадеш изцяло на атмосферата, която те поглъща в новата държава. Сливаш се с местните и така самите хора те приемат много по-лесно. Отиваш в Индия и всички ядат с ръце, следователно и ти като тях – няма как да поискаш прибори, отиваш при номадите в Тяншан и никой не си мие зъбите – следователно и ти търпиш и не вадиш четката, в Иран мъжете не носят къс панталон – без значение от времето, обуваш дълъг и продължаваш…
Къде ви хареса най-много?
На нас навсякъде ни харесва, не можем да степенуваме местата, по които сме били. Негативни спомени нямаме отникъде и няма място, на което да не искаме да се върнем. Предпочитаме зимата да сме някъде на топло, а лятото да обикаляме северните дестинации.
Споделете най-странното ви преживяване, нещо, което буквално ви остави с отворена уста?
А: Имаме една случка от остров Борнео, която доста ни вдигна адреналина. Бяхме на един въжен мост на десетки метри от земята. Здравко има страх от високо, ама се опитва да го преодолее и винаги се качва нависоко.
З: Та ходим по този мост, широк 20 сантиметра, тоест няма как да стъпиш с двата крака един до друг, въжетата се клатят неимоверно, правиш големи усилия, за да се задържиш прав и изведнъж аз виждам, че срещу мен пълзи голяма змия. Страхът от високото обаче се оказва по-голям от този от змията и реших, че ще направя една голяма крачка за да прескоча змията, само и само да не се връщам до изходната точка. След мен мина и Ангел, и всички останали след нас се върнаха обратно. Оказа се, че сме имали късмет, защото змията е била отровна.
А най-смешното?
Смешно беше, когато Ангел тичаше с пакет бисквити, а след него се набираше настоятелен макак, който беше твърдо решен да вземе бисквитите. И както си тичаше насреща му се появи мустакат глиган, обаче Ангел отказваше да даде пакета и започна да мята бисквити по животните. Това е случка от резервата Бако в Малайзия. Маймуната не се успокои, докато не взе празния пакет от бисквити.
Било ли ви е страх на някое от вашите пътувания, чувствали ли сте се в опасност?
Не точно страх, но бяхме много объркани в Хаити. Не бяхме подготвени за бедствената ситуация там. Хаити ни показа колко грешно е да съдим за хората по външния им вид, защото ако някой от тези, с които се движехме там, ни се беше изпречил на пътя в Европа, със сигурност нямаше да искаме да имаме нищо общо с него. Оказахме се без пари в едно голямо гето и тогава всякакви съмнителни индивиди дойдоха да ни помогнат. Та това е държавата, в която изживяхме голям стрес, но и научихме много за себе си.
Опитвате ли смело от местните деликатеси или залагате на традиционните храни?
Винаги смело се впускаме в традиционната кухня. Издържаме около седмица, след което силно искаме да опитаме нещо познато европейско, и после пак продължаваме с местните специалитети.
Кое е следващото планирано пътуване?
Сенегал и Гамбия. Не знаем какво да очакваме, но сме убедени, че ще е интересно.
В какво вярвате?
Вярваме, че ако ние се държим добре с хората и уважаваме тяхната култура, и те ще се държат добре с нас и ще сме добре дошли навсякъде по света.
За какво мечтаете?
Нямаме някакви мечти, които да не може да се реализират. Стига да сме здрави, рано или късно мечтите ще станат реалност.
Каква е вашата рецепта за щастие?
Радваме се, че харесваме работата си и че благодарение на нея успяваме да пътуваме и да се срещаме с много интересни хора. Когато човек живее в синхрон със себе си и със средата, която го заобикаля, тогава той е щастлив.
Следващият фестивал МЕНАР е от 12 до 28 януари 2018 г. Вижте повече тук:
Здравко Григоров е завършил кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, а Ангел Хаджийски е дипломиран тюрколог от СУ „Климент Охридски”. Двамата създават компанията „Позор” през 2008 г. и оттогава представят некомерсиалното кино на българските зрители. Вече 10 години стоят зад фестивала Sofia MENAR, а сред останалите събития, с които е свързано името им са Sofia Biting Docs, Северно сияние, Кино за пътешественици и др. Работят като преводачи за голяма част от филмовите събития в България.
