Четенето ме съпътства още от детските ми години. Помня, че през летните ваканции имахме куп задължителни книги, които да прочетем. Моите съученици се мръщеха и бърчеха вежди от негодувание и докато в първия учебен ден се разбираше, че са прочели едва една трета от домашното, аз бях добавила още толкова бройки към задължителното четиво.
Книгите ме пренасят в друг свят. Те ме карат да живея с образите в тях, да си представям героите, да им вдъхвам живот в съзнанието си. Изпитвам техните емоции, радвам се на успехите им и плача заедно с тях в трудните моменти. Когато историята ме завладее, аз ставам част от нея, забравям да ям, да гледам телевизия, да си легна навреме. Нося книгата с мен в транспорта и дори на работното си място. Чета я бързо, стихийно, без да мога да отделя очите си от нея и когато затворя и последната страница, дълго преживявам историята, която авторът е искал да ми разкаже. И така до следващата. Изборът на книга за мен е ритуал. Отивам в любимата книжарница и притихвам между рафтовете, изпълнени с думи. Ръцете ми преминават по ръбовете на книгите, очите ми търсят правилната корица и заглавие, онова, което ще ме грабне и ще ме направи своя робиня в следващите дни. Бързо отклонявам поканата за помощ от някой от продавачите, искам сама да усетя книгата, да я оставя да ме повика и да ми прошепне „Прочети ме!“.
Книгата е винаги там когато искам да се отпусна след стресов ден, когато искам да избягам за момент от реалността и да се потопя в своя свят, където всичко е възможно. В книгите намирам отговор на моите въпроси, развивам се като човек и личност, разширявам мирогледа и познанието си, летя на крилете на хиляди думи, които ме обогатяват. Четенето храни душата ми, моето любопитство, развива страстта ми към живота и преживяването. С книгите израствам, с тях не съм никога сама, обожавам мириса на страниците, шумоленето когато пръстите ми ги разлистват и онази приятна тежест в чантата ми. Книгите ми дават нови идеи, помагат ми да видя голямата картина, но и да обръщам внимание на детайлите. Добрата книга е учител. Нямам търпение да посегна към следващата!
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Защо четенето на книги е важно?
4 thoughts on “Защо обичам да чета?”