Без работа съм от дълго време и каквото и да правя, нещата някак не ми се получават. Позициите, за които смятам, че са подходящи за мен са малко, но все пак ги има. Изненада за мен беше, че след пускане на CV така и никой не ми се обаждаше дори за интервю. Ядосвах се, бях разочарована, задавах си въпроса „Защо?“. Та аз не кандидатствам по обяви за оксиженист или сърдечен хирург! Пускам там където смятам, че ще се справя. След това промених тактиката. Започнах да кандидатствам за места, които са предизвикателство за мен, тоест има неща, които не умея, но на които имам желанието и капацитета да се науча. Имаше период, в който пусках CV и за позиции, които бяха много под моята квалификация. Естествено, че никой не ми се обади и от там. Блъсках главата си какво става и защо ми се случва всичко това. Минах през различни етапи – от гордост, предразсъдъци, претенции и голямо его, през раздразнение, отчаяние, плач или безразличие. Харчех готовите пари, но когато те застрашително започнаха да свършват, отчаянието ме обзе отново.
В един момент обаче реших да спра и да се замисля на какво ме учи всичко това. И разбрах.
Учи ме на търпение, на спокойствие, на смирение, на доверие към живота и Вселената, че ми се случва това, което е за мен в момента и че най-доброто предстои, че ще ми се даде онова, от което имам нужда и точно тогава когато е най-добре от мен. Осъзнах, че през целия този период съм имала време за себе си, да си почина, да се центрирам, да се развивам, да уча, да повишавам квалификацията си, да пътувам и най-вече да пиша. Дори и да създам този сайт, да се науча как се прави и да го пълня със съдържание. Успокоих се от стреса от предишните ми работни места и се отдадох на творчество, изкарах курс по арт-терапия, завърших двете си книги и се записах на още няколко курса за развиване на нови умения. Имах повече време за четене, за размисъл и най-вече за работа върху себе си. Имаше ли моменти на вина, че съм без работа, че не печеля пари, а харча от готовите и прекарвам времето си в „правене на нищо“? Да, определено, и то не малко. Но отново осъзнах всъщност колко много съм постигнала, научила и направила за най-важния човек за мен – за себе си.
Продължавам да съм без работа, а парите вече се стопиха, но поне сега вече получавам обаждания и ходя по интервюта. Намалих и очакванията си за заплащане и пост. За мен сега най-важното е да започна, а после съм сигурна, че възможностите пред мен ще започнат да се появяват. Пак подбирам внимателно местата, на които кандидатствам, но претенциите ми са по-малко и знам, че каквото и да дойде ще бъде най-подходящото за мен в този момент. А какво ще стане в бъдеще, ще видим!
Към 15 ноември 2017 авторът е вече на работа!
Прочете още:
Карта на желанията за сбъдване на мечти
Как благодарността може да промени живота ти
