Храната често се използва като механизъм за справяне от хората с проблеми с теглото, особено когато са тъжни, притеснени, стресирани, самотни и разочаровани. При много хора със затлъстяване изглежда, че има вечен цикъл на нарушения в настроението, преяждане и наддаване на тегло. Когато се почувстват затруднени, те се обръщат към храната, за да се справят, и въпреки че подобно комфортно хранене може да доведе до временно решение на техните проблеми, качването на тегло може да причини дисфорично настроение поради неспособността им да контролират стреса си. Полученото чувство на вина може да активира отново цикъла, което води до непрекъснат модел на използване на храната за справяне с емоциите. Този модел е особено приложим, ако има генетично предразположение към затлъстяване или „токсична“ среда, в която висококалоричните храни са лесно достъпни и физическата активност е ограничена.
Ето някои психологически фактори, които поддържат затлъстяването:
- Самокритичност
Хората, които са прекалено критични към себе си обикновено страдат от ниска себеоценка. Често те се обръщат към храната, която компенсира усещането за нищожност и дава макар и краткотрайна утеха.
- Депресия, апатия
За депресията със сигурност има множество причини, както и следствия, едно от които е наднорменото тегло. Когато човек е депресиран, той е също така апатичен, губи желание за живот, за правене на нормалните неща – да работи, да излиза, да се забавлява. За да компенсира това усещане, се впуска в прекомерна употреба на алкохол, цигари, а често пъти и на храна, за да „излекува“ усещането за пустота и безцелност и да добави цвят към съществуването си. Консумирането на сладко, както и на висококалорични храни допринася за по-еуфорично настроение, което обаче преминава бързо и често пъти е заместено с чувство на вина и самосъжаление.
- Страхове
Пълните хора са изпълнени със страхове – страх от провал, от обвързване, от общуване, от неодобрение. Те реагират на тези страхове като се тъпчат с храна, която ги кара да се чувстват защитени. Храната дава измамно усещане за безопасност, за намаляване на болката. Тя е бързодействащо и достъпно лекарство, което блокира макар и временно чувствата.
- Склонност към преяждане, което може да се дължи на:
Травма
Когато сме изправени пред травмиращо събитие, първоначалният шок се съчетава с цунами от хаотични емоции. Смърт, изнасилване, злополука, загуба на работа или влошаване на здравето са житейски събития, които ни дестабилизират.
Ако вече използваме храната като утеха, тогава в моменти на травма и шок лесно можем да се опрем на известен механизъм, който ни кара да се чувстваме по-добре.
Затлъстелият индивид може да не е способен да премине през един здравословен и нормален процес на скръб. Колкото по-дълго потиска чувствата си, толкова повече се чувства, сякаш лавина от емоции ще го погълне, ако започне да се опитва да преодолява нещата.
Храната се превръща в разсейващ фактор и успокояващо средство, което често води до чувство за вина и срам от яденето, оставяйки травмираното преживяно нерешено.
Злоупотреба
Злоупотребата с деца може да има различни форми: сексуални, физически, психологически, емоционални. Когато има злоупотреба от възрастна фигура, детето ще се опита да се справи със ситуацията си и да успокои емоционалния си хаос. Храната има положителни асоциации – вкусът е добър, гледа се на нея като на лакомство и, без да знае детето, ще промени мозъчната химия. Детето ще се научи да използва храна, за да притъпи болката и да потисне емоциите. В днешно време храната все още се използва за успокояване на трудни емоции, породени от дисфункционални взаимоотношения.
Затлъстяването и по-големият физически размер могат да се превърнат в защитна физическа бариера, за да направят индивида непривлекателен за другите, като по този начин го предпазват от нежелано внимание. Храненето остава като нездравословен механизъм за справяне с преобладаващите чувства.
Пренебрегване
Когато родителите са заети с работа, липсват им адекватни родителски умения, или се борят да се справят с малко пари и голямо семейство, резултатът често може да се почувства като пренебрегване на детето. Децата не биват чути, емоционалните им затруднения не се разбират и им остава психологически глад за внимание.
Тяхната празнота за любов, признание и приемане се компенсира с храна. Това нараняване и отхвърляне често се защитава с необходимостта да се харесаме на другите и да бъдем перфектни. По този начин, чрез храната, детето ще се опита да задоволи нуждите си.
Правила, дисциплина, контрол и бунт
Балансът между дисциплина, насоки и възпитание е оптимален в подкрепа на здравословното развитие на детето.
Когато има твърде много дисциплина и контрол, проявяващи се като твърди и негъвкави правила, детето за известно време ще се адаптира и ще изпълни това, което му е казано, но в крайна сметка ще избухне и ще се разбунтува срещу авторитета.
Детето се научава да се бунтува в ранна възраст чрез храната и това е нормална част от развитието. Нервното хранене и отказът да се ядат определени храни са начини за разиграване и показване на тяхното разочарование.
„Не можете да контролирате начина, по който се храня“ – едно често срещано твърдение, което може да доведе до ядене на сладкиши и нездравословна храна, които карат детето да се чувства добре.
В днешно време затлъстелият човек ще е възприел критичния глас на родителя и строгите правила на възпитанието му. Това води до безполезни опити да се спазват строги диети, които бързо се нарушават, тъй като детето отвътре вече се е научило да се бунтува срещу строгите правила.
Вътрешен диалог на порочна критика кара затлъстелия човек да се чувства безполезен и жалък и така той посяга към храна, за да успокои болката си, както се е научил като дете.
Ниска самооценка и срам
Дете, което е подложено на насилие, пренебрегване или отхвърляне, ще бъде изправено пред непоносими емоции, които няма как да бъдат разрешени.
За да поддържа контакт с родителите, които са необходими на детето, за да оцелее в света, детето често приема вината за случилото се.
Гневът му е насочен навътре и то започва да вярва, че е лошо. Чувствата му на гняв, тъга и страх се комбинират в дълбоко вкоренено чувство на срам. С това идва и чувството за безполезност.
В днешно време хората с наднормено тегло ще се окажат в разрушителни отношения, където продължават да се чувстват засрамени. Страхът им от конфликт и вярата, че са виновни, водят до безропотно съгласие с партньора им.
Цикълът на ниско самочувствие и срам продължава и храната отново се използва за успокояване. Затлъстяването може да се разглежда и като начин да покажем на света „Не струвам нищо, стойте настрана, защото съм лош“.
Каквато и да е причината, задължително условие е да потърсите психологическа помощ. Все повече терапевти работят с проблемите на затлъстелите хора. Защото каквато и диета да предприемете, колкото и да се движите, ако не решите проблемите, довели до това състояние, рано или късно ще се върнете към изходна позиция. Дори и вече да сте свалили 50 кг. Хората с наистина наднормено тегло често пъти прибягват и до бариатрична хирургия. Но който и да е вид помощ или интервенция е непълна без психотерапия!
ПРОЧЕТЕ ОЩЕ:
Медитация за изчистване и привличане
