Съботният ден премина в планиране и подготовка за истинската работа по презентацията. Събуди се чак към обяд, щастлива от добре прекараната нощ. След като изпи кафето си и закуси подобаващо, Анна седна пред лаптопа в опит да се съсредоточи. Събра мислите си и започна да планира стъпка по стъпка за какво иска да говори следващата събота. Премина през кратка история на секцията „Лайфстайл“ за последните три години и как тя се беше променила през месеците на нейното управление. Отбеляза си основните рубрики и разказа накратко за всяка от тях. Не забрави и онлайн изданието както и специалните игри, които организираха за своите читатели. Направи профила на средностатистическия читател и обърна внимание на копнежите и мечтите на всяка жена. Не пропусна да отбележи идеите, които имаше за по-нататъшното развитие на поверената й секция, както и новите рубрики, които смяташе да предложи на ръководството през следващия месец. Отбеляза си и за езика, на който говореха на аудиторията и качеството на живот, за което разказваха заедно с целия й екип. Сега оставаше само да добави повече подробности по всяка точка, както и снимки и сканирани материали, които подкрепяха думите й. Не пропусна да спомене и за промяната в дизайна, която постигна заедно с арт директора на изданието и която според нея беше ключова за успеха на поверената й секция.
Погледна изпитата чаша кафе и с радост установи, че има много материал, върху който да работи. Може би щеше да уплътни дадените й 45 минути. Единственото, което я тревожеше беше как щеше да застане пред толкова много хора, всички професионалисти и от различни държави, които щяха да следят всяка нейна дума и да оценяват работата й. Как изобщо щеше да се отпусне и да бъде уверена и сигурна пред тях?
Стана, за да си направи капучино и фреш от портокал. Имаше парче торта в хладилника, което стоеше вече трети ден и молеше да бъде изядено. Върна се обратно пред компютъра и забоде вилицата в сочното парче. Отпи от кафето и притвори очи. Сигурно щеше да се справи. Все още не беше облечена и седеше по бельо и потник на стола пред масата. Навън пролетта царуваше с пълна сила, а времето беше топло и меко. Чуваше чуруликането на птичките и се усмихна за първи път през този ден. Животът наистина можеше да е прекрасен след вечер на страстен и удовлетворяващ секс. Хвърли още едно око на плана си и протегна ръце, за да се освободи от напрежението на позата.
Телефонът й звънна и на екрана се изписа името на Елън. Явно искаше да знае как беше минала вечерта й.
– Здрасти, разказвай, как беше? – викна в ухото й тя.
– Олеле, ще оглушея, по-спокойно, Елън…все още ми е мътна главата от вчера! – отговори й Анна.
– Ама казвай, какво направи, легна ли си с някой, какво се случи?
И Анна й разказа, всичко, цветно и с детайли. Посмяха се и обмениха впечатления. Когато приключиха разговора, вече минаваше три часа. Реши да се облече и да се разходи в парка близо до апартамента. После щеше да се върне и да прегледа плана си още веднъж и да допълни нещо ако й хрумне.
Неделята отново мина в работа. Отдели време, за да пише по някоя от точките, но най-вече, за да търси илюстрации и статии, с които да подкрепи думите си. Накрая на деня остана доволна от работата си този уикенд и си легна към десет часа, за да бъде свежа за предстоящата седмица. В понеделник и вторник остана да работи до късно и в сряда сутрин вече беше готова с работна версия на своята презентация. Точно в 10 часа застана пред вратата на директора с лаптопа си като почукваше нервно с пръсти върху капака му. Приглади роклята си, която беше избрала след внимателен преглед на гардероба и зачака да я поканят да влезе. Определено беше нервна и за пореден път се зачуди как щеше да изнесе презентация пред толкова хора щом умира от ужас да застане само пред един.
Мартин Бойл седеше зад широкото си бюро и гледаше право към нея когато тя влезе в кабинета му. Направи й знак да седне срещу него и поръча на секретарката две кафета и вода.
– Здравей, Анна. Как си? – пресегна се и й подаде ръка.
– Добре, благодаря. – измънка под носа си все още стегната от напрежение.
– Готова ли си с презентацията?
– Мисля, че да. Работих доста тези дни и нахвърлях много неща.
Разговорът им беше прекъснат от младото момиче, което внесе таблата и сервира напитките пред всеки един от тях.
– Да видим какво си подготвила. – шефът й стана и започна да свързва мултимедията с нейния лаптоп. – Така, ето всичко е готово. Можеш да започваш.
Беше облечен в скъп костюм от три части както всеки път когато го беше виждала в сградата на издателството. Пресегна се към луксозен калъф и извади очила с рогови рамки, които му придадоха сериозен делови вид. Анна отвори файла с презентацията като се опитваше да не обръща внимание на разтуптяното си сърце. Ако искаше да бъде главен редактор, трябваше да се научи да застава по-уверено зад своите идеи. Прокашля се и зареди първата страница. Разказът й започна припряно и някак неструктурирано, но след като забеляза неодобрението в очите на шефа си си наложи да се стегне и да се съсредоточи в лекцията. Използваше линия вместо показалка, за да посочва към различните снимки и графики на екрана. Постепенно, в процеса на презентацията, дишането й се успокои, тонът й стана по-уверен, а думите идваха сами в главата й, за да излязат уверено и с авторитет от устата й. Забави темпото, обърна повече внимание на всички доводи, които беше тренирала усърдно вкъщи пред огледалото и влезе в ритъм. Забелязваше одобрителното поклащане на главата на мъжа пред себе си, който я прекъсваше в редки случаи, колкото да си изясни някой от нейните аргументи. Близо час по-късно когато и последната точка от плана бе покрита, Анна притихна в очакване на неговото мнение.
– Да, признавам, че си се подготвила отлично. Можеш само да допълниш отговорите на онези неща, за които те попитах, за да внесеш допълнителна светлина по тези въпроси. – той отпи от кафето пред себе си. – Мисля, че си готова за събота и нашето списание определено има с какво да се гордее.
– Благодаря Ви! Постарах се да покрия всички аспекти на секция „Лайфстайл“. Аз също мисля, че се получи добре.
– Моята секретарка ще те информира за подробностите около пътуването, но както вече ти написах тръгваме в другиден в 16 часа. Трябва да бъдем на летището не по-късно от 14.30. Моят шофьор ще се погрижи да стигнем там навреме, така че ела на работа направо с багажа, който ще ти бъде необходим. Тръгваме заедно от офиса.
– Добре. Благодаря Ви за предоставената възможност! – Анна взе чашата вода, която стоеше непокътната и отпи глътка.
– Сигурен съм, че ще оправдаеш доверието ми. И, Анна, можеш да зарежеш официалностите и да ми говориш на „ти“. Познаваме се вече повече от година.
– Ще се опитам. – смънка тя.
– Това беше всичко. Презентацията ти е пълна, с много подробности, примери, анализи и графики. Добра работа. Ще се видим в петък. Пожелавам ти лека работа.
Той стана, свали очилата си и й подаде усмихнато ръка. Анна забеляза, че вече бе свалил халката си. Цялата редакция знаеше за тежкия развод, през който бе преминал в последните месеци. Младата му жена, за която беше женен близо три години, беше го зарязала заради по-млад и по-богат от него мъж малко след като се бяха върнали от почивка на Малдивите. Анна я беше виждала няколко пъти на Коледните фирмени партита и не можеше да не отбележи колко красива и стилна жена беше тя. Двамата си отиваха много, но ето че той се бе оказал недостатъчен за нея.
Мартин Бойл минаваше за красив мъж. Висок близо 1.90 м. винаги облечен стилно и на ниво, интелигентен и с приятна усмивка, той беше като магнит за жените в офиса. Лично тя си падаше по млади мъже и фактът, че беше с прошарена коса не й допадаше. Никога не бе гледала на него като на красавец. За нея той беше авторитет, към когото се отнасяше с нужното уважение. Сега обаче се загледа в светлите му очи, които я гледаха напрегнато и преценяващо. Хареса добре оформените му устни, които бяха извити в усмивка. Пое ръката му, която я стискаше малко по-силно от общоприетото и после нервно откачи лаптопа от мултимедията. Взе тефтера си, в който бе нахвърляла някои от бележките му, обърна се още веднъж към него, кимна уважително и се измъкна от офиса. Вече отвън се облегна на вратата и си пое дълбоко дъх. Всичко бе приключило, а усещането й от преживяното в кабинета я свари някак неподготвена. Беше притеснена за презентацията си, но не бе само това. Този мъж й подейства някак различно, развълнува я по начин, който не можеше и да предполага или просто си въобразяваше. Сигурно, отдаде го на предстоящия ангажимент, който беше напълно ново преживяване за нея и си наложи да не мисли за това до края на деня.
Хвърли се в работата с нови усилия. Отиде при арт директора, за да оформи още по-красиво презентацията й след като я допълни с необходимите детайли и в края на деня вече бе напълно готова за лекцията в събота.
В петък сутринта пристигна първа в офиса. Носеше със себе си средно голям куфар, който бе натъпкала догоре, както и калъф с официална рокля, която щеше да сложи за гала вечерята в събота. Беше облечена спортно-елегантно, за да й бъде удобно да пътува. Тъмно синият панталон и сакото в същия нюанс, зелена памучна риза и обувки на висок ток я правеха да изглежда едновременно делова и някак леко небрежна. Беше вързала гъстата си коса на висока опашка, а гримът й подчертаваше тъмните й очи и скули. Беше сложила тъмно червено матово червило и сега се чудеше дали не беше прекалила с подчертаването на иначе твърде плътните си устни. Реши да го остави засега. Отиде до офисната кухня и си направи кафе с мляко. Провери няколко пъти дали всичко с презентацията е наред и след като се увери, че я има на лаптопа и на още две флашки, се отпусна в стола, за да се наслади на сутрешното си кафе. Офисът постепенно се пълнеше с хора, които заемаха бюрата си, за да започнат поредния работен ден. Времето до полета мина неусетно и ето че вече се возеше в колата на шефа си на път към летището. Нямаше търпение да отиде в Мадрид, един град, в който искаше да се връща отново и отново. Беше го посетила преди три години и бе останала очарована от архитектурата, културата, духа и емоциите на този град. Обожаваше испанска кухня и с трепет очакваше да вкуси автентична паеля или добре приготвени морски дарове, гарнирани с ароматно вино.
Настаниха се в хотела в центъра на града, който се оказа много по-луксозен отколкото Анна очакваше. Беше запленена от голямата стая и широкото легло, а терасата с изглед към „Гран Виа“ я накара да плесне от удоволствие. Очакваха я табла с плодове и бутилка розе на малка масичка до вратата на терасата. Влезе да си вземе душ и после се запъти към лобито на хотела, за да се регистрира. След като получи баджа с името си, се натъкна на Мартин, който вече беше заявил присъствието си. Тази вечер имаше официално откриване с бляскаво представяне на най-популярното списание на домакините на име „Оля“. Трябваше да се приготви, за да не закъснее. Качи се в стаята си и облече малка черна рокля, която не беше прекалено официална и в същото време й придаваше изискан вид. Добави красиво сребърно колие и гривна. Нахлузи черни обувки на висок ток, пръсна малко парфюм и взе тефтер, за да си води записки. Косата си прибра в небрежен кок, но не пропусна да мине през рецепция, за да си запише час за фризьор за следващата сутрин. Трябваше да изглежда безупречно за лекцията, а и за гала вечерята по-късно същия ден.
Намери шефа си, който я чакаше в лоби бара и двамата се отправиха към залата за презентации.
– Изглеждаш чудесно, Анна. – не пропусна да отбележи той след като я огледа отгоре до долу.
– Благодаря. – отговори му свенливо и сведе поглед към обувките си.
– Хайде да отидем и да си намерим място.
Залата беше огромна, а присъстващите над сто души. Сцената беше впечатляваща. Домакините се бяха погрижили да предадат историята на списанието им по възможно най-добрия начин. Известни испански личности, екип от редактори и фотографи заемаха сцената и по необикновен начин разказваха историята на изданието от неговия първи брой на 2 септември 1944 година досега. Презентацията продължила повече от час и половина остави без думи гостите и даде подобаващ старт на събитието. Последва изискана вечеря в хотела. Анна и Мартин бяха настанени на масата с колеги от Великобритания и Франция, с които обсъдиха представянето на домакините по-рано вечерта. Всички бяха впечатлени. Мартин седеше до Анна и от време на време се навеждаше към нея, за да я попита как е и дали всичко е наред. Тя остана поласкана от грижата му и от мъжката сила, която струеше от присъствието му до нея. На няколко пъти ръката му докосна нейната, ей така небрежно и тя се зачуди дали бе случайност или нарочно обмислен жест. Беше й приятно и остана изненадана от трепета в тялото си при неговия допир. Ама какво по дяволите ставаше? Нали уж не го харесваше? Пък и той беше шефът й за Бога! Отдаде го на емоциите от пътуването и реши да не обръща внимание на обърканите си чувства. Вечерята продължи до късно вечерта. Ястията бяха изключителни, представители на съвременната испанска кухня, а подборът на напитките безупречен. Беше вече единадесет часа когато гостите започнаха да се разотиват и Анна и шефът й станаха от масата.
– Да пийнем по нещо в бара? – предложи й той.
– Не мисля. Искам да съм свежа за утрешния ден. Предпочитам да си легна. Уморена съм. – мразеше се за това, че му отказва, но наистина искаше да си почине.
– Разбирам, права си. Аз ще остана за едно питие. На теб приятна почивка. Ще се видим утре на закуска. – и той я изпрати до асансьора, погледна я право и настойчиво в очите и отново й пожела лека нощ.
Анна се прибра в стаята си с леко замаяна глава от изпитото вино. Искаше да бъде долу с него, нещо в нея се бе променило. Усещането й за този мъж, безупречен като кавалер, като присъствие и поведение беше ново и плашещо. Реши да си легне, за да стане навреме за часа си за фризьор.
Събуди се в седем и след като изпи чаша кафе в стаята си слезе в салона. Направиха косата й на едри букли, небрежни и в същото време доста изискани и тя се отправи към ресторанта за закуска. Завари Мартин да се храни и седна на масата до него. Не беше гладна. Стомахът й беше свит от притеснение, но си наложи да хапне малко бъркани яйца, за да има сили да изкара времето до презентацията. Забеляза одобрението в погледа му и разбра, че решението й да си запази час за прическа е било правилно.
– Изглеждаш много добре. Харесва ми косата ти. – отбеляза уж съвсем небрежно той.
Анна се зачуди над поведението му, толкова различно от това в редакцията. С какво го беше провокирала? Дали я харесваше отдавна или едва сега откриваше, че го привлича? А тя беше ли привлечена от него? Защо се радваше толкова много на неговите жестове и комплименти? Търсеше ли компанията му повече отколкото предполагаше приличието? Все въпроси, които се блъскаха в ума й и правеха храната трудна за преглъщане.
– Исках да съм по-представителна за презентацията, а и за вечерята по-късно. – измънка тя.
– Одобрявам. – промълви едва чуто той и се зае да довърши закуската си.
Времето до 11 часа се влачеше безумно бавно. Анна се опитваше да се съсредоточи върху лекциите на другите, но просто не успяваше. Беше благодарна, че нейната е в първата половина на деня, за да може после да се фокусира върху колегите си.
Когато обявиха нейното име, краката й бяха натежали като олово, а устата й пресъхнала и като залепена. Фокусира Мартин в публиката, който й кимна насърчително. Зареди презентацията си и започна. Бавно и несигурно. Поглеждаше към хората, но това само увеличаваше чувството й за несигурност. Първите десет минути бяха като в кошмар. Съзнанието й се бореше с притеснението и трябваше да се окуражава наум, за да успее да продължи. Забеляза обаче, че хората я гледаха с интерес, което й вдъхна сила. Знаеше презентацията си наизуст и ако не беше вътрешното колебание всичко щеше да бъде наред. Тръсна глава и се окопити. Искаше ли да бъде повишена? Искаше ли да бъде главен редактор? Ами тогава трябваше да свиква с това, по дяволите. Нищо, че според статистиките страха от говорене пред публика заемаше челно място, а това от смъртта отстъпваше едва на трето. Това означаваше, че хората предпочитат да умрат пред това да се изправят и да говорят през непознати. Представи си, че шефът й ще бъде недоволен ако се изложи. Искаше да го зарадва и впечатли. Погледна към големия екран, презентацията й беше красива и детайлна, а доводите пълни със смисъл. Гордееше се с работата си и това, което бе постигнала за краткото време на тази позиция. Пое дъх и си наложи да се отпусне. Следващите тридесет минути минаха като в сън. Думите отлитаха сами от устните й и тя се вля в потока им все по-уверена с всяка минута. Чу аплодисментите като насън и разбра, че бе приключила. Постепенно излезе от унеса и погледна шефа си в публиката. Кимаше одобрително с усмивка. Значи се бе справила. Чудесно, всичко беше свършило. Слезе от подиума и си проправи път сред седналите, за да стигне до него.
– Браво, беше чудесна! – той хвана и стисна ръката и тръпките тръгнаха нагоре по нея чак до шията й.
Анна се изчерви и побърза да я издърпа. До края на деня следяха презентациите в мълчание. Приключиха в шест часа и Мартин й предложи да се разходят из града. Прие с удоволствие. Обу синия си панталон, памучна блуза с къс ръкав и кецове и слезе на рецепция. Той вече я чакаше и двамата излязоха от хотела. Разгледаха близките забележителности, отидоха до парка Ретиро, направиха си снимки и хапнаха вкусен сладолед. Не приличаха на шеф и подчинен и Анна постепенно се отпусна в негово присъствие. Той я разпитваше за нея, за вкусовете и предпочитанията й, с готовност отговаряше на въпросите й и я предразполагаше да му се довери. Смееха се и наистина си прекарваха добре.
Прибраха се малко след осем и половина, за да се приготвят за гала вечерята. Анна облече официалната си рокля – черна дантела до коляното с прекрасно изрязано деколте, което подчертаваше пълния й бюст. Добави колие и обеци, огледа се и одобри вида си. Тази рокля й стоеше приказно и някак предизвикателно и се поздрави мислено, че беше решила да вземе точно нея. В девет часа вече беше долу, за да се срещне с Мартин както се бяха уговорили. Той също се беше постарал да изглежда добре. Костюмът му беше уникален, косата сресана по определен начин и миришеше божествено. Пое ръката й и я поведе към ресторанта. Седяха на същата маса като предишната вечер. Виното се лееше в чашите, а настроението беше приповдигнато. Анна се отпускаше все повече и усещането да бъде до шефа замайваше сетивата й. Какво се беше случило не знаеше, а и не я интересуваше. Беше щастлива да е до него и да се радва на вниманието му. Ръката му я докосваше леко, а очите му следваха всяко нейно движение. Тя се чувстваше ухажвана, харесвана и истински желана. Вечерята приключи малко след единадесет часа и двамата станаха да си ходят. Този път прие поканата му да завършат вечерта с питие и двамата отидоха в бара и си поръчаха уиски. Говориха си дълго един за друг и малко след полунощ се отправиха към стаите си, които бяха на един етаж. Пътуването в асансьора беше дълго и тягостно. С тях имаше още една двойка, които се прегръщаха и смееха любовно. Слязоха и Анна се отправи към стаята си. Застана на вратата и извади картата си, за да я отвори. Мартин стоеше зад нея мълчаливо и наблюдаваше ръцете й. Тя се бореше с усещанията си и с желанието си да го хване за ризата и да го завлече в стаята. Беше пила доста тази вечер и страстите й бушуваха с пълна сила.
– Лека нощ… – обърна се към него с надежда.
– Да…лека… – погледна я и тя беше готова да се закълне, че видя желанието в очите му.
Мартин обаче се отдели от нея макар и с нежелание и се отправи надолу по коридора.
„Ама какво му ставаше?“ – помисли си Анна. Явно се бе объркала и той не намираше нищо повече в нея от колега. Влезе в стаята си със замаяна от алкохола глава и свали обувките още в коридора. Стъпалата й бяха благодарни и се заровиха в мекия килим отдолу. Съблече роклята си и я хвърли на фотьойла. Остана по черно дантелено бельо – бразилиана, подчертаващи малкото й дупе и изрязан сутиен, който разкриваше половината от подаващите се гърди. Косата й галеше гърба с едрите букли, които все още стояха непокътнати.
Някой почука на вратата. Анна побърза да облече хотелския халат и отвори вратата. Там, облегнат на рамката стоеше Мартин с наклонена на една страна глава и я гледаше право в очите.
– Искам да вляза. – заяви го твърдо и категорично. Беше махнал папийонката и сакото си, а ризата му стоеше леко разкопчана. – Не трябваше изобщо да си тръгвам.
Направи му място и се отдръпна мълчаливо. Той я залепи на стената и разтвори халата й. Загледа се ненаситно в прекрасните форми, които се разкриха пред него. Залепи устните си върху нейните и започна да я целува жадно докато докосваше полуголите гърди. Езикът му търсеше нейния, играеше си с него, приласкаваше и го отблъскваше, хапеше долната й устна и облизваше дългата й шия.
– Ох, Анна! – промълви задъхано. – Желая те, не знам какво ми направи, но не спирам да мисля за теб тези дни.
Тя мълчеше и просто отговаряше на ласките му. Не знаеше какво да каже, а и не искаше да прекъсва момента с приказки. Пресегна ръка и разкопча ризата му до последното копче. Гърдите му бяха стегнати и без нито едно косъмче. Изненада се колко добре изглежда и погали гладката му кожа. Наведе се към него и целуна настръхналите зърна. Мартин беше заровил ръка в косата й, а очите му бяха затворени от удоволствие. Изхлузи халата й и погали раменете й. Вдигна я на ръце и я занесе до леглото. Разкопча сутиена й и когато той падна на земята разкри тежките й стегнати гърди. Хвана ги с двете шепи и стисна силно. Главата й се наклони назад и стенание се откъсна от устните й. Ръцете й свалиха панталона му и той остана само по боксери пред нея, през които личеше голямата му ерекция. Побутна я леко на леглото и когато тя легна свали бикините й. Разтвори нежно краката й и зарови устни във възбудата й. Езикът му играеше с нежната й точка и това я караше да потрепва и стене. Ръцете й стискаха чаршафите, а кръстът й се повдигаше все по-нагоре.
– Толкова си вкусна! – промълви той като отдели устните си от нея и прокара езика си нагоре по корема и след това гърдите й. – Искам да съм в теб, не издържам вече!
С едната ръка свали боксерите си и се настани между бедрата й.
– Изчакай. – каза му тя. – Трябва да сложиш презерватив. Имаш ли?
– Да, ей сега. – той се пресегна и напипа джоба на панталона, проснат на земята.
Сложи го на члена си и отново се настани между бедрата й. Хвана го с ръка и го насочи към възбудената й цепка. Проникна в нея твърдо и настойчиво и притвори очи когато усети колко тясна и топла беше тя. Започна да се движи първоначално леко и нежно с кръгови движения, отърквайки се във всяко нейно мускулче. Анна се извиваше под него, стенеше и търсеше устните му. Целува го дълго и страстно докато той забързваше темпото в нея. Ръката му хвана нейните за китките и ги вдигна над главата й. Застопори ги, а гърдите й се повдигаха към него. Мартин ги облиза с език и леко засмука зърната й. Движеше се бързо, в бясно темпо в опит да й достави максимално удоволствие. Очите й бяха стиснати, а цялото й тяло стегнато и в усещане на приближаващата се наслада. Почувства вълните на оргазма постепенно, една след друга, блъскащи се в цялото й тяло, което сякаш се издигна нагоре, наблюдавайки цялата страстна феерия в леглото отдолу. Мартин забави темпото, не искаше още да свършва, искаше още от нея. Извади члена си и се изправи. Анна все още беше под ефект на оргазма и лежеше с притворени очи, дишайки тежко. Той се наведе и я взе на ръце. Отиде с нея до дивана и седна. Сложи я на земята пред себе си, а след това й помогна да го обкрачи. Тя възседна стабилните му мъжки бедра и започна да се движи върху него, леко поклащайки ханша си. Мартин целуваше гърдите й и й помагаше като леко подкрепяше ханша й с ръце.
– Толкова си секси! – каза й задъхано. – Искам те толкова много!
– Твоя съм! Караш ме да свършвам и да трепря цялата! – отговори му с устни почти впити в неговите. Вече се движеше в бясно темпо върху него и виждаше как стиска очите си в опит да се контролира. – Хубаво ли ти е?
– Боже, Анна, прекрасна си, уникално е, едвам се сдържам да не свърша.
Хвана я през кръста и се изправи заедно с нея. Облегна я на стената и продължи да се движи в нея като леко я повдигаше с ръце. Пъшкаше и се извиваше под нея докато целуваше очите й, устните и шията. Усещаше как го обгръща с бедрата си и го стиска с мускулите на възбудената си вагина. Гърдите й се повдигаха срещу неговите, а зърната й се триеха в гладката му кожа. Минута по-късно той забърза още повече и свърши със силен стон, изтръгнал се от устните му. Свали я на земята и я целуна нежно по челото. Помогна й да отидат заедно до леглото където легнаха на хладните чаршафи.
– Беше прекрасно, благодаря ти! – той я галеше по косата. – Толкова много исках да съм с теб тази вечер! Предизвикваш някаква страст у мен, но исках тази вечер да правя по-скоро любов с теб. – галеше косата, паднал върху челото й.
– Какво се случи? Как така ме пожела? – попита го тихичко.
– Честно казано не знам, то е просто усещане, случи се, ей така без обяснение и аз не търся такова. Само знам, че искам да съм с теб и съм радостен, че се получи. Ами при теб?
– За мен също е изненада. Никога не съм си представяла, че мога да съм с теб в едно легло. Но ми беше много хубаво. Въпросът е какво следва от това?
– Не знам и не мисля, че ще го решим тази вечер. Нека просто се наслаждаваме на момента. Искам да остана при теб тази нощ, може ли?
– Стига да не хъркаш – смушка го в ребрата и се засмя на глас.
– Обещавам, а ако те събудя през нощта ще е за да те любя.
– Ммм, звучи чудесно. Уморена съм. Нека се изкъпем и да лягаме.
Станаха и отидоха в банята. Застанаха под горещата струя вода и започнаха да докосват телата си и да се целуват нежно. Мартин клекна и вдигна крака й на рамото си, за да разтвори вагината й. Започна да я лиже нежно, облизвайки всяка част от отвора до клитора. Засмукваше леко точката й на удоволствие, а тя стенеше и извиваше тяло от наслада. Вкара езика си в нея и започна да го движи навътре и навън.
– Побъркваш ме! – стенеше Анна някъде над него, заровила пръсти в косата му. – Прекрасен си!
Усещаше кръговите движения на езика му и знаеше, че скоро ще свърши. Оргазмът я блъсна с дива сила и тя залитна и посегна да се хване за стената, за да не падне назад. Стенеше и се извиваше, а струята вода удряше възбуденото й тяло. Когато най-накрая отвори очи видя, че Мартин е наведен над нея и я гледа с нежност.
– Нека сега те изкъпем и да те сложим да си легнеш. – прошепна й тихичко в ухото.
– Ами ти? – беше посегнала с ръка към члена му.
– Не, тази вечер е за теб, на мен ми е достатъчно да виждам колко ти е хубаво.
Изсипа душ гел на ръцете си и започна да натърква тялото и, а след това и своето. Когато я изкъпа, я зави в мека кърпа и я изнесе на ръце от банята. Подсуши първо нея, а после и себе си.
– Искам да спим голи. Може ли? – попита я съвсем невинно.
– Щом искаш… – повдигна рамене и се пъхна под завивките. – Утре ще имаме ли време да се разходим пак?
– Да! Лекциите приключват на обяд, а полетът ни е в шест. Ще обядваме някъде в града и ще се разходим където пожелаеш.
– Чудесно!
Легна до нея, целуна я нежно по устните и се настани така че да я гушне удобно. Минути по-късно вече бе заспала, сгушена в силните му ръце.
„Колко е прекрасна, крехка и нежна!“ помисли си. „Искам я само за мен“.
Прочети първата част тук:
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
