Написа и последния имейл и се облегна назад в стола си. Леко протегна ръце, за да облекчи схващането на гърба си от дългото стоене в неудобна позиция. Денят й беше напрегнат също като дните от началото на седмицата, но вече можеше да си отдъхне. Беше малко след шест часа, а уикендът обещаваше така желаната почивка. Замисли се със затворени очи колко отдадена беше на кариерата си на редактор в последната година. Беше получила повишение миналия май и от тогава животът й стана работа, работа и пълно посвещение на списанието, в което бе мечтала да бъде. Имаше си собствен кабинет, шепа подчинени и толкова много отговорности, че рядко се прибираше преди осем часа. Но Анна не се оплакваше, това беше повече отколкото бе мечтала, а заплатата й позволяваше да си купува всичко, което иска и да изплаща ипотеката на скъпото й жилище. Искаше й се да може да пътува повече, но нямаше времето за това и все се успокояваше, че скоро ще може да се наслади на една далечна и екзотична ваканция. Този момент обаче все не идваше и Анна се отказа да гледа хотели в интернет и да проверява за самолетни билети. Беше постигнала толкова много само за година, но знаеше, че ще й е нужно още време и опит, за да заеме поста на главен редактор в голямо издателство. Затова и безропотно понасяше факта, че приятелките й се отчуждиха малко по малко заради нейната заетост и невъзможност да излиза с тях или дори да си говорят по телефона. Анна нямаше време да си бъбри за щяло и нещяло и да обсъжда всички клюки, които дружките й споделяха, научени в часовете на лентяйство и безделие. Някои от тях не работеха, издържани от мъжете им, а другите заемаха ниски позиции, на които не си правеха труда да работят усърдно, а предпочитаха да изпушат по няколко цигари с чаша кафе и да си приказват с колегите. Затова беше напълно разбираемо, че загубиха интерес към нея в момента, в който тя стана недостъпна и „прекалено сериозна“ според думите им. В повечето случаи беше прекалено уморена в петък вечер, за да отидат на бар или просто работеше и в събота и не искаше да се запилява до късно. „Скучна си“, казваха й те и постепенно спряха да й звънят и да я канят да излизат заедно. В началото го прие тежко, но осъзнаваше че са прави. Кариерата обаче беше прекалено важна за нея. Беше се трудила дълги години на ниска заплата, в забутани издателства, за да стигне до тук. Да, вече беше на тридесет и седем години, твърде много според нея, и нямаше време за губене. Може би още година, две усилена работа и вече можеше да започне да се оглежда за поста на главен редактор, към който така отчаяно се стремеше през всички тези години и който беше един от нейните копнежи.
Звукът от пристигнал мейл прекъсна мислите й. Анна отвори очи и раздвижи мишката, за да провери съдържанието му. Беше собственикът на списанието, в което работеше, 43 годишен мъж с прошарена коса, в повечето време твърде сериозен и делови, всяващ респект сред всички служители в издателството. Беше му благодарна за предоставената възможност след двучасово интервю, на което имаше чувството, че разказа целия си живот и го направи съпричастен на всички свои мечти и копнежи. Беше й харесал и тайничко стискаше палци по време на разговора им да я одобри и да й даде шанс да работи за едно от най-добрите женски списания в страната. Започна с малки статии за козметика и гримове, което напълни къщата й с мостри на най-популярните марки. В началото подаряваше парфюми и кремове на приятелките си, в опит да ги омилостиви, но след като видя, че и това не помага, запази продуктите за себе си. След три месеца й дадоха възможност да пише пълни материали по различни теми, които тя измисляше всеки месец и предлагаше на редакционните съвети. Пишеше за любов, за кариерно развитие, за пътешествия, за всичко, което ангажира съзнанието на младата жена. Осем месеца след като за първи път кракът и стъпи в сградата на издателството, шефът й я повика и й предложи да оглави отдел „Лайфстайл“ в списанието и да отговаря за трима подчинени, заедно с които да списват 40 процента от списанието. Беше приела без колебания въпреки че знаеше, че това означава дълги часове пред компютъра и в срещи с хората й и работа до късно вечерта, а доста често и през уикенда. Искаше да го отпразнува подобаващо, но се сети, че няма с кого и се обади на единствената й останала приятелка. Тя беше женена с двугодишен син, също толкова заета като нея и се отнасяше с разбиране към отдадеността й на кариерата. Прекараха една нощ в пиене и танци и Анна си спомни годините, в които такива вечери бяха почти ежедневие.
Кликна с мишката, за да отвори писмото и се зачете в думите на шефа й.
„Анна,
Както неведнъж съм казвал, се справяш много добре с поверената ти секция в списанието. Чувам, че си добър лидер и ментор на твоите служители и съм сигурен, че част от успеха ти се дължи именно на това.
Следващата седмица заминавам на международна конференция на издателите в Мадрид, Испания, която ще се проведе в три последователни дни, включващи и уикенда. Бих желал да ме придружиш, за да можем да обменим опит с нашите колеги от други страни и да откраднем някои идеи. Изпращам ти линк към програмата на събитието по дни както и всички лекции. Моля те обърни внимание на събота когато съм те записал като лектор. Организаторите държат всяко издание да има поне по една изява и да разкаже за своя опит. Като една от най-добре развиващите се секции, „Лайфстайл“ със сигурност има какво да покаже на останалите и да сподели идеите, довели го до една от най-четените рубрики в списанието. Твоята лекция е в 11 часа и ще имаш 45 минути за презентация.
Очаквам от теб да подготвиш нещо атрактивно, което да обсъдим следващата сряда, за да имаме време да нанесем корекции ако това е необходимо. Моята секретарка ще се погрижи да уреди всички детайли по пътуването. Тръгваме в петък в 16 часа.
Ще те очаквам в сряда в 10 часа в моя кабинет с готова презентация.
Приятен уикенд!
Мартин Бойл“
„А такаааа! Ново двайсет!“. Анна зяпаше с отворена уста в мейла и се пулеше срещу прочетеното. Конференция? Лектор? Презентация? Ами сега? Изпитваше ужас да застане пред пълна зала с хора и да каже две думи, пък камо ли да изнесе цяла лекция! И кога изобщо щеше да се подготви за 45 минутна тирада? Какво щеше да говори на всички онези хора, които щяха да вперят чифт очи в нея? Усети пълзящото напрежение да обхваща тялото й и въпреки топлото време навън, почувства хлад да сковава ставите й. Очертаваше се пореден уикенд с глава, наведена над работата, само че този път наистина нямаше идея какво да прави. Даде си сметка, че се паникьосва и си наложи да потуши това чувство, за да има яснота и да обмисли случващото се.
Замисли се за предимствата. Безплатно пътуване до прекрасния Мадрид макар и по работа. Испанска храна и вино! Международен опит в сфера, която я интересува. Възможност да прекара повече време с шефа си и да го впечатли с уменията си. И не на последно време да разкаже за идеите си пред толкова много хора и да чуе мнението им за работата си.
Но защо, по дяволите трябваше да й каже по-малко от седмица преди събитието? Как щеше да се подготви за толкова важна задача? Имаше време само до сряда когато презентацията й трябва да бъде на достатъчно добро ниво, за да впечатли шефа й и да не му даде много поводи за корекции и допълнения.
Разтърка слепоочието си и леко въздъхна. Усети дланите си влажни, сигурен признак за притеснение. Погледна часовника на компютъра. Наближаваше седем часа. Реши, че да започва работа по презентацията след толкова тежка и интензивна седмица е грешно решение въпреки липсата на достатъчно време. Вместо това реши да се обади на Елън, женената приятелка, и да й предложи да разпуснат в някой бар. Не беше излизала от седмици и сега още повече почувства нуждата да пийне нещо и да се отпусне в ритъма на танца. Набра номера й и зачака да й вдигне.
– Ало? – гласът на Елън прозвуча високо в слушалката.
– Привет, как си? Свърши ли работа? – попита Анна.
– Да, преди малко и вече съм в колата. Пътувам към вкъщи. Ти?
– Аз също. Мислех си, дали ще искаш да излезем тази вечер? Имам новини, иска ми се да си поговорим, а и да пийнем някъде. Какво ще кажеш?
– Добри новини или? – полюбопитства Елън.
– Ами мисля, че са добри. – усмивка плъзна по лицето на Анна – Е, какво ще кажеш?
– Съжалявам, Анна, но днес няма да мога. – направи лека пауза преди да продължи. – С Тим сме канени на рождения ден на шефа му. Няма как да го пропусна. Всички ще са с половинките си, знаеш как е.
– Да, разбира се. – разочарованието в гласа на Анна се усещаше явно. – Много тъпо, искаше ми се да се видим, наистина…
– И на мен, но просто днес няма да мога. Може да помислим нещо за утре евентуално?
– Надали. В неделя ще трябва да работя целия ден и имам нужда умът ми да е свеж.
– Кажи с няколко думи какво става. Ще се пръсна от любопитство? – попита Елън.
И Анна й разказа. Разказа за изненадата от мейла на шефа си, за приятното чувство да е избрана от цялата фирма да я представлява, разказа и за притесненията си.
– Но, любима, това е просто чудесна новина и наистина си заслужава да се полее! – изчурулика Елън в слушалката. – Защо не излезеш сама? Ще пийнеш нещо, ще пофлиртуваш с някой красавец. Можеш да отидеш в бара, в който бяхме миналия път. Помниш ли какви сладури имаше там?
– Не знам…да ида сама…малко ми е тъпо…
– Че защо? Ще бъде вълнуващо! Ще седнеш на бара и съм сигурна, че някой ще дойде почти веднага при теб, а ако ли пък не, в което се съмнявам, поне ще можеш да си поговориш с бармана. Особено ако на смяна е същият мургавелко от миналия път. – Елън се смееше с пълен глас.
– Не знам, може пък и да си права. Ще помисля. Сега ще те оставям. Искам да се махам от тук.
– Добре, но излез тази вечер! Това е заповед. Хайде, целувам те и утре да ми се обадиш, за да ми кажеш как е минало.
Анна се прибра около осем. Свали тясната пола, сакото и копринената риза и ги захвърли в коша с дрехите за химическо. Влезе в банята и остана дълго време под струята гореща вода. Дали пък наистина да не излезе сама тази вечер? Елън беше права, можеше да седне на бара и да изпие няколко питиета. Ако не стане нищо поне щеше да е сред хора и да се разнообрази. Тя обичаше да наблюдава хората, реакциите им, езикът на тялото. Беше общителна и въпреки страха си от говорене пред публика, нямаше проблем да се запознае с приятен мъж и да прекара вечерта в компанията му. Избръсна краката си за всеки случай, изми косата си, уви я в мека кърпа и спря душа. Докато излезе от банята вече бе решила, че ще излезе тази вечер. Застана пред гардероба и се зае да избира тоалета си за вечерта. Извади рокля в приятен бонбонен цвят, малко над коляното, с тънки презрамки, която стоеше перфектно на пълния й бюст, а и й придаваше младежки вид. Втри пяна в косата си и я изсуши внимателно с дифузера, за да оформи големи и еластични къдрици. Беше тъмно кестенява, дълга почти до кръста и сега стоеше обемна и лъскава.
Приготви си паста за вечеря и изпи чаша бяло вино. Не искаше да прекалява, защото вечерта едва сега започваше. Около десет часа облече роклята, гримира се леко колкото да подчертае чертите си, обу обувки на високи токове, пръсна малко парфюм по шията и свивките на ръцете и си повика такси.
В заведението вече имаше доста хора. Отправи се към бара и с усмивка установи, че младежът от миналия път отново бе на смяна. Седна в неговия район и остави малката си чантичка до себе си. Засече погледа му и видя, че той й се усмихна. Бързо се приближи и извади салфетка, която постави пред нея.
– Радвам се да те видя отново тук. – гласът му беше плътен и много секси.
– Ти ме помниш?! – попита го невярващо.
– Разбира се! Сладурана като теб трудно може да се забрави. – намигна й и продължи – Същото като преди?
– Сега ако ми кажеш, че помниш и какво съм пила?
– Уиски, ирландско, с две бучки лед. И бадеми.
– Леле! Впечатлена съм! Да, от същото.
Барманът й наля напитката и с обиграни движения сложи чашата и ядките пред нея.
– Защо си сама? Къде е приятелката ти?
– Ангажирана е, а аз имах нужда да разпусна тази вечер, така че ето ме тук. Ще ти се наложи да ми сипваш поне няколко пъти тази вечер.
– Няма проблем за мен, но не искаме да те напиваме, нали?
– Надявам се да не се стигне до там. Аз съм Анна, приятно ми е. – усмихна му се кокетно и вдигна чашата с уиски, за да отпие.
– Том. – взе своята чаша, която стоеше пред него и отпи заедно с нея докато я гледаше в очите.
Определено беше много симпатичен. Висок, мургав, с големи тъмни очи и игрива усмивка. Колко ли мадами като нея беше свалил докато работи тук? Надали беше от мъжете, които само флиртуват. Колко ли жени беше завел в леглото си? Опита се да помисли дали това я дразни и притеснява. Определено не си падаше по лесните свалячи, които си лягаха с всяка срещната. Но това беше част от барманската професия.
Някой го извика, за да си поръча и Анна остана сама. Обърна се към вътрешността на заведението и се огледа. Забеляза много компании от момичета, които бяха излезли на лов, а мъжете определено бяха по-малко тази вечер. Чуваше силните им смехове и това я караше да се усмихва. Обичаше дълбокия мъжки смях, действаше й някак възбуждащо. Отпи отново от студената кехлибарена течност и червилото й остави следи по чашата. Диджеят зае мястото си зад пулта. Да, купонът определено започваше. Чу името си и се обърна. Том стоеше зад нея и й се усмихваше.
– Как си, красавице? Оглеждаш се нещо? Май не си излязла само, за да пиеш? – гледаше я право в очите, провокативно, някак предизвикателно с дълбочината на погледа си.
– Може и така да е. Нещо против? – отговори му нахално и без притеснение.
– Аз участвам ли в състезанието? – продължаваше смело той.
– Първо не е състезание, и второ, не, не участваш.
– Как да не е? Знаеш, че жената е тази, която решава и избира, а ние се състезаваме за нейното внимание и решение. И защо не съм част от играта? Какво ми има?
Беше толкова сладък в своето разочарование!
– Ами ти сигурно си лягаш с различна всяка вечер. Не че има нещо лошо, всеки си решава сам за себе си. Но аз просто не си падам по женкари. Сладък си, много, но това някак си ме кара да не искам. Съжалявам! – беше искрена.
– Това ли мислиш за мен? – гръмкият му смях отекна в ушите й въпреки силната музика. – Де да беше така…
– А не е ли? Ето че седиш тук срещу мен и ми предлагаш да вляза в леглото ти, а единственото, което знаеш за мен е името ми. Та аз още не съм изпила първата си чаша, а ти вече правиш планове да спиш с мен. Какво да си помисля?
– Лошо ли е това, че те харесвам и искам да съм с теб?
– Не, разбира се, проблемът е в мен. Нека не го обсъждаме повече. Поласкана съм, но не, благодаря.
– Както искаш, красавице. Ако промениш мнението си, аз съм тук и те чакам.
– Да бе, да стоя и да те чакам до 5 часа, че аз ще съм пияна до тогава.
– Ето, виждаш ли, че не е толкова лесно да вкарам жена в леглото си с моята професия каквото и име да й се носи. Но определено не обичам да си лягам с пияни жени. Още уиски? – повдигна вежда въпросително и кимна с глава по посока на почти празната й чаша.
– Не, още не, нещо много бързо ми върви пиенето, ще трябва да забавя темпото.
Анна бръкна в купичката с ядките и сложи няколко бадема в устата си. Огледа се отново около себе си и забеляза новодошлите хора. Нищо интересно на хоризонта. Извади телефона от чантичката си и впери поглед в него. Нямаше съобщения. Нямаше и от кога да има. Не й се ровеше в интернет сега. За разлика от повечето хора в бара, които бяха забили носове в телефоните си, тя искаше да присъства тук и сега. Уискито беше започнало да загрява гърдите й и приятно да замайва главата й. Огледа се отново с желание и се опита да открие обект на внимание. С периферното си зрение забеляза компания млади мъже, която тъкмо влизаше в бара. Бяха четирима, добре сложени и симпатични. Проправиха си път сред танцуващите на дансинга и се заеха да си търсят място за сядане. Видя, че се оглеждаха в жените около себе си и разбра, че искаха да си намерят компания за вечерта. Да, нормално. Настаниха се на единствената свободна висока маса, която беше точно срещу нея. Местата бяха само две ,така че двама от тях останаха прави и облегнаха мускулестите си ръце върху масата.
Анна се загледа право в тях, нахално и без притеснения. Хареса единия, който беше в дънки, подчертаващи перфектния му задник и бяла риза на едри цветя, опъната по оформените му гърди и контрастираща на черната му коса. В този момент главата му се обърна към нея и той забеляза, че го гледа. Погледът му се фиксира в нея и тя забеляза леката усмивка, пробягваща по плътните му устни. Реши, че ще насочи вниманието си именно към него и леко повдигна чашата си за наздраве. Видя кимването му и се обърна обратно към бармана, който вече бе забелязал зараждащия се флирт между двамата.
– Ще ми сипеш ли още едно? – поръча си и допи и последната глътка преди да постави празната си чаша пред него.
– Ще ми позволиш ли да те почерпя? – чу непознат глас зад себе си.
Обърна глава и видя симпатичния мъж до себе си. Отблизо беше дори още по-хубав.
– Разбира се. Благодаря. – отговори му уверено докато го гледаше право в очите.
– Едно питие за дамата и уиски за мен, чисто, без лед. – поръча на бармана.
– Аз съм Боби, приятно ми е. – докосна я леко и някак си нехайно по бедрото.
– Анна, и на мен.
– Сама ли си тази вечер? – погледът му я изгаряше. Беше истински майстор на флирта.
– Ами да, така се оказа. – удържа на погледа му тя.
– Искаш ли да се присъединиш към нас? Грехота е такава прекрасна жена да седи сама на бара.
– А твоите приятели какво ще си помислят. Няма ли да попреча на флирта тази вечер?
– За мен флирта приключва с теб. Тях не ги мисли, те ще оправят. Искам да си с мен.
Категоричният му властен и мъжкарски тон направо подкоси краката й. Добре, че беше седнала стабилно на стола. Поиска го веднага, знаеше, че ще го заведе у дома си тази вечер и беше щастлива, че бе привлякла вниманието му.
– Какво ще кажеш? Идваш ли с мен? – не се отказваше той.
– Ами добре. Ще ми е приятно в компанията ти.
Анна стана от стола, взе чантата си и застана до него. Дори и с високите си токове беше по-ниска и усети приятната закрила, която ръста и осанката му й осигуряваха. Обърна се, кимна на бармана и позволи на Боби да вземе чашата й. Отидоха до масата им и единият от приятелите му й отстъпи мястото си, за да седне. Боби застана до нея и се наведе. Целуна леко и предпазливо темето й сякаш колкото да провери реакцията й. Анна вдигна глава към него и устните й се оказаха в опасна близост с неговите. Почувства всяко негово движение, а когато усети устните му върху своите, леко потръпна върху стола, а слабините й се свиха от желание. Езикът му, лек и ефирен се плъзна по нейния и двата заиграха в бавен танц, който накара в корема й да запърхат пеперуди. Беше страстен и точно толкова чувствен колкото на нея й харесва. Ръката му зашари по гърба й и накара кожата й да настръхне. Желаеше го с цялото си същество. Осъзнаваше колко отдавна не си беше позволявала да флиртува, да се целува, да се чувства желана и избрана.
С напредването на вечерта нямаше търпение да се усамоти с Боби и най-накрая да го почувства в себе си. Беше напълно забравила за работата, предстоящата конференция и ролята й на лектор там. Наближаваше един часа когато след поредната страстна целувка между двамата Анна чу Боби да казва в ухото й:
– Искам те само за мен тази вечер и те искам сега!
Отново потръпна цялата.
– Имаш ме. Искаш ли да отидем у нас? – попита го с желание.
– Да, само да кажа на приятелите ми, че тръгваме и ще повикам такси.
Петнадесет минути по-късно пътуваха към дома й. На задната седалка на колата ръцете му играеха по цялото й тяло, а устните му опитваха нейните с настървение. Плати на шофьора и я последва нетърпеливо към входа.
Влязоха в апартамента и Анна светна лампата в коридора. Ловко свали обувките си и усети лекотата след като се отърва от високите токчета. Стана още по-мъничка в сравнение с ръста на Боби и се почувства малка и желана. Той се наведе, вдигна я и я понесе към вътрешността на апартамента. Посочи му с глава спалнята и се остави да бъде поставена на земята. Обърна се с гръб към него и отметна косата си пред лявото си рамо. Пръстите му ловко свалиха ципа на роклята й и минута по-късно тя остана само по бельо пред него. Усети допира му върху плътта на дупето си и потрепери в ръцете му. Обърна се към него и започна да сваля колана, а после и дънките. Погледна ерекцията му, която беше издула тесните боксери и го пожела в себе си. Анна легна по корем на голямото легло, леко разтвори краката си и повдигна дупе към него. Боби се наведе над нея и облиза голата плът, показала се под бельото. Отмести го и разтвори двете бузи. Езикът му се плъзна по отвора и направи кръгови движения около него. Тя се повдигна още към него и се разтвори максимално. Чу скъсването на прашките и това я възбуди още повече. Ръката му я обхвана под корема и нагласи дупето и така че да му е максимално удобно. Облизваше я отгоре до долу, от клитора, до ануса и усещаше трепетите на възбуденото й тяло. Задъхана Анна се движеше в неговото темпо. Беше влажна, готова, искаща и очакваща. Отскубна се от захвата му и свали сутиена си. Пълните й гърди се разкриха пред жадния му поглед и тя забеляза усмивката на лицето му. Боби свали ризата и боксерите и остана гол и напълно открит към нея. Членът му готов и възбуден щръкна пред нея и я накара да прокара език по устните си.
– Искам те! – каза му задъхано
– И аз теб. Прекрасна си. Имаш тяло само за секс. Ела тук.
Приседна до нея на леглото и обхвана гърдите й с двете си ръце, а те лесно напълниха шепите му. Облиза щръкналите зърна и леко ги засмука. Анна усети тръпките по дължината на гръбнака си и се изви назад като струна. Наведе се и пое в устни възбудения член пред себе си. Леко засмука главичката и започна да я облизва докато движеше ръката си в кръгови движения около ствола му.
– О, Анна, ще ме побъркаш! Толкова си добра с устата. Моля те, не спирай.
Боби движеше ханша си нагоре и надолу, навлизайки все по-дълбоко в устата й. Беше затворил очи и стискаше зъби, през които шумно излизаше въздуха на възбудата му. Тя засмукваше главичката му и облизваше лакомо всеки милиметър. Членът му беше твърд и пулсиращ и Анна имаше чувството, че ще свърши всеки момент, а тя не искаше това. Отдели устните си от него и леко го бутна, така че да легне на леглото. Взе презерватив от шкафа до себе си и ловко го надяна на члена му. Прекрачи го и усети възбудата му да гали отвора й. Натисна надолу и той я изпълни с прекрасната си големина. Започна да се движи първоначално бавно и много прочувствено в кръг като искаше да се наслади максимално на чувството и приятния гъдел, пробягващ през корема й. Боби се пресегна и обхвана с шепи гърдите й които се поклащаха в ритъма на сластните й движения. Мачкаше ги силно и се движеше заедно с нея. Анна забърза темпото. Усещаше главичката на члена му да се блъска в онази точка вътре в нея, която можеше да я накара да се възпламени от удоволствие. Извиваше цялото си тяло, нагласяше се така че да не спира тръпките, пронизващи цялото й тяло. Ръцете на Боби се преместиха на дупето й, повдигайки я нагоре и надолу в бясно темпо. Тя се наведе и вкара езика си в устата му. Започна да го целува жадно и страстно и това още повече я доближи до така желаната кулминация. Мускулите на вагината й се свиха в мощна контракция, която бързо пропълзя по тялото й нагоре и изтръгна силно охкане от устните й, все още впити в тези на мъжа под нея. Стискаше и разпускаше слабините си, захващайки члена му като в менгеме. Той изчака малко, възбудата от свършването й да премине и я отмести от себе си. Изправи я и я заведе до прозореца. Наведе я така че лактите й да се опрат на перваза. Тя беше все още леко замаяна от скорошното удоволствие и се подчиняваше с готовност на желанията му. Застана зад нея и потърка твърдия си член първо в клитора й, а после намери цепката й и влезе в нея с напористо движение. Започна да се движи бързо, личеше си, че скоро ще достигне края. Наведе се плътно над нея и усети горещата й кожа под себе си. Обхвана големите й гърди, облиза гърба й и почувства свиването на вагината около члена си. Тя пъшкаше се и се извиваше под него и това само увеличаваше възбудата и желанието му. Прокара пръста си по гръбнака й и постепенно достигна до изпъкналото дупе. Плясна първо едната буза, а после другата – силно и отривисто. Шумът отекна в тихата стая. Анна изви гърба си и така разтвори още повече дълбините си за него.
– Пак! Искам пак, по-силно, моля те! – изстена тя.
Ръката му удари силно вече изтръпналата кожа, а после повтори отново. Постепенно увеличи темпото и силата на удара си. Телата им, отдадени на танца на страстта бяха потни, гърчещи се и се извиваха, вплетени едно в друго. Минута по-късно извади члена си от нея, махна презерватива и свърши с вик върху гърба и дупето й. Когато успокои дишането си, я хвана за ръка и я поведе към банята, която беше забелязал на влизане.
Изкъпаха се заедно и увити в кърпи се върнаха и излегнаха в хладното легло.
– Беше изключително! – каза й и се обърна, за да я целуне по слепоочието. – Много си добра и наистина ми беше хубаво с теб.
– И ти си много добър. Накара ме да свърша, а това не се случва с всеки мъж. – погали го по мократа коса.
– Поласкан съм!
Полежаха още малко заедно и Боби стана, за да облече дрехите си.
– Предпочитам да се прибера у нас. – каза й докато тя лежеше на една страна на леглото и го наблюдаваше.
– Аз също. Отвикнала съм да спя с друг, пък и имам нужда да си почина, утре ме чака работа.
– Мога ли да си запиша телефона ти. Определено бих желал да те видя отново. – беше готов и се наведе да я целуне нежно по устните.
– С удоволствие!
Даде му номера си и го изпрати до вратата. Върна се в спалнята, облече къси панталонки и потниче и легна задоволена в леглото. Сънят пристигна бързо и затвори клепките й, уморени от преживяното през деня.
Прочети продължението тук:
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
