Точно в един часа се видяхме с Ева в любимия ни японски ресторант недалеч от офиса. Беше доста скъпо, но пък готвачът ми беше приятел и нечовешки добър, а и почти винаги ни черпеше десерт. Днес решихме да му отпуснем края и откъм време, и откъм поръчки. Обедната ми почивка беше час, но аз като търговец можех да си измислям поводи да излизам и да се бавя повече. Когато бях наистина нагла, откарвахме с Ева и по 2 до 3 часа, като се отдавахме на пиене, пиперливи разговори и планове за бъдещето. Тя имаше собствен бизнес и можеше да прави каквото си поиска. Нямаше да ми е първият обяд, полят с вино, а и днес шефовете отсъстваха, така че можех спокойно да си го позволя. За пореден път имах нужда да си излея душата пред нея. Колко ли страници биха се изписали за женското приятелство! Няма нищо по-сладко от това да седнеш с най-добрата си приятелка и да си споделяте нещата от живота – от най-незначителните глупости до истински големите проблеми. Аз например можех да прекарам с Ева четири часа и след това да се прибера вкъщи, да ѝ звънна отново и да откараме нови три часа в сладко бъбрене.
След разменените целувки и прегръдки седнахме на обичайната ни маса, удобно изолирана в един от ъглите на заведението, спокойни, че можем да си говорим, далеч от чуждите уши.
– Какво си се вкиснала днес? – започна Ева направо, като ме гледаше преценяващо с присвити очи. – Сутринта звучеше ужасно по телефона – тя извади кутията си с цигари и я сложи на масата. Не обичах този неин навик, но така и не успявах да я убедя да се откаже.
– Нищо ново под слънцето. Просто нещата с Петър са все така скапани. Исках да се чукаме сутринта, но той отново ми отказа, а аз си имам нужди и това си е. Супертъпо е да живееш с един мъж, да се будите заедно, а той да няма желание да те докосва – тръснах ядосано глава и вдигнах ръка към сервитьора. Исках да материализира бутилка вино на масата ни.
Бях и наистина гладна. Сутринта не ми беше до закуска. Изхвърчах ядосана от вкъщи след опитите ми да възбудя проклетия си приятел. Напоследък бях направила супертяло. Трепех се във фитнеса, откакто от работата ни осигуриха безплатни карти, а в събота и неделя тичах в парка. Природно имах дълги крака, е не чак като на манекенка, но си ги биваше. Дупето ми беше вирнато като на бразилска танцьорка, а от коремчето, което имах миналата година, почти нямаше следа. Изучавах менюто лакомо и пръстът ми препускаше по апетитните ястия, като се спираше на всяко второ. Започнах със салата от пикантно мариновани краставички и октопод, поръчах и Окономияки, порция доволно голяма да задоволи апетита ми.
– За мен Рамен – чух Ева да казва своята поръчка. – А за после Яки соба.
Поръчахме бутилка хубаво бяло вино. Ева запали първата си цигара и жадно я засмука. Толкова ѝ харесваше, че чак на мен ми се допуши. Издиша дима право в лицето ми и се закикоти при вида на физиономията ми.
– Хайде, говори – подкани ме тя. – Ето донесоха и виното, вече можем да започваме.
– Ами знам, че вече си го чувала, но се чувствам някак заседнала в живота. Да, имам работа, имам и приятел, но нито едно от двете не ми носи нужното удовлетворение – започнах аз, докато разливах виното по чашите. – Направо съм като закотвена и лошото е, че не предприемам нищо по въпроса.
– Разбирам те. За Петър съм ти казала отдавна. Изобщо не трябваше да го прибираш първия път, а за втория направо не искам и да мисля – Ева издиша дима към тавана и отпи от чашата с плътните си устни, начервени с кървавочервено матово червило.
Беше красавица, средно висока, около метър шестдесет и пет, с гъста руса коса, която боядисваше старателно на всеки 20 дни, с големи кафяви очи с изкуствени мигли, безумно секси, но не прекалено слаба, винаги облечена съвършено и ухаеща на скъп парфюм. Гърдите ѝ бяха правени от най-добрия хирург, а ноктите ѝ – съвършено лакирани според последните тенденции. Изобщо поддържана жена! Имаше ултрамодерно и скъпарско шивашко ателие, където шиеше за елита на столицата, както и магазин за яки платове, които внасяше от чужбина. Често ходехме на лов за десени заедно из Италия или други кътчета на Европа.
– Младежът е симпатичен, даже много, но е инфантилен и без перспектива. Не ти отива, ти не си жена за подобен мъж. На него му трябва малка, кротка домакиня, която ще го гледа в очите като кошута и ще му се възхищава – продължи да разсъждава тя. – Ти си друга бира. Не можеш да се възхищаваш на мъж без покритие, а и нямаш търпение да развиваш потенциала му. Не трябва да избираш мъже, които позволяват да ги мачкаш, да не говорим, че изобщо не трябва да го правиш. Но намери някой, който да отива на твоята интелигентност, който те кара да се развиваш и да му се възхищаваш. И се научи да си затваряш устата, мамка му!
– Аууу, майко мила, днес си направо с картечницата. Но не ти се сърдя, от това имам нужда в момента. Всичко това го знам, но някак си повтарям модела на поведение. Прекрасно знаеш и за предишните ми връзки – съгласих се аз, като вече набождах парченце октопод от апетитната салата.
– Да, просто са като от калъп, ама и ти ги привличаш едни… Петър поне може да изразява чувствата си за разлика от предишните ти чукове, които сякаш имаха шипове в гърлото. Красиви, но безчувствени и не на последно място льохмани без бъдеще. С една дума – удобни.
– Ама баш! – телефонът ми звънна. Беше непознат номер, но аз изключих звука и се съсредоточих в разговора.
– А замисляла ли си се, че може би един удобен мъж е точно това, от което се нуждаеш? – Ева повдигна вежда и ме изгледа предизвикателно.
– Абсурд! – направо подскочих на стола. – Виж, че не се получава, и не ме карай да си бръчкам челото, знаеш, че не ходя на масажи като теб.
– А трябва. Наистина, Ана, вземи вече да тръгнеш на масажи както на тялото, така и на лицето. Колко пъти да ти давам номера на масажиста ми! Но не измествай разговора от мъжете.
– Не съм си го и помисляла. Просто удобните мъже ме изкарват извън нерви, но не знам дали неудобните няма да са прекалено некомфортни и дали ще издържа властната им натура…
– Именно! Това имах предвид – вече говореше с пълна уста, но си личеше, че е разпалена. – Боже, и аз как се нахвърлих на храната, а изядох цяла чиния с бъркани яйца тази сутрин. – При тези думи Ева остави клечките и извади нова цигара от кутията. – Помисли дали не ти трябва мъж, който да те слуша, да е, как да кажа, ами, лесен и, да, думата е точно удобен, и с когото да се погаждате. Да е добър, да е разбран. Не че ти го препоръчвам, просто не знам дали си в състояние да издържиш онзи, когото искаш.
– За какво ми е мъж, който да ме слуша? Ако искам нещо такова, ще си купя дакел! – Ева прихна срещу мен и започна да удря с ръка по масата. – Така де, ако искам някой дресиран, кучето е най-добрият вариант. Както виждаш, досега всички са били такива и аз просто не мога да се примиря, не, това не са моите мъже. Но трябва много добре да помисля как да се справя с един амбициозен истински мъж, защото, както казваш, и аз не съм от лесните. Не знам дали ще успея да вирея с властен мъжкар, който знае какво иска, защото почти винаги това е равно на арогантност. А и тези мъже са женкари.
– Просто трябва да станеш… ами по-женствена, по-мека, по-разбираща и подкрепяща, с една дума – по-смирена. Една жена става такава, когато е до силен мъж, мъж намясто. Ще можеш ли? – Ева ме гледаше право в очите, докато хапеше джуките си, сякаш не вярваше, че това е възможно.
– Много бих искала – замислих се над думите на приятелката ми, докато довършвах салатата. Направих знак на сервитьора да носи основните ни ястия.
– Освен това мъжът намясто не е задължително да бъде арогантен и агресивен женкар. Напротив, ще е на стъпка пред жената и ще се грижи за стабилността на връзката, но ще се вслушва в нея, ще уважава изборите и решенията ѝ – продължи размишленията си Ева, докато въртеше вилицата във вече празната си чиния. – Ти няма да си избереш някой тиранин и доминант все пак.
– Добре, решила ли си какво ще правиш с Петър? – чух я да пита и нещо стегна гърдите ми. Знаех, че трябва да се справя с това, но разговорът ме плашеше.
– Ами не мога да съм с него. Не е честно нито спрямо мен, нито спрямо него. Добър човек е и знам, че ме обича, но това не ми е достатъчно. Луда ли съм?
– Не, за бога! Просто знаеш какво искаш и няма да направиш компромиси. Не и с това. Разбирам те, но добре помисли над това, което ти казах – ще можеш ли да бъдеш жената до един истински мъжкар. Обмисли го и се опитай да разбереш какво наистина означава.
– Права си – благодарих ѝ и се нахвърлих върху Окономиякито, което сервитьорът остави пред мен. Погледнах бутилката вино. Имаше още съвсем малко. Ева проследи погледа ми и просто ми кимна. Това беше една от причините да я обичам, разбирахме се само с поглед. А сервитьорът вече припкаше към нас, за да запише. Вече знаеше, че сме редовни и доста капризни клиентки, а и сме познати на шефа.
– Какво става в работата? – Ева реши да смени темата.
– Ами чакам възможност за повишение. Както ти казах по телефона, почти съм сигурна, че ще разкарат Мая, и се надявам аз да седна на бюрото ѝ – говорех бързо и развълнувано почти без да си поемам въздух. – След като назначиха Мария за директор реклама, не мисля, че биха ми отказали следващата възможност.
– Ами, ако го направят? Ако пак те прескочат? – зададе ми въпроса, който се въртеше в главата ми от известно време. Погледнах си телефона, за да видя колко е часът, и забелязах, че ме търси отново номерът от преди малко. Игнорирах го отново, настоящият разговор ми беше по-важен, щях да звънна после.
– Тогава ще напусна! – казах го категорично и решително, наежена като рис.
– Просто ей така, без да си намериш нещо друго? – Ева поклати глава в знак на несъгласие.
– Защо не? Щом не ме ценят, да си гледат работата! Няма да им стоя повече, да им докарвам пари и да си хабя идеите. Просто не си заслужава.
– Така е, но помисли малко. Живееш под наем, не си се научила да пестиш и следователно нямаш нищо заделено, мъжът ти не е милионер, за да те издържа, а търка дамаската на хазяина ти, какво тогава ще правиш, по дяволите? – тя запали нова цигара и облачета дим излязоха от устата ѝ. Беше се разпалила още повече.
Налях ни вино, с което приключих старата бутилка и започнахме новата. Това беше работа на сервитьора, но той като че ли уплашен от прекалено разпаления ни разговор, стоеше настрани и се правеше, че не съществуваме. Шушумига! Ще трябва да кажа на моя приятел, че този не го бива.
– Не знам, не издържам повече така. Дадох им прекалено много от себе си. Да, научих много неща, но всичко това е благодарение на мен. Никой не ме напътстваше, не ме и обучаваше, всичко, което съм постигнала, е благодарение на мен самата. Заслужавам шибаното повишение!
– Несъмнено, но трябва да мислиш практично. Знам, че си топка от емоции, но трябва да си реалист. Ако не ти дадат място, започни да си търсиш работа и напусни едва когато си намериш – Ева държеше на мнението си и дълбоко в себе си знаех, че е права.
– Ще видим, и без това ще се разбере до седмица-две. Знам го от сигурен източник. Само се надявам да не реагирам отново като Тазманийския дявол и като науча, че не са ме повишили, да си тръгна още същия ден.
– И таз добра! И не ми излизай пак с твоя изгорен Уран. Не ме интересува какво ти гори, важното е да запазиш самообладание и да си практична. Ще имаш още по-голям стимул да си търсиш нова работа, а междувременно ще вземаш пари поне за наема и сметките.
– Права си, знам го – съгласих се с нея и захвърлих клечите на масата. Бях приключила с основното и като че ли имах място за десерт. – Но като се познавам, е твърде вероятно да изкрейзя.
– Ами тогава ще те питам какво ще правиш заедно с Петър без работа, по цял ден вкъщи. Просто не ми се мисли. Ще научиш наизуст творчеството на Шаде, Ищар и другите му любимки, че и на сън ще си припяваш. Ще ядем ли нещо сладко?
– Не ми се яде японски десерт. Искам нещо, полято обилно с шоколад. Нека идем в нашата сладкарничка, мисля да прекаля днес, но първо да платим.
Погледнах си отново телефона, бяха изминали близо два часа. Звъннах набързо на Деси да я попитам какво се случва в офиса и като разбрах, че всичко е спокойно, се отпуснах и реших, че имам време за торта и кафе. Бяхме развеселени от виното и решихме да не довършваме бутилката. Излязохме подръка от ресторанта, като се кикотехме силно и леко се клатушкахме, привличайки погледите на минувачите.
Сладкарницата беше наблизо и ние забързахме натам. Беше студено и мрачно, а сивотата на зимния ден никак не отиваше на любимата ми София. Ускорихме крачка, въпреки че днес бях обула високите ботуши с тънкия като карфица ток. Секси, но адски трудни за ходене. Като се замислех, шкафът ми беше пълен с такива, но красотата иска жертви. Аз просто си падах по хубавите неща – стилни обувки, модерни дрехи, уникални аксесоари и квалитетна козметика. Съвсем скоро пристигнахме и вече зяпахме във витрината, за да изберем какво да хапнем за десерт.
И този път заложих на двойно шоколадова торта и голямо лате, а Ева си поръча френска селска и силно двойно кафе. Аз не съм кафеджийка и ако гаврътнех едно двойно, щях да летя на метлата от центъра до „Младост“ и обратно поне няколко пъти, докато се стъмни. Забодох вилицата в сладкото изкушение в красивата чинийка и в миг се почувствах виновна, като си представих как хиляди малки калории се закотвят на дупето и корема ми и ме превръщат в символа на гумите „Мишлен“. Не можех да се похваля с перфектно тяло, дадено ми по природа. Да, имах данни, но трябваше да се поддържам непрекъснато. Резултатът, който бях постигнала, беше плод на безумни терзания в залата, парка и сауната, а и на лишения от храна, които понякога траеха със седмици. А и с Петър не правехме достатъчно секс, за да изгарям калориите. Достатъчно ли казах? Имах предвид никакъв.
– Знаеш ли кой дойде в ателието ми вчера? – гласът на Ева ме извади от самовглъбението.
– Кой? – попитах някак вяло без никакви очаквания.
– Ник Коен – каза го някак между другото, докато отпиваше от чашата.
– Ник? Като Ник суперзвездата? – изписках невярващо аз и изпуснах вилицата, която само допреди малко беше сякаш залепена за ръката ми.
– Именно, самият Ник, секссимволът от плът и кръв. Не че нещо, но смятам да го изчукам – намигна ми тя съвсем безцеремонно все едно говореше за някой смотльо, когото беше подбрала с лекота на улицата.
– Леле, как можа да го пазиш в тайна по време на целия обяд?! Какъв е? Много ли е готин? Секси ли е? Как мирише? Висок ли е? Снима ли се с него? – усещах как думите се изстрелват от устата ми като топчетата от пушката за пейнтбол на пощурял тийнейджър.
– Ха-ха-ха, ще ме убиеш! Готин е, и то много, мирише на секс и як парфюм, тялото му е… ами уникално, съблече се, за да му вземем мерки, и всички в ателието полудяха. Успях да разбера, че ще записва нова песен, явно му се обади мениджърът, докато беше в съблекалнята.
– Чакай, чакай! Какво беше това с чукането? Как така ще го изчукаш? Нали уж си имал ново гадже, а и как ще стане, боже, разказвай! Като си помисля само как дрънках на обяда, а ти си имала такава новина!
– Това за гаджето не знам, а и не ме интересува. Смятам, знаеш, че когато поискам нещо, не се спирам, докато не го получа. А и той сам дойде в бърлогата ми. Никога не съм очаквала да го видя там. Човек като него си купува дрехи от „Версаче“, „Долче“ и кого ли още не, от бутиците в Париж, Милано, Ню Йорк. Кой да помисли, че ще иска да му ушия костюм. Донесе си модела, избра си платове и, воала, ще си има дреха, направена от мен.
Ева затвори очи някак замечтано, сякаш си представяше как го разсъблича. Огледах добре приятелката си. Нямаше мъж, който да не иска да е с нея, ако наистина разбира от жени. Женствена и страстна, уверена и забавна, успешна и креативна, беше перфектната половинка за всеки мъж. Не се и съмнявах, че Ник щеше да е щастлив да я има. Да си призная честно, лека завист ме стегна за гърлото и за пореден път си дадох сметка, че не съм достатъчно добър човек. От всичко, което бях чувала и чела, успешните и щастливи хора не завиждат, а се радват на чуждите успехи. Доволни са от това, което имат и са постигнали, а ако нещо не им достига, те просто работят, за да го получат, а не се вторачват злобно в успехите на другите. Опитах се да се зашлевя мислено и да се зарадвам искрено за Ева. Това, че аз не бях щастлива с връзката си, не трябваше да ми попречи да се изкефя на това, което ѝ се беше случило. Предполагам, че се дължеше на факта, че става въпрос за Ник Коен, по който бях, меко казано, луда. Кой ли не беше!
– Боже, да, изчукай го и после ела да ми разкажеш ВСИЧКО. Искам да го побъркаш, леле, не мога да повярвам, че ще си легнеш с толкова красив мъж и при това не кой да е, а Ник Коен. Че той е бог! – не спирах да изказвам възторга си, като я гледах с блеснали очи.
– Е, чак пък бог. Остави ми телефона си, но не смятам да му се обаждам, искам той да направи първата крачка, макар че ако не се случи, ще му скоча аз. Отдавна не съм си лягала с красавец. Имам нужда от секс с мъж с такова тяло и излъчване, а и успехът му е толкова възбуждащ, уникален афродизиак – тя облиза лъжичката от кафето така сякаш Ник седеше срещу нея, а не аз.
– Кога ще идва пак?
– Ами съвсем скоро, за първата си проба, ако не ми се обади преди това – замърка Ева. – Но честно казано, не вярвам, мисля, че ще изчака да се видим.
– Слушай, Ева, не ти ли се иска да имаш вече сериозна връзка? Без приятел си от повече от година и половина.
– В такива моменти изобщо не – тя се засмя силно и отметна перфектно фризираната си руса коса. – Засега съм си добре така. Пътувам си когато и където искам, ходя по заведения, без да се обяснявам, чукам когото искам и сутрин се будя напряко в леглото просто защото мога да си го позволя.
– А не искаш ли да се будиш в прегръдките на някого? – настоявах аз.
– Ти, като се будиш, какво? Да не би да си щастлива? – отговори ми някак прекалено бързо.
– Туше! Аз имах предвид мъж, който те кара да се усмихваш и да летиш, да изпълва деня ти с радост, а нощите със страст.
– Боже, каква си ми романтичка! – пресегна се и ме боцна по носа с върха на вилицата си. – Разбирам те, може би да, но не на този етап, сега искам да си поживея така. С теб сме различни в това отношение. Не казвам, че ще остана сама до края на живота си, просто в момента така ми е добре. Може би след няколко години…
– Ама…
– Не, не ми казвай, че часовникът ми тиктака. Знам, че съм на тридесет и пет – прекъсна ме набързо, като размаха показалец насреща ми. – Когато съм готова, мъжът ще дойде, все още имам време, засега ще е така. На мен така си ми харесва.
Реших да не ѝ противореча. Беше права за себе си. Аз от своя страна вече исках семейство с прекрасен мъж, който да ме обича и да ме уважава. Последните ми връзки обаче не бяха никак подходящи. Мамини синчета, прекалено мекушави и без всякакви амбиции. Нежни и някак прекалено добри, чак до глупост, а това ме изнервяше. Мечтаех си за истински мъж, който да ме грабне и да ме завихри във въздуха като торнадо, без да ми дава да си поема дъх.
– Дръж ме в течение за Ник – смених темата и погледнах колко е часът. Въпреки че шефовете ги нямаше днес, бях прекалила с времето, прекарано навън. Трябваше да се връщам в офиса. – Хайде да ставаме, скъпа, трябва да вървя.
Навън беше започнало да вали сняг, макар и слабо. Времето бе омекнало, но си оставаше мрачно и депресиращо. Разделихме се с целувка и аз забързах към работата. Май нямаше да мога да работя повече днес. Емоциите покрай разговора ни едва ли щяха да ми позволят да звъня на клиентите по телефона.
Деси седеше така, както я бях оставила, зазяпана в монитора, само че сега хапваше печено кашу, като загребваше от едно пликче на бюрото си. Явно беше изтичала до близкия био магазин, докато ме нямаше. Беше нова и не си позволяваше такива отсъствия като мен, а и имаше да наваксва с продажбите, ако искаше да се задържи за по-дълго.
Седнах на бюрото си, сложих си слушалки и се зарових в снимките на Ник Коен – музикантът с готин псевдоним, който вече бе пробил в MTV, и то с три парчета, на които беше направил впечатляващи клипове. Кариерата му се развиваше суперуспешно в последните години и той имаше все повече участия както у нас, така и в чужбина. Бях ходила на един негов концерт преди година, но с голяма компания и в другия край на клуба, така че не можах да му се насладя напълно. А и нямаше как, защото Петър беше с мен. Не бях истинска фенка явно. Другите жени го следваха навсякъде, а аз се любувах само на снимките му в Инстаграм и на парчетата му, които пускаха буквално по всички радиа. Е, гледах и клиповете му, разбира се, но не се ровех в интернет за новини около него, знаех само това, което ми попадаше случайно. Няма да крия, че често си представях как съм в обятията му и всяка фантазия завършваше с разтърсващи оргазми. Така или иначе нямах шанс с него, но поне можех да мечтая. Ник беше не само изключително талантлив, с наистина невероятни песни, но и много, много красив. Жените лудееха по него, а медиите го следваха неотлъчно и бълваха какво ли не на феновете му.
Можете да купите книгата тук
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Отговорът е любов – първа глава
Трета книга на Цвете Лале на хоризонта
