Понякога една приказка започва с парче плат, старинно копче или чаша кафе под звуците на любима музика. В ателието на Силвия от СисАрт се раждат зайчета, мечета, лисици и кукли, всеки герой със собствен характер и история. Зад тях стоят сръчни ръце, внимание към най-малкия детайл и въображение, което превръща обикновените материали в герои. А когато не създава поредното си творение, Силвето мечтае за малка къщичка в гората, сред цветя и тишина. Поканих я да ни разкаже как започва всичко и какво се крие зад този необикновен свят.
Кога за първи път усети, че не просто изработваш играчки, а създаваш герои?
Моето начало бяха завивките. Дълго време шиех пачуърк завивки. Изпитвах голямо удоволствие да съединявам различни по цвят квадратчета, вследствие на което се получаваха красиви завивки. Постепенно като акцент към тях добавих бродирани и апликирани картинки. Смея да твърдя, че се получаваха изключително красиви. Все още ги изработвам. И както се получава при повечето творци, изпитвах нужда да опитам нещо ново, да вървя напред и да се развивам. Така се появиха първите ми кукли и играчки. В началото не ми се получаваха кой знае колко добре, но никога не съм си мислела да се откажа. И така, стъпка по стъпка, обикновените на вид играчки започнаха да се превръщат в герои. Една риза със златни копченца, една папионка и едни тиранти в компанията на кариран панталон са добра комбинация, нали? Ето така се раждат приказни герои. Но има и още нещо, което си мисля, че е много важно. Името! Когато дадеш име на едно създание, ти му даваш душа. И така, това Зайче или Мече става Мечка с характер и започва да живее свой живот.
Помниш ли първия герой, който създаде? Как изглеждаше той и какво си спомняш от онзи момент?
Спомням си една от първите си кукли, които създадох. Сега стои в ателието и ми напомня от къде съм тръгнала. Много си я харесвах и се гордеех с нея. Уших й рокля от тъмно синьо кадифе и в допълнение сложих бяла дантела. Тя е доста различна и не толкова добре изработена като сегашните, но винаги трябва да помним от къде сме тръгнали и до къде сме стигнали. Всеки ден се старая да надграждам и да се уча.
Гледам твоите зайчета, мечета, лисици и кукли и имам усещането, че всеки от тях има собствен характер. Първо измисляш героя и после го създаваш, или той се ражда в процеса?
Те са ми като дечица. Всеки със своята мечта и характер. Мисля, че е важно да отбележа, че никога не сядам да работя с мисълта, че трябва непременно да изработя кукла или животинка. Денят ми започва с чаша кафе и музика. Сядам в ателието и много често слушам Enya. Действа ми много магично и приказно. Пред очите ми са зелени поляни, гори, красивата Англия и Шотландия… Така се раждат моите момичета и момчета. Но почти никога нямам идея какъв ще е крайният резултат. На финала историята и името идват сами.
Използваш естествени материали, за да създадеш своите герои. Има ли такива, без които не можеш да си представиш работата си? Чувала съм за мохера на Helmbold например.
Разбира се, материалите са много важна подробност. От мохера на Helmbold животинките оживяват. Това е така, защото основата е много здрав памук, който не се разтяга и не се свива. Това позволява много плътно пълнене на самата играчка и така тя заема естествена форма. Косъмът е естествена вълна от ангорска коза. Компанията Helmbold е сред най-старите и авторитетни фабрики за специализиран плюш в света. Основана е през далечната 1900 г. Изработвам играчки и от обикновен плюш, разбира се. Мисля, че най-важното е да влагаш сърце и внимание във всичко до което се докоснеш. Правиш ли това, финалният резултат винаги е успешен.
Колко важен е самият материал за характера на един герой? Случвало ли се е да видиш определен плат, вълна, текстура и още преди да знаеш какво ще направиш от него, вече да си представяш персонаж?
Много често ми се е случвало да си купувам платове без да имам идея за какво ще ги използвам. Просто ми харесва десена и си го взимам с идеята, че все ще ми потрябва за нещо. Случвало се е да нарежа любима рокля или риза… Само защото съм решила, че точно този цвят е най-подходящ за роклята на някоя кукла. Точно така нарязах роклята на майка ми от абитурентския бал. Все още си пазя няколко парченца от нея.
Кое е по-трудно – да направиш самото животинче или да му създадеш характера чрез дрехите, лицето и малките детайли?
Най-лесно е да изработя животинчето. Не казвам, че е скучно, във всеки етап на създаване се крие магия, но лично за мен, вълнуващата част настъпва с малките детайли. Очичките са много отговорен момент. Те оформят характера! След това дрешките, аксесоарите… Всичко. Обичам да правя това!
Облеклото при твоите герои е толкова важно. Понякога само по дрехите можеш да си представиш какъв е този човек/животно. Как избираш дрехите им?
Не само облеклото е важно. Бих казала, че всичко е от значение. Случвало се е да тръгна от едно нищо и никакво копче. Вероятно звучи смешно, но е точно така. Спомням си две много красиви старинни копчета, които имах. Заради тях се наложи да ушия фрак за един много важен господин Заек. Моята работа е като игра. Игра на кукли.
Имаш ли любим герой сред всички, които си създала? Има ли някой, с когото си особено емоционално свързана?
Мисля си, че един ден е добре да отделя време и да преброя колко кукли и животники съм създала в годините. Сигурно ще се изненадам от цифрата. Безброй пъти съм изработвала Пипилота, Алиса, Падингтън, Питър… От всички най-сързана останах с Питър. Отгледах двете ми дъщери с историите за Зайчето Питър, Мисис Тиги Мигъл, Джемайма Патравата патица и Зайчето Бенджамин. Обожавам историите на Беатрикс Потър и мога да кажа, че съм голям фен на всичко свързано с нея. Преди три години пътувахме до Англия и посетих Lake District – езерна област в Северозападна Англия. След успеха на книжката „Приказка за зайчето Питър“, Беатрикс Потър започва да инвестира в имоти и земя и дарява над 4000 акра земя, ферми и имоти на организацията National Trust, за да запази уникалната природа от презастрояване. При пътуването посетих фермата Hill Top, която е запазена точно във вида, в който го е оставила. Невроятно място, което никога няма да забравя. Питър е моят емоционален герой. Много, много любим.
Какво чувстваш, когато изпратиш един от своите герои при новия му човек? И случва ли се да се чудиш къде е той и какво ли му се случва?
Аз съм свързана емоционално с всички кукли и животинки. Няма как да не съм. Имам щастието, обаче, да имам най-страхотните клиенти, с които сме свързани по някакъв начин. С някои дори станахме приятели през годините, за което съм благодарна. Много от тях ми изпращат снимки за да съм спокойна, че всичко е наред. Имам най-прекрасните клиенти.
Кое животно ти е най-любопитно да създаваш? Има ли такова, което още не си направила, но отдавна ти се върти в главата?
Към всяка животинка подхождам с любопитство. Няма значение дали е Мечка, Заек или пък Лисица. Винаги ми е любопитно какво ще се получи на финала. Имам няколко опита с Прасенца, които се получиха особено симпатични и бих опитала отново. Един опит имам и с една Коза. Отделно животните, много ми се иска да направя мой прочит на Карлсон. Някой ден ще стане и това.
Твоите снимки са част от магията – животинките са сред треви, цветя, в гората, сякаш наистина живеят там. Как измисляш сцените, в които ги снимаш?
Много обичам да се разхождам в парка. Правя го рано сутринта, докато няма хора и е тихо. Особено красиво е есента. Вече познавам всички храстчета тревички и скрити местенца за снимки. Спокойно мога да кажа, че не замислям никакви сцени предварително. Всичко се случва на мига. Когато съм притисната с времето и трябва да действам бързо, на разположение е моята билкова градина. Гоня „златния час“. Рано сутринта се получават разкошни снимки. Слънчевите лъчи падат леко и светлината е магична. Аз не съм фотограф, но се старая да пресъздам някаква история, която да говори.
Когато снимаш едно зайче в гората, например, виждаш ли в главата си история за него? Къде отива, кого среща, какво му се случва?
Понякога историите се появяват в главата ми по време на изработката и това влияе на самата животинка или кукла. Добавям аксесоар, който да подсили приказката. В такъв момент се е случвало да се появи и история с продължение и след ден-два да изработя кавалер или дама. Забавно е! Обичам да се забавлявам.
Твоите кукли са друга голяма част от творчеството ти. Как се промени отношението ти към тях през годините – от първите кукли до днешните ти персонажи? И какво ти дава работата с човешки образ, което не можеш да постигнеш при животните?
В началото започнах с най-обикновени парцалени кукли за игра. Стъпка по стъпка вървях по този труден път на куклоправенето. Първите ми кукли нямаха коси. Косите бяха от апликиран плат дрешките зашити за телата. Следващата стъпка беше промяната на тялото към по-изящно. Последва косата от прежда и сменящи се дрешки. След това преминах към кукленските коси и опитите ми в рисуването на лицата. Това беше най-трудното, но не се отказах.
Когато създаваш кукла, тя има лице, поглед, дрехи, поза… В кой момент започваш да усещаш, че пред теб вече не е просто изработен предмет, а персонаж?
Преди около пет години се обучвах в правенето на кукли в техниката скулптурен текстил. Дълги години се впечатлявах от тези красиви кукли. Докато не започнах да се уча, нямах идея колко е трудно. Те си имат всичко. От устните, бузките, нослето, та чак до миглите. Главата е цяла скулптура, която се извайва от вълна чрез иглонабиване. След това се покрива със специално трико за кукли и се правят обтяжки с много здрави конци. Изисква се особено внимание и търпение. Очите на тези кукли са много специален момент за мен. Те оживяват, щом ги изрисувам. Ето, това е моментът на истината. Глътка въздух, и тя вече е жива. Истинска магия!
Кое е най-трудното в това да създадеш убедителен човешки образ – да направиш лицето красиво или да му дадеш душа?
Винаги се старая да създавам красиви кукли. Това е водещото. Мисля, че всичко красиво има душа. Всичко създадено от ръцете на артиста има душа и е по свой начин красиво.
Има ли нещо от детството ти, което днес откриваш в работата си?
Вероятно аз все още съм дете. С пътя, който съм си избрала и следвам, колкото и да ми е трудно… Имам си кукли, животинки… Всеки ден се забавлявам и играя с тях. Какво по-хубаво от това? Щастлива съм!
Ти си майка на две момичета. Те участват ли по някакъв начин в този приказен свят? Случвало ли се е те да ти дадат идея за герой?
Майка на две момичета и баба на едно малко момиченце. Щастие! Голямата ми дъщеря завърши фармация, а сега учи педагогика. Като ученичка се увличаше в писането на истории. Дори има публикувани няколко в училищно издание. След писането започна да се учи да рисува и се справя добре. За кратко премина и през бродиране на брошки. Оказа се, че и с това се справя много добре. Сега е отдадена на малката си дъщеричка. Малката ми дъщеря завърши Художествената академия с дизайн на детската среда. Рисува много красиво и се увлича от фотография. Щастлива съм, че винаги има за какво да си говорим. И разбира се, винаги помагат с идеи.
Какво ти дава това творчество, което не можеш да получиш от нищо друго?
Свобода да създавам!
Какво се случва с теб, когато седнеш да работиш – губиш ли представа за времето?
Ателието ми се намира в двора на къщата, в която живеем. Случвало се е да се събудя в 04:00 сутринта и да започна работа. Много често губя представа за времето. Правенето на кукли увлича и понякога се изгубваш. Толкова е приятно, че не ти се завръща в реалноста.
Твоите изделия са ръчно направени и всяко е различно. Какво означава за теб думата „уникално“ в свят, в който можем да купим хиляди еднакви вещи?
Ръчно изработените изделия са специални не само за нас, които ги създаваме, а и за хората, за които ги създаваме. Ние, авторите, влагаме много емоции и чувства докато работим и това е безценно. Всеки продут е уникален сам по себе си и е неповторим.
Какво искаш да почувства човек, когато вземе твоя играчка в ръцете си?
Обич. Топлина. Грижа.
Ако животът ти беше приказка, какво животно щеше да бъдеш ти и защо?
Аз вероятно щях да бъда Заек. Зайчетата обичат тишината и скритите горски места. Точно това харесвам и аз. Тишината.
За какво мечтаеш?
Мечтая за малка къщичка в гората. С много цветя. И тишина.
Силвия живее в град Русе. Ателието й се намира в най-красивата част на града, на няколко крачки от река Дунав. Има прекрасно семейство с две вече пораснали дъщери. Обича планината, разходките край реката и животните. Семейството й си отглежда три котета и две кучета. Къщата й е пълна с живот. От 2012 г. се занимава активно с ръчна изработка. Има и още една малка страст – отглеждането на рози. В градината й живеят над 30 вида английски и японски розички. Обожава аромата им в летните дни.
Можете да я последвате във Фейсбук. Ето и страничката й!
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Ивелина Христова за рисуването с кафе и прекрасния аромат на картините й
Мариана Калъчева – приказната фея на изобразителното изкуство
