Когато реших да посетя Прага, останах неприятно изненадана, че няма полети до там с една от двете нискотарифни компании у нас, така че си купих билет от България еър, поне часовете на полетите бяха много удобни. Запазих набързо хотел в близост до Вацлавския площад (Václavské náměstí). Първото, което направих, разбира се, бе да го разгледам. Наречен е на Вацлав I, княз на Чехия. Можете да видите паметника му, на кон, точно пред огромния Национален музей. Доста е обширен и напомня на голям булевард, не случайно често е сравняван с Шанз-Елизе. По двете му страни има много магазини, така че ако искате да пазарувате, там е мястото. Ще откриете още скъпи хотели и заведения, в които може да хапнете или просто да изпиете чаша от прословутата чешка бира.
От там се отправих към астрономическия часовник Орлой в центъра на Стария град, който работи вече повече от 600 години. Погледнах за часа. Оставаха десет минути до един, а часовникът се раздвижва на всеки кръгъл час, но спокойно, ако хотелът ви е наблизо, знайте, че няма активност през нощта. Зад малките вратички, след като се отворят, се появяват фигурите на дванадесетте апостола, които обикалят в кръг съвсем за кратичко. През това време, симпатичен скелет под тях (олицетворяващ смъртта), дърпа въжето на камбанка, която оглася парада на светците. Освен часа, тук можете да видите движението на Слънцето и планетите, фазите на Луната и зодиакалните съзвездия. Както за почти всичко в Прага, и за този часовник има легенда. Мълви се, че чешкият му създател е трябвало да бъде ослепен след завършването му, за да не може да го построи на друго място. Когато му разрешили да погледне творението си за последен път, той го повредил толкова сериозно, че никой не могъл да го оправи в продължение на 100 години.
Този часовник показва 24 часа от денонощието, вместо стандартните 12 часа и има няколко циферблата. Най-външният, със златни арабски цифри, показва Старото Бохемско време, използвано от европейците през Средновековието. Във вътрешното ниво на циферблата са изобразени златни римски цифри, показващи немското време, което през 1547 г. измества Старото Бохемско време. С по-малки, черни цифри на тази вътрешна повърхност се вижда древното Вавилонско време, което някога е измервало положението на слънцето в различните етапи от деня.
Големият кръгъл циферблат под оригиналния, с фигури за всеки месец, заедно със зодиака и герба на града, е добавен през 1490 г. От двете страни на този циферблат са добавени статуи на Архангел Михаил, летописец, философ и една на астроном. Освен тези фигури, впоследствие са добавени тази на алчен скъперник, който клати глава в отрицание на смъртта, друга на мъж, който се оглежда в огледало, отразяваща суетата, а тази на златния петел най-горе обявява още един час живот след приключване на процесията.
Друга легенда гласи, че ако часовникът спре да работи, града го очаква голяма опасност и може да бъде спасен само от момче, родено в Новогодишната нощ. Монтиран е на южната стена на старото кметство. Сградата си заслужава да я посетите поради няколко причини. На първо място ще можете да видите движението на механизма отвътре и най-вече парадът на дванадесетте апостола и целите им фигури от съвсем близо. Може да надникнете и в някои от залите, запазени в оригиналния си вид. На последния й етаж има голяма 360-градусова тераса, от която се вижда градът. Може да се качите с асансьор или пеша по стълбището, което е много впечатляващо, а самите стълби са ниски и лесни за изкачване. Горе на върха гледката ми спря дъха. Покривите на града бяха очарователни, със симпатични капандури в най-различни форми. Виждаха се целият площад и всички основни сгради в столицата. Не спирах да снимам, а църквата на Дева Мария пред Тин беше очарователен фон на селфитата ми.
После поех към Карловия мост с неговите трийсет барокови статуи. Исках най-вече да застана пред тази на свети Йоан Непомуцки. Бях чела, че ако я докоснеш в основата при краката му, ще ти се изпълни едно желание. По промяната в цвета си личеше, че много хора са повярвали на тази легенда. Аз не бях изключение. Йоан е бил изповедник на кралицата. Един ден отказал да сподели изповедта ѝ с краля и той наредил да бъде хвърлен от моста. Удавил се във водите на Вълтава. Друга легенда разказва как при падането му, над водата се появили пет звезди и затова той е изобразен с венец със звезди. Можете да се снимате пред статуите на светите братя Кирил и Методий. Мостът свързва двете части на града, наречени съответно Мала страна и Старе место. Той е изцяло пешеходен и е като своеобразна галерия на открито. Дълъг е малко над 500 метра и широк около 10. Построен е по заповед на Карл IV и носи неговото име. Освен статуите, на моста ще можете да разгледате творбите на различни художници, бижутери или да послушате улични музиканти.
В Мала страна е онова място, където можете да идете до брега на реката и видите моста леко по диагонал. Във водата плуват бели лебеди, както и няколко вида патици. Мястото е удивително, някак приказно и снимките от там са уникални.
Препоръчвам ви да направите круиз по спокойните води на Вълтава, който напълно ще оправдае времето и парите ви. Не се лъжете да се възползвате от офертите на различни викачи около Карловия мост. Има си нещо като официално пристанище малко по-нагоре, където ще ви предложат различни варианти – с обяд, с вечеря или на чаша просеко.
Не бях подготвена за комплекса Клементинум предварително, а минах съвсем случайно покрай него когато имах да убивам време. Привлече ме снимка на разкошна барокова библиотека и фактът, че след пет минути започваше обиколка с гид. Веднага платих за входа и се наредих на опашката. Разбрах, че комплексът е построен от йезуитите. Библиотеката беше дори по-невероятна, отколкото очаквах, макар да бях подготвена за гледката от снимката, залепена на касата. Не ни позволиха да влезем вътре, можехме да гледаме само през вратата, опрени на дебелото въже, което спираше достъпа. Беше уникално! Хилядите книги, които изпълваха рафтовете на двата етажа, цветните им подвързии, фреските, дървените елементи, глобусите, красивият под. Казват, че в нея се съхраняват над 20 000 тома. Интересна е и богатата колекция от часовници, проектирани и ръчно изработени от известния астроном и математик от XVIII в. Ян Клайн. Мислех си, че обиколката ни приключва, а се оказа, че тя едва започва. Гидът ни започна да се изкачва по стръмна вита стълба нагоре, със 172 стъпала, към Астрономическата кула, построена отново от йезуитите през 1722 г., украсена със статуя на титана Атлас, носещ небесната сфера. На всеки следващ етаж има малка експозиция – от астрономически уреди до залата на Меридиана.
На последния етаж, след стръмно изкачване, наградата е друга 360-градусова гледка, която предлага различен ъгъл на града.
Бях изненадана от една тенденция в Прага. Във всяка по-голяма катедрала вечер се изпълнява класическа музика от едни от най-големите музиканти в града, които подбират известни произведения. Буквално на всеки ъгъл в Стария град можеш да си закупиш билет за около 20-30 евро и да се насладиш на прекрасна музика в невероятна среда. Аз попаднах на концерт с представители на Пражката опера. Катедралата (до Карловия мост) беше богато украсена, доста голяма и с прекрасна акустика. Редуваха се произведение след произведение, част от „Годишните времена“ на Вивалди, както и няколко арии, изпяти от брилянтна оперна певица. Препоръчвам ви да си подарите това едночасово удоволствие за всички сетива.
На другия ден се отправих към може би най-известната градина в Прага – на двореца Валенщайн – първата барокова сграда в Прага, построена от Албрехт фон Валенщайн. Днес той се използва като дом на чешкия сенат. Мястото е красиво, изпълнено със статуи и кристално езеро с големи златни рибки. Има мини зоокът, огромни насаждения на хортензии в различни цветове, които може да са красив фон на снимките ви. Понякога там се провеждат концерти, а в една от сградите има изложба на картини. Оказа се, че преди това там е било старото училище по езда. Отвън има сладко сувенирно магазинче с изключителни попадения. Разгледайте го. Достъпът е безплатен.
Ако искате да посетите места за забавления и отдих, можете да се отбиете в Музея на илюзиите. Не е голям, но пък стават хубави снимки, а може да отидете на бирено спа. Има няколко много симпатични места, където да се отдадете на това необикновено изживяване сами или с приятел. Видях и снимки на музея на сетивата, но до него така и не стигнах. Вие може да опитате.
Ако не ви се ходи пеша си наемете тур с винтидж автомобил без покрив, за да разглеждате забележителностите в движение. Гидът ви ще ви разказва факти за местата, които виждате. Може да слизате на места по желание, а на някои фирми може да поръчате и бутилка вино. Ще дойдат да ви вземат от хотела и ще ви оставят където поискате. Има дори вариант за разходка с Трабант. Потърсете и резервирайте онлайн.
Бях научила от Интернет за стената на Джон Ленън, едно от най-посещаваните места в Прага и, разбира се, реших и аз да отида. Намира се в Мала Страна, близо до Карловия мост. Другото й име, с което е известна е „Стената на мира и любовта“. Тя е еквивалент на Берлинската стена. Дълга е 20 метра, нашарена е с послания за мир и напоследък изпъстрена и с желанията на различни хора. Аз също оставих моето. След убийството на Джон Ленън, стената става сборен пункт на почитателите му, които оставяли там цветя и свещи. Изрисуват и лика му и вече е известна като стената на Джон Ленън.
Също в Мала Страна е улицата Golden Lane или Златната уличка – изключително симпатична, с малки цветни къщички, залепени една за друга, с павета и магазинчета. В сградата на номер 22 е живял Франц Кафка от 1916 до 1917 г. В миналото тук са живели занаятчии и гравьори на злато, откъдето предполагам идва и името й.
В по-модерната част на града се насладете на Танцуващата къща, която се състои от две части – едната представляваща мъж, а другата, силно наклонена към нея жена в нежен танц. Много ми хареса! Сградата е изключително интересна и отвътре, където има офиси, но и изискан ресторант и бар с красив изглед. Тук е и бутиков хотел с 21 стаи. Построена е през 1996 г. от двама архитекта. Другото й име, с което е известна е „Фред и Джинджър“ по имената на двамата танцьори. На нейно място е имало голямо имение, което е било разрушено по време на Втората световна война. Заслуга за построяването й има и президентът Вацлав Хавел, който живеел в близост до мястото.
Статуи
Обезателно направете тур по по-известните статуи в Прага, които изобщо не са малко. Не пропускайте висящия над улицата мъж, който прилича на самоубиец и както се оказа е самият Зигмунд Фройд. Давид Черни го е изобразил по този начин заради факта, че по време на целия му живот постоянно се е борел със страха си от смъртта, или поне така гласи една от теориите. Малко зловещо, но всъщност на мен ми хареса. Следват пълзящите бебета, които малко ме смутиха със странния си вид и липсата на лице, отново на същия артист (в Кампа парк). Подобни бебета могат да се видят и на други места в града. Задължително снимайте подвижната глава на писателя Франц Кафка с височина единайсет метра, направена от 42 въртящи се панела. Тя също е дело на Черни и се намира на входа на един от търговските центрове в града – Quadrio. Можете да наблюдавате въртенето само по 15 минути на всеки час. В музея на Давид Черни е една от най-странните му композиции – Пикаещите статуи – двама мъже един срещу друг, които уринират в басейн с формата на Чешката република. Харесах и жълтите пингвини, подредени в редица на импровизирано мостче в река Вълтава, направени от рециклирани бутилки. Определено са различни и интересни и стават хубави снимки. Чак по-късно разбрах, че вечерно време светят. Отидете да ги видите и когато се стъмни, аз не успях. Намират се в близост до Кампа парк.
Il Commendatore е малко зловеща статуя на човек с качулка и без лице, но в същото време ми хареса. Поставена е пред театъра в Стария квартал, който е известен с името Моцартов театър. Изобразява духът на операта.
Скулптурите на висящия мъж и жена с чадъри също си заслужават. Намират се пред Мозаечната къща и се въртят при всеки полъх на вятъра, много са ефектни. Зеленият гоблин с лула, който пази старата мелница във водите на Вълтава е само на 5 минути от стената на Джон Ленън, отбийте се да го видите. Със сигурност има още много, но толкова успях да посетя аз за краткото време в Прага.
Манастирът Страхов
Основан през 1140 г. и разположен на Петрин хълм и гърба на Пражкия замък, той разполага с две много красиви библиотеки, които нямаше как да пропусна и които бяха основната причина да отида там. В първата зала, наречена Теологическата зала, ще се насладите на библиотека в бароков стил като тази в Климентум. На мен втората ми хареса повече. Но тук в манастира също има красиви фрески и декорации по тавана. Името на залата идва от естеството на книгите, които се съхраняват вътре – основно теологични, различни преводи и преписи на Библията, общо над 18 000 тома. Построена е между 1671 и 1679 г. По протежението на залата ще забележите уникални дървени географски и астрономически глобуси, а белият таван, изпъстрен с фрески и гипсови орнаменти е забележителен.
Философската зала е най-голямата в целия манастир с размери 32 на 22, на 14 метра и е на два етажа. Вторият етаж се достъпва от скрити спираловидни стълбища, които се намират зад няколко рафта с фалшиви книги. Построена е между 1783 и 1785 г. и съхранява близо 42 000 тома – астрономия, математика, история и филология. Има красив паркет на пода и невероятен таван. Темата му е „Пътешествие на човечеството към мъдростта“. В началото достъпът на жените е бил забранен.
И тук не можете да влезете, а трябва да се любувате на цялата прелест зад копринено въже.
Третото интересно помещение, което трябва да видите е коридорът, който свързва двете зали и се нарича „Кабинет на любопитните неща“ – предшественик на съвременните музеи. На входа му има колекция от останки на акули, костенурки и други морски обитатели, събирани от моряците. Има още насекоми и минерали. Впечатление правят останките от птицата Додо, отдавна изчезнала от местообитанието си, както и восъчни макети на екзотични плодове. Колекцията се допълва от оръжия, белезници, керамика. Има и редица интересни томове на тема право, медицина, алхимия и металургия с красиви корици и дори модел на кораб от 16-ти век. Още много интересни неща можете да видите там, така че си отделете достатъчно време, защото аз успях да стигна само 20 минути преди да затворят. Но пък се насладих на прекрасната панорама към Прага от градините на манастира. Има и художествена галерия с над 1500 картини.
Чешката столица е известна и със своите roof top барове. Аз посетих един на покрива на хотел U Prince на площада с часовника. Има място ако искате да хапвате и отделно ако само ще пиете. Пространството на бара е много мъничко, но гледката си я бива. Може да избирате между различни коктейли. Не останах доволна от обслужването, но вие може да опитате или да потърсите друго място в Интернет.
Успях да обиколя основните забележителности за краткото време, което имах, но със сигурност ще се върна пак. И, хей, не забравяйте да опитате прословутия Трделник. Има го буквално на всеки ъгъл. Това са онези козуначени коминчета (рула), които се пълнят с различни вкусотии – от плодове, през шоколад и завършвате със сладолед. Ммм, разкошни са.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Будапеща – градът на скулптурите
Будапеща – термални бани и още нещо
Египет – чакан и толкова вълнуващ
Какво взимам с мен когато пътувам?
