Едно от най-честите неща, които чувам от хора, които искат да пишат, е: „Започвам, но не мога да стигна до края“. И ако трябва да бъда честна, това не е проблем само на начинаещите. Това е нещо, през което минава почти всеки, който се е опитвал да напише нещо по-дълго и по-смислено.
Началото обикновено идва лесно. Има идея, има вдъхновение, има емоция. Сядаш и пишеш с желание, понякога дори с ентусиазъм, който те кара да вярваш, че този път ще бъде различно. Но след това идва онази част, за която рядко се говори достатъчно открито. Историята започва да губи от блясъка си. Съмненията се появяват почти неусетно – първо като малки въпроси, после като все по-настойчиви мисли. Започваш да се питаш дали има смисъл да продължаваш, дали това, което пишеш, е достатъчно добро, дали някой изобщо ще го прочете и ако го прочете дали няма да ти се подиграе.
И много често точно тук се случва спирането.
Истината е, че проблемът рядко е в самата идея. По-често е в начина, по който подхождаме към процеса. Първото нещо, което трябва да приемеш, е, че вдъхновението не е достатъчно, за да завършиш книга. То е прекрасно начало, но не може да бъде основата, върху която разчиташ. Защото вдъхновението е променливо. Има дни, в които го има, и дни, в които просто не се появява, независимо колко ти се иска. Ако чакаш да се почувстваш вдъхновен, за да пишеш, почти сигурно ще останеш с много започнати и малко завършени истории. Това, което прави разликата, е решението да пишеш дори когато не ти се пише. Не всеки ден ще бъде продуктивен. Не всеки текст ще бъде добър, но всяка написана страница те приближава до края, дори когато не го усещаш.
Второто важно нещо е да спреш да редактираш, докато пишеш. Това е един от най-честите капани. Пишеш няколко абзаца, връщаш се назад, започваш да ги променяш, после пак не си доволен, изтриваш, пренаписваш… и накрая се оказваш на същото място. Истината е, че първата версия на една книга няма нужда да бъде добра. Тя просто трябва да съществува. Редакцията идва по-късно. Много по-късно.
Докато пишеш, си позволи да бъдеш несъвършен. Това не означава, че текстът ти ще остане такъв. Означава само, че си даваш шанс да стигнеш до края.
Друг проблем, който често спира хората, е усещането, че са „изгубили“ историята по средата. Това е напълно нормално. Началото е ясно, защото е ново и вълнуващо. Краят често също е ясен, защото носи смисъла. Но средата е мястото, където се изгражда всичко – герои, конфликти, развитие – и именно там идва най-голямото колебание. В такива моменти не е нужно да имаш перфектен план. Достатъчно е да си зададеш един прост въпрос: „Какво е най-логичното нещо, което може да се случи сега“? Понякога това е достатъчно, за да продължиш.
Още нещо, което помага повече, отколкото изглежда, е да си поставиш малки, реалистични цели. Не е нужно да пишеш по 2000 думи на ден. Понякога 300 са напълно достатъчни. По-важното е да има постоянство, а не интензивност. Писането на книга не е спринт. То е процес, който изисква търпение и устойчивост. И може би най-важното – спри да чакаш да се почувстваш „готов“. Няма такъв момент, в който изведнъж всичко ще стане ясно, лесно и подредено. Винаги ще има съмнения, винаги ще има несигурност. Това не означава, че не трябва да продължаваш. Означава само, че ти пука.
Има още нещо, което осъзнах с времето – завършването на една книга не е въпрос само на умения. То е въпрос на решение, решение да не се отказваш, когато стане трудно. Решение да продължиш, дори когато не вярваш напълно в това, което правиш. Решение да стигнеш до края, независимо как изглежда той в началото, защото истината е, че не можеш да подобриш нещо, което не е завършено. Но можеш да подобриш всичко, което вече съществува.
Ако в момента имаш започната книга, към която постоянно се връщаш и после отново оставяш, може би не ти липсва талант, идея или вдъхновение. Може би просто ти липсва решението да я довършиш. И ако го вземеш дори и бавно, дори и несигурно, ще стигнеш до мястото, където много хора никога не стигат.
Краят.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Как да подсилите мотивацията си да пишете
Кои са качествата на добрия писател?
